Гроздан Караджов е роден на 14 декември 1966 г. в гр. Стара Загора. Завършва Първа английска езикова гимназия в София и право в СУ „Св. Климент Охридски“. Активен участник в студентските протести през 90-те години. Работил е във фондация „Отворено общество“, бил е главен секретар на Комитета по пощи и далекосъобщения, главен секретар на Министерство на транспорта и съобщенията и председател на Съвета на директорите на БТК. Народен представител от Реформаторския блок в 43-ото НС. Избран от 47-ото НС за заместник министър-председател по регионалното развитие и благоустройството.
Женен, с четири деца. Учредител на фондация „Светът на Мария“. Участва в дарителски каузи, свързани с подкрепата на хора с интелектуални затруднения, бежанци, изоставени и бездомни животни. Владее английски и руски език.
Първа част
- Транспортът в Пловдив е изостанал от бурното икономическо развитие на града, трябват спешни и интелигентни решения
- Само хора с отворено мислене могат да решат проблема с Тютюневия град
Интервю на Спас КУЗОВ
– Г-н Караджов, поведохте листата на ИТН в Пловдив-град. Не ви ли е страх от прочутия местен патриотизъм на пловдивчани?
– Не ме е страх. Дори се борих да поведа листата в Пловдив. Дано не прозвучи като клише, но Пловдив ми е на сърце. Често идвам със семейството си и градът е любим за цялото ми семейство.
Не се плаша от пловдивския местен патриотизъм и самочувствие. Точно те са в основата на това бурно развитие на града и региона. Освен, че е безспорната Столица на българската култура, Пловдив е и най-бързоразвиващият се град в индустрията на България.
Вярвам, че ако пловдивчани застанат зад мен, ще постигнем още повече. Защото Пловдив е един прекрасен град, но има много нерешени проблеми.
– Назовете най-важните проблеми на Пловдив, които още търсят решение?
– На първо място – трафикът. И местната власт и централната са пропуснали, че бурното икономическо развитие на един регион трябва да бъде изпреварено от една добра и модерна транспортна инфраструктура. Пловдив изостава в интелигентата система за управление на трафика, изостава в модерните инфраструктурни решения.
– Какви са тези решения?
– Първо – нов мост над река Марица, второ – ускорено развитие на електротранспорта, трето – гъвкава интелигентна система, която да преразпределя трафика в пиковите часове. Интелигентна система за обществения градски транспорт, която да накара хората да оставят личните си автомобили и да ползват обществения, удобен и бърз превоз. Например железницата Асеновград-Пловдив е много по-бърза и ефективна от пътуването с кола по този маршрут.
– Как ще коментирате идеята за градска железница в Пловдив, на която все нещо не ѝ достига. Тръгва, спират я, пак е на дневен ред?
– Идеята е добра, но в реализацията трябва да се поучим от чуждия опит на градове, подобни на Пловдив. Примерно Рим, който като Пловдив е разположен на тепета, старини от няколко епохи. Трябва да взаимстваме успешния чужд опит каква транспортна система да ползваме, която да ни отвежда по най-бързия и удобен начин от една точка до друга. Да има ясно обособени транспортни коридори и там автомобили да не се допускат. В София например това е решено с трамвай и метро. От покрайнините до центъра отнема по-малко от 15 мин., а с автомобил над 40 мин. Само така ще се разтовари трафикът, няма други решения.
– Но повечето централни булеварди на Пловдив, дори и новите, са тесни, няма как да се обособи лента само за автобуси или електробуси?
– Затова трябва да се започне спешно проучване. Където няма старини – подземна железница, където има археология – надземна.
– Предлагате нещо като смесен S-Bahn, като в Берлин?
– Да, като в Берлин или като градската железница в Рим. Но този S-Bahn трябва да има централна точка около централната жп-гара, от която да тръгват няколко лъча към периферията. Тази организация на транспорта ще става все по-необходима, защото за Пловдив предстои още по-бурно развитие. Десетки хиляди идват да работят в Пловдив и региона, а това налага изцяло нова и модерна организация, която да поеме потока от пътници от Асеновград, Смолян, Пазарджик, Хасково, които идват ежедневно на работа в Пловдив, който се превръща в сърцето на Южна България. Затова трябва да има всякакви видове транспорт, но задължително електротранспорт. Първо, за да се стремим към опазване на околната среда и второ, за да може Пловдив задължително да се възползва от парите от т. нар. Зелена сделка.
– Как ще работите с местната власт в Пловдив?
– Като регионален министър съм работил с много от местните власти в Бълтария, включително и с Пловдив. С кметове, депутати, без значение от коя партия са, сме обсъждали важни проблеми. С моя заповед като министър на регионалното развитие беше заделен фонд от 418 млн. лв. за капиталови разходи за общините. Тези средства баха насочени към най-важните и най-дългоотлаганите проекти, както за водоснабдяване и канализация, така и за улици и булеварди. А също и за т. нар. общински пътища – четвъртокласните, които са оставени на общините сами да ги поддържат, а те все нямат пари за капиталови разходи. Има абсурдни случаи за натоварени пътища от този клас, на които не е правен ремонт от 70-те години на миналия век. Точно за тези проекти работих много активно с Националното сдружение на общините (НСОРБ). Но след мен тази програма бе спряна и в момента нито един лев не е изплатен от тези 418 млн. лв.
– Споменахте водоснабдяване. Вероятно знаете за проекта „Каскада Въча“, който отлежава 60-70 години вече, но го претоплят преди всеки вот?
– Това е стратегически проект на България и не касае само Пловдивско. Той би решил проблема с питейната вода на Пловдивска и на Хасковска области.
Пловдив в момента се снабдява от помпажни карстови кладенци, които харчат твърде много ток, а това е неприемливо, особено при скока на цената на електричеството. Освен това през почвата във водоизточниците проникват нитрати, а това влошава качеството на питейната вода.
В Пловдив водата отговаря на минималните изисквания, но ако идва от планината по гравитачен път, ще е с много по-високо качество и на по-ниска цена.
– Защо не тръгва този проект? Няколко пъти се прави предпроектно проучване. И дотам.
– Проблемът тук е преодоляването на инерцията и правенето на първата стъпка. Първо се правят предпроектни проучвания, после се взимат конкретните проектни решения. Каскадата „Въча“, която преди е можело да се направи за около половин милиард лева, сега с натрупването на инфлацията сумата вероятно би стигнала до 750 млн. лева. И ще продължава да расте, а проблемите с водоснабдяването и на Пловдив и на Хасковско ще продължават да стоят нерешени.
Затова казвам, че най-важна е първата стъпка. Както казват китайските мъдреци: „И най-дългият път започва с първата крачка“. Затова всички народни представители от Пловдив и Хасково трябва да застанат единни и да тропнат по масата, за да бъде направена тази първа стъпка. Защото този проект ще става все по-необходим. И от гледна точка на зелената енергия, и за понижаване на цената на питейната вода.
Той е полезен поне в два аспекта – водата ще се придвижва по гравитачен път и в същото време ще може да произвежда електроенергия, която ВиК дружеството ще продава.
Ето ви истинска диверсификация и истинско намаляване на разходите. Тук е ролята на държавата, защото тя залага този инвестиционен пакет, но в същото време поглежда в бъдещето и вижда, че този проблем е решен за следващите 100 години. И не само това – ще намалява и сметките на хората.
– Това са близо милиард. Откъде ще дойдат тези средства?
– Част от сумата ще дойде целево, защото имаме европейско финансиране за шест нови агломерации за водоснабдяване. Другата част от парите ще бъде гласувана в държавния бюджет. Защото тази инвестиция ще се възвърне от поевтиняването на водата и от продажбата на електричество. Този начин на финансиране гарантира, че капиталовите инвестиции няма да влязат в разходите, които определят цената на водата и съответно няма да натоварим сметките на потребителите. А в дългосрочен план ползите са огромни.
Така че, с две ръце бих гласувал този проект да започне веднага.
– Един от най-емоционалните проблеми на Пловдив напоследък е Тютневият град. Какво е вашето мнение – къде минава границата между опазване на културното наследство и безопасното строителство?
– Следим с трепет какво се случва, но мисля, че всички сме наясно с причината за проблема: държавата е абдикирала и отказва да влезе във функцията си и да предложи работещо решение на този проблем. От години вървят преписки между институциите – Министерството на културата, НИНКН, Община Пловдив. И се вижда, че има някаква невидима пречка те да си свършат работата.
Най-добрият пример за решаване на такива проблеми е старата Европа, където умело съчетават разрастването на урбанизираните територии със запазването на облика на старината. Из Европа има перфектни галерии, обществени и жилищни сгради – целите от стоманобетон и стъкло, към които е естетично закрепена древната фасада. Примерите са хиляди.
А Тютюневият град е едно ново културно пространство за Пловдив! Ако се запази неговият облик, характерните елементи на подпокривните пространства и зад тях се направят модерни сгради с паркинги, за да има къде посетителите да спират, ще постигнем желаният баланс между общественият интерес и плановете на частните собственици. Зоната може да се превърне в привлекателен бизнес и културен център на Пловдив. И се питам защо институциите у нас не си вършат работата и не ползват готовите европейски решения, а напротив пречат за развитието на града.
– Не смятате ли, че държавата и институциите в нейно лице се опитват да действат като бухалка и спират инициативата, а бизнесът трупа загуби?
– Институциите действат така, както мисли „главата“. Министър, който има отворено и гражданско самосъзнание и добри намерения ще даде посока и темп на работата, каквито хората искат.
Ако обаче робува на егото си и търси краткотрайни популистки ползи – ще пречи и ще се пъчи, че спира „нечии“ интереси.
В момента е опасно да се минава оттам. Говоря с пловдивчани и те казват: „Страх ни е да минаваме по тези улици“. А това не е нормално, това показва, че институциите не работят.
– Има ли решение?
– Начело на институциите са нужни хора с отворено мислене. Да седнат на една маса, да чуят какво казват експертите, да чуят волята на хората и на инвеститорите. Да поставят целта – това пространство и постройките да станат обитаеми. Да възложат на собствениците да запазят фасадите, да ги реставрират, включително и със съвременни материали, но да запазят облика. И да се получи едно ново сърце на Пловдив, наситено с култура. Не знам защо и кой продължава да упорства, но това е саботаж срещу Пловдив.
Очаквайте Втора и Трета част на интервюто с Гроздан Караджов:
Какво да прави Пловдив с обраслата като джунгла река Марица?
Кой допусна чудовищната спекула с олио и горива?
Колко щеше да стигне инфлацията, ако ИТН не беше съборил правителството на Промяната
Защо са нужни референдумите на демокрацията?
Купуването и продаването на гласове са престъпления
копирано от: https://www.plovdiv-press.bg/2022/09/16/гроздан-караджов-с-две-ръце-ще-гласува/290714/?cn-reloaded=1
