Поне опашката да си бяха отрязали

Партиите решиха да узаконят политическия рекет. При това даже не благоволиха да си отрежат опашките, стърчащи от черните каси. Не само защото изобщо не се притесняват от тях, а и защото очевидно са убедени, че наглостта им за пореден път ще остане ненаказана.

Три години след референдума на Слави, и само месец след като той заяви, че ще участва в местния вот, партиите решиха да се състезават с него по популизъм. Маскираха надпреварата като: „чухме гласа на народа“, т.е. на онези 72% от участвалите в допитването през 2016 година, които поискаха орязване на партийните субсидии до 1 лев на глас. Управляващите, обаче решиха освен от държавната хазна да се обогатяват тройно. С нашите пари. Ако досега се финансираха от бюджета официално с 11 лв. (,а неофициално с 13 лв.) за глас, занапред ще вземат по 1 лв., но ще получават неограничено дарения от фирми, както и няма да плащат наем за офисите си. Така щял да се приложи американският опит във финансирането на партиите, като се осигури невиждана прозрачност и отчетност.

Идеята фирми да могат да даряват за партии може и да е американска, но изпълнението е побългарено до безобразие. Първо, в САЩ партиите не получават никакви субсидии от бюджета. Второ, не ползват безплатни офиси. И трето, американските фирми-дарители не разчитат на изкуствено дишане от държавния бюджет, нито на „студен резерв“, а отчетността и прозрачността наистина са на изключително високо ниво. Което, между другото, не ги застрахова срещу скандали с конфликти на интереси.

У нас държавата отдавна е парцелирана между фирми-фаворитки, които преяждат благодарение на щедри инжекции от обществени поръчки. По места бизнесмените са дори още по-пряко зависими от партийния феодал и от местната власт, която в много случаи е единственият работодател и платежоспособен партньор. Не трябва да си Ванга, за да прозреш, че всички, които искат даже не да процъфтяват, а просто да съществуват, ще трябва да се отчитат в партийните каси на управляващите партии. Сега го правят тайно, утре – ще е и тайно, и явно. Останалите, които са решили да стоят далеч от политиката или, не дай Боже, да подкрепят опозиционна партия, могат да очакват върху тях да се стовари с цялата си тежест държавната репресивна машина – прокурори, следователи, данъчни, ХЕИ, Инспекция по труда … Примери за подобна участ има и сега.

На партиите обаче не им стиска финансирането им да остане дори и на този квазипазарен принцип. Затова гледат да се подсигурят и с помощ от бюджета под формата на субсидии, и с безплатни офиси. Някои дори поискаха безплатно телевизионно време… Очевидно социалистическото начало в тях няма как да бъде заличено. Веднъж добрали се до софрата, всичко трябва да им е на тепсия. Защо да си правят труда да привличат членове или да събират членски внос?

И накрая – най-важният въпрос, слонът в стаята, който никоя партия не вижда. Никой не говори за затягане на контрола върху изразходването на партийните пари. В момента той е чисто символичен – партиите мятат в Сметната палата по един бланков отчет годишно, от който никой нищо конкретно не може да разбере, а и никой сериозно не проверява. Достатъчно доказателство за това е фактът, че нито Сметната палата, нито самите партии са разбрали, че министерството на финансите е превеждало години наред повече пари, отколкото им се полагат. Докато партиите получават пари и почти не ги отчитат, всеки гражданин получил някакъв доход извън заплатата си е длъжен да попълва достатъчно подробна и конкретна данъчна декларация всяка година. За фирмите е още по-строго – огромната част от тях изпращат подробни месечни отчети и подробни дневници на всяка своя продажба!!! Да не говорим, че всяко заведение, бензиностанция, обикновена закусвалня и други подобни обекти изпращат на НАП в реално време всяка своя продажба!!! Ето за този двоен аршин иде реч – дребните търговци и гражданите са изрядни и подотчетни до последната стотинка, дори когато става дума за стотина хиляди лева оборот годишно, а партиите, които получават десетки милиони годишно от бюджета ни залъгват с бланкови и неясни „отчети“.

Ясно е като бял ден, че черните каси в партиите никой не ги контролира, камо ли – да ги санкционира. Макар, че лесно биха могли да бъдат осветени по разходите, които се правят по време на всяка една предизборна кампания. БСП даже официално признават в отчета си, че имат един милион лева В БРОЙ в сейфа на Позитано 20. Казано още по-ясно – един милион от черните пари, които не са могли да натъкмят в официалния отчет са „писани“, че уж са в касата на партията. Тук-таме има партия, глобена за неподаване на отчет, но няма нито една, наказана за неверен отчет. Дори партиите с доказано фиктивни дарители се измъкнаха от правосъдието. Как при това положение да повярваме, че някой ще следи да не се гази общественият интерес и закона, когато правилата за финансиране бъдат разхлабени?

Принципният подход би трябвало да е напълно различен. На първо място всички трябва да имат равен старт – в момента имаме партии-олигарси, които кътат милиони на влог, и партии-парии, които едва свързват двата края. Очевидно е, че битката между тях е неравна и предопределена. Второ, партиите трябва да започнат да си плащат за всичко по пазарни цени. Само така ще се научат да ценят всяка стотинка, която получават. Трето, трябва да има железен гаранции срещу злоупотреби – компании, които финансират политически партии, не би трябвало да могат да участват в обществени поръчки или да получават пряко държавни средства. Защото винаги ще има съмнения как са спечелили. И последно, контролът върху финансирането трябва да е много по-сериозен, публичен и ясен. За да се знае, че питото е платено! Знам, че на всички ни се иска да е така. Въпросът е на кого му стиска?

Руската федерация е вредна за вашето здраве

И физическото, и политическото

Откакто строим демокрацията, все ни управляват с контрадезинформация. Постоянно се пускат фалшиви новини, които в най-добрия случай се опровергават след известно време. Принципът е постоянен, методите се сменят. Резултатът обаче е един – живеем в някакъв Туин Пийкс, където совите не са това, което са. Накрая никой не знае кое е факт и кое – измислица. Което е и целта на занятието.

Нека разгледаме двата скандала с руски привкус през последните дни – отравянето тип „Скрипал“ в България и потенциалната заплаха от хибридни атаки по време на изборите. 

Какво знаем със сигурност за отравянето?

Трима български граждани са отровени с химикал, който според властите би могъл да е пестицид, но според медиите би могло и да е бойно отровно вещество. Пострадалите български граждани съвсем не са случайни и имат сериозни основания да подозират, че са накърнили руски интереси – било със сделка за спецпродукция с Украйна, било с покупката на оръжейния завод „Дунарит“. Още повече, че един от основните заподозрени за отравянето на бившия руски агент Сергей Скрипал е бил в България и то не един, а три пъти. И датите на две от визитите му странно съвпадат с дните на отравяне на собственика на „Дунарит“.

На фона на всичко това органите, които трябва да разследват това зловещо престъпление, мълчат като партизанин на разпит, въпреки че една от жертвите – Емилиян Гебрев, непрекъснато вдига шум по въпроса в пресата. Активизират се едва когато със скандала се заемат чуждестранните медии, които го поставят в доста неприятен контекст – евентуална връзка с отравянето на Скрипал. И са принудени да се заемат с кризисен PR, който трябва да ни убеди, че през изминалите четири години те много са работили, нищо че не им личи.

Така разбрахме, че разследващите са проследили пътя на руколата до раждането ѝ на полето. Но не са отделили същото внимание на другия заподозрян – кафето.

Разбрахме, че са положили много усилия за установяване на отровата. Но не са се заинтересували от доклада на финландската химическа лаборатория, поръчан от лекарите от ВМА.

Разбрахме, че разследването е спряно след няколко месеца, защото не е намерен извършителят. Но остана тайна дали изобщо е имало заподозрян и дали е разследвана руската връзка, за която от самото начало сигнализира жертвата.

Разбрахме, че разследването е възобновено по искане на жертвата след отравянето на Скрипал, защото Гебрев се усъмнил, че двете престъпления много си приличат. Но не стана ясно защо разследващите са „проспали“ тези прилики, въпреки че партньорските британски служби са им предоставили цялата налична информация, която със сигурност е повече от публично известната. В случая българските партньори не само че не са направили очевидната връзка, но и демонстративно омаловажиха работата на британските си колеги. Нали помните, че България бе една от малкото страни в ЕС, които не изгони руски дипломати, защото се нуждаела от още доказателства преди да предприеме подобна стъпка. Което говори или за некадърност, или за саботаж.

Разбрахме, че наистина един от заподозряните за отравянето на Скрипал – някой си Сергей Федотов, е бил три пъти в България, като два от тях съвпадат с периодите, когато Гебрев е принуден да влезе в болница заради рязко влошаване на здравето. Но не разбрахме защо разследващите категорично отхвърлят версията, че двата факта са свързани. Може би, защото Федотов е фен на катедралата „Александър Невски“ и не пропуска случай да ѝ се възхити лично?!

Всичко това говори само за едно – някой упорито се опитва да ни пробута паралелна реалност, смесвайки факти и измислици, в очакване на по-сериозни разкрития в следващите седмици.

Така или иначе, със сигурност Русия е вредна за вашето здраве!

Долу-горе подобна е ситуацията и по втория сюжет – внезапното прозрение на ГЕРБ, че Русия ще се намеси в изборите за европарламент и че трябва да сме готови за хибридни атаки.

Първо, руските тролове отдавна са тук и няма нужда да се прави специално разследване по въпроса. Достатъчно е да се види кой как се вихри под всяко мнение, което се отклонява от правата линия на Кремъл. Те даже си пуснаха указанията за действие в един форум, ако някой все още се чуди как да ги идентифицира. Така че планът за неутрализирането им трябваше отдавна да е преведен в действие, а не тепърва да се умува да го има ли изобщо.

Второ, няма особена нужда някой специално да атакува сайтовете на българските институции. Те периодично се самосаботират и блокират цялата държава за дни, че и седмици наред. И причината за това не е, че авторите им са скрити лимонки на Кремъл, а че електронното правителство се гради върху обикновена некадърност и корупция.

И трето, най-важното – кому выгодно? Коя от партиите, които имат шанс да пратят депутат в европарламента, накърнява руските интереси? 

ГЕРБ, която прави всичко възможно да затвърди руския енергиен монопол, като защитава „Турски поток“ и реанимира АЕЦ „Белене“, противно на всякаква иконическа и финансова логика?

БСП и президента Радев, които скачат по команда на Решетников и са против всякакви европейски ценности, независимо дали става дума за Истанбулската конвенция или за ситуацията във Венецуела?

ДПС, чийто основен бизнес двигател е партньор на най-разнообразни руски фирми в името на вторичното разграбване на остатъците от КТБ?

Или „патриотите” и „Воля“, които се снимат с гордост по конгресите на „Единна Русия“?

Очевидно е, че някой се опитва предварително да се изкара жертва и да си създаде алиби за евентуално неособено добро представяне на изборите. И да създаде паралелна реалност, в която причина за лошия резултат не са корупцията, некадъността и шуробаджанащината, а някакъв имагинерен външен враг, който пречи на управляващите да берат плодовете на своите „успехи“.

Едно е сигурно – Руската федерация е вредна и за вашето политическо здраве!

На президента много му се иска, но хич не му стиска

Не е толкова трудно да се види, че нещата у нас не вървят на добре – управляващите са разядени от корупция, съдебната система едвам проскърцва, ако въобще заработи, приетите закони са или некадърни, или откровено лобистки, чуждите инвеститори се броят на пръсти, докато старите „почват да бегат бате“ … И въпросът не е дали, а какво, как и кога трябва да се промени.

В това отношение с последната си реч Румен Радев за пореден път вярно е пресъздал находките на актуалните социологически проучвания. С едно леко уточнение – за разлика от всички нас, обикновените граждани, той не е страничен наблюдател, а активен участник в политическия живот, който има правомощия да влияе върху него. Той е ПОЛИТИК. При това на най-висша позиция. Правомощията му съвсем не са скромни – само обществена заблуда е, че видите ли, Президентът няма властови лостове. Затова е нужно да знае, че е избран не само да констатира, а да променя нещата. И точно тук пропастта между думите и делата на президента е по-дълбока от Кресненското дефиле.

Президентът е силно притеснен, че няма възмездие, че правораздавателните органи избягват корумпираните във властта и не разследват зависимостите между политици и фирми, печелещи обществени поръчки. Но охотно пусна закони, позволяващи безнаказани злоупотреби. Като например промените в закона за конфликт на интереси, с които общинските съветници бяха освободени от задължението да декларират потенциални зависимости. Така в момента всяка чистачка в министерство трябва да обявява яхти, самолети и любовници, но не и хората, които реално могат да дадат една порочна обществена поръчка на една неслучайна частна фирма.

Президентът остро критикува лобизма на политиците, но единственият конкретен пример, който дава, е със сделката с любимите си изтребители. Разбира се, той е абсолютно „безпристрастен“, когато неотменно критикува избора на F-16 пред „Грипен“. Без да дава отговор на основния политически въпрос: Защо назначеното от него служебно правителство избърза да предвари следващия редовен кабинет с решението за изтребителите? И как така „случайно“ избраха точно „Грипен“?

Президентът основателно е възмутен, че реалните виновници за разграбването на КТБ стоят извън полезрението на прокуратурата. Но се обади едва когато пряко засегната от скандалите около фалита се оказа Елена Йончева, бивш негов прессекретар и настоящо острие на БСП – партията, която го издигна за президент. Междувременно упорито отхвърля всички искания за разсекретяване на стенограмите за КТБ, от които обществото ще разбере кой какви позиции е защитавал в разгара на кризата, а не постфактум.

Президентът е искрено загрижен за свободата на словото. Но пусна безкритично закона „Пеевски“, който не само няма да допринесе за прозрачността във финансирането на медите, но е удобна бухалка срещу все по-изчезващата независима преса. И срещу който се обявиха малкото останали сериозни медии и всички сдружения на журналистите у нас.

Президентът не вижда база за партньорство с правителството, защото то концентрира власт извън отреденото му по Конституция. Но „елегантно“ пропуска да отбележи, че законите, с които това се случва, са подкрепени от БСП и ДПС. Може би защото и те като него са силни на критики, но скромни на дела. Защото статуквото ги удовлетворява и нямат нищо против да се възползват от същите тези репресивни лостове, ако дойдат на власт. Защото властта кожата си мени, но нрава си – не.

Но какво всъщност предлага президентът, за да промени ситуацията, която вече е нетърпима? Да се създаде Съвет за стратегическо развитие на Бъгария, който ще предлага „алтернативи на институционалния блокаж, на икономическия и идейния застой“! Дори да се абстрахираме от основатения си песимизъм кои точно президентът смята за интелектуалци, достойни да влязат в новата структура, тя е абсолютно безмислена, тъй като няма никакви правомощия, и единственото, което може да произведе, са красиви лозунги. Нови лозунги, които Радев да озвучи!

България и в момента бълва стратегии на килограм, които не се прилагат на практика – било защото нямат нищо общо с реалността, било защото тези, които са ги поръчали, не искат или не могат да ги реализират. Затова и стратегиите се използват повече като средство за туширане на напрежение около някой „брадясал“ проблем, отколкото като ефективен начин за планиране и осъществуване на политики в дадена област.

В случая с президента обаче съветът и неговите стратегии не са просто отчитане на дейност. Напротив – очевидно този орган ще е основата на бъдещия политически проект, който Радев смята първо да подкрепи, а после – да оглави. Достатъчно е да си спомним, че преди няколко месеца група интелектуалци основаха инициативен комитет за „Единение на България“ и поканиха президентът да го оглави. Тогава той не отказа, а просто отложи решението си. Сега им отвръща на жеста. И дори отиде крачка по-напред – открито обяви, че ще подкрепи нов политически проект, който „отговаря на собствените му ценности и работи за модернизацията на България“. Каквото и да означава това.

Радев направи лупинг и по въпроса за предсрочните избори. През есента на миналата година смяташе, че няма нужда от тях и те няма нищо да променят, а сега те вече са неизбежни. Какво точно се е променило през тези няколко месеца? Нищо съществено, ако питате обикновените граждани – ситуацията и тогава, и сега е все толкова зле и надежда отникъде се не види. Явно обаче в стратосферата на най-висшия политик нещо се е преобърнало. И той вече иска радикална промяна, но най-вече – повече власт! Как точно смята да постигне разширяване на правомощията си в тази враждебна конфигурация, е въпрос без отговор. 

Спокойно дами и господа управляващи – все пак Радев е доказал, че е човек на думите, не на делата!