КТБ – шест милиарда причини да помним!

От утре, 1 октомври 2020 година, пет български банки преминават под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) – Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк. За мнозина това ще е тъжна дата, защото за тях прекият контрол е едва ли не отстъпление от националния ни суверенитет. Те обаче се възмущават от последиците, а не от причините за това решение. Много бързо се забрави поводът, по който беше взето решението България изобщо да кандидатства за Единния банков надзор на ЕС – рухването на КТБ. През юли 2014 г., на консултациите при президента Росен Плевнелиев, всички политически сили, представени в 42-рия парламент, се съгласиха, че това е най-доброто решение, за да не се допускат в бъдеще подобни кризи. Шест години по-късно решението е факт.

Не така оптимистично, обаче стоят нещата с наказанието на допусналите източването и фалита на една от най-големите български банки. Както и със събирането на откраднатите суми. Шест години по-късно имаме поне шест доказателства за безхаберието на властите и 5 млрд. причини да се чувстваме разочаровани и измамени. За пореден път.

1. Съдебният процес за източването на КТБ е едва в началото си, заплашва да бие всички рекорди по продължителност и едва ли ще приключи в тази декада;

2. Главният обвиняем е недосегаем за БГ правосъдие, а главният свидетел се оплита в показанията си и сочи само един виновник за поддържането и срутването на пирамидата КТБ, омаловажавайки собствената си роля в процеса. Въпреки, че за всички е очевидно, че тази измама е невъзможна без политически чадър и е непосилна за сам човек.

3. Управителят на БНБ, допуснал рухването на КТБ, се измъкна безнаказано и се офиицализира като собственик на винарна.

4. Съставът на КФН, оказал се ни чул, ни видял срутването на КТБ, въпреки че акциите ѝ се търгуваха на капиталовия пазар, а работата на надзора е да следи всичко да е по правилата, просперира – мнозина продължиха да заемат високи държавни постове и да бъдат обявявани за безупречни експерти, въпреки грандиозната си издънка.

5. Шефове на държавни и общински предприятия, допуснали милиони от подопечните им фирми да потънат в КТБ, продължиха да управляват и да получават премии за добро справяне с работата.

6. Синдиците на КТБ събраха едва под 1 милиард лева от изчезналите над 6 млрд. лв., като много от имотите и предприятията смениха собствеността си на тъмно, при съмнителни обстоятелства и срещу смешни суми. Останалите 5 милиарда лева потънаха в нечии джобове и партийни каси. 

А истинските собственици на офшорките, източили КТБ, си останаха зад кулисите. Защото управляващите изчакаха почти цяла година преди да възложат международно финансово разследване на паричните потоци в КТБ. Достатъчно време, за да се заметат следите на най-големия грабеж на десетилетието. Спомням си доклада на “Аликс партнърс”, с който се запознах в началото на 2016 г. – фирмата, която беше наета от Фонда за гарантиране на влоговете уж да разследва къде са отишли парите на КТБ. Уви, министърът на финансите бе пропуснал да изиска фирмата да проследи и разкрие истинските собственици на компаниите пощенски кутии, в чиито сметки потънаха милиардите на КТБ. Да припомня – по-голямата част от тях бяха средства на държавни институции, държавни и общински фирми и предприятия.

“Най-големият обир беше проспан – и съучастник в това е държавата в лицето на управляващите”. Казах го през 2016 година от трибуната на НС, казвам го и сега!

А сметката, както винаги, платихме всички ние.

Корупция от флашки не се плаши!

За всичко е виновен Теодор Параскевакос!

Кой е той ли? Американец от гръцки произход, който през 1974 г. получава патент за „апарат за генериране и предаване на цифрова информация.“ Или по-просто казано това е изобретателят на съвременния смартфон – устройството, снабдяващо обикновения телефон с достатъчно памет, за да има операционна система и приложения за какво ли не. Някои от тези приложения особено ужасяват управляващите – нашите и по света. Това са приложенията за записване на разговори – не само по телефона, а и при срещи лице в лице. Заради Теодор Параскевакос периодично в България избухват скандали, които показват колко безпомощни са и управляващи, и опозиция, и колко прогнила от корупция е държавната система.

Скандалът с министъра на културата Боил Банов не е първият, нито ще е последният, който показва това. Защото проекти като Ларгото има бол, а „нашите“ фирми винаги ще имат нужда от едно рамо, за да спестят едни пари, които в последствие ще разпределят по веригата.

Какво показва изнесеното досега?

Във властта има хора, които записват всяка своя среща и използват записите за изнудване. И те не са моментално уволнени, а просто пратени в друго министерство.

Във властта има хора, които открито действат в комбина с частни фирми за печелене на проекти, злоупотребявайки с власт и информация. Но те не са предадени на прокуратурата, а преместени на друга хранилка. Очевидно е, че схемите са универсални и могат да се прилагат във всяко ведомство.

Във властта има министри, които допускат години наред подобни порочни практики да се вихрят под носа им. И не се задействат, дори когато лично се окажат жертва на изнудване. Чакат някой да извади флашка, за да се представят за „мъченици“.

Във властта има чиновници, които редовно приемат без забележки обектите, финансирани от държавния или от европейския бюджет, въпреки че са с явни дефекти. Затова скандалите са в изобилие, а наказани за некадърна работа фирми почти няма. Защото отговорните лица безотговорно и своевременно са „застраховали“ нехайните изпълнители срещу всякакви санкции. Това им позволява да имитират дейност при обществено недоволство, демонстративно пращайки някакви папки в прокуратурата. Накрая съдът излиза виновен за всичко – като оправдае нечие безхаберие, което е добре подплатено с документи.

В България при всеки такъв скандал битката се пренася на политическа почва. Започва замерване с обвинения, къде основателни, къде – не. Вадят се флашки – къде истински, къде манипулирани. Понякога може и оставки да се поискат, подадат и приемат. Но порочните практики не се пипат. Защото са удобни на всички. Днес едни са на хранилката, утре – други. 

Какво тук значи някаква си личност? Нали има едни „глупаци“, дето ще платят за всичко. Понякога само с данъците си, понякога – с живота си. Докато всичко това не се промени, няма да станем нормална държава. И няма да има никакво значение кой е на власт и кой – в опозиция.