Руската федерация е вредна за вашето здраве

И физическото, и политическото

Откакто строим демокрацията, все ни управляват с контрадезинформация. Постоянно се пускат фалшиви новини, които в най-добрия случай се опровергават след известно време. Принципът е постоянен, методите се сменят. Резултатът обаче е един – живеем в някакъв Туин Пийкс, където совите не са това, което са. Накрая никой не знае кое е факт и кое – измислица. Което е и целта на занятието.

Нека разгледаме двата скандала с руски привкус през последните дни – отравянето тип „Скрипал“ в България и потенциалната заплаха от хибридни атаки по време на изборите. 

Какво знаем със сигурност за отравянето?

Трима български граждани са отровени с химикал, който според властите би могъл да е пестицид, но според медиите би могло и да е бойно отровно вещество. Пострадалите български граждани съвсем не са случайни и имат сериозни основания да подозират, че са накърнили руски интереси – било със сделка за спецпродукция с Украйна, било с покупката на оръжейния завод „Дунарит“. Още повече, че един от основните заподозрени за отравянето на бившия руски агент Сергей Скрипал е бил в България и то не един, а три пъти. И датите на две от визитите му странно съвпадат с дните на отравяне на собственика на „Дунарит“.

На фона на всичко това органите, които трябва да разследват това зловещо престъпление, мълчат като партизанин на разпит, въпреки че една от жертвите – Емилиян Гебрев, непрекъснато вдига шум по въпроса в пресата. Активизират се едва когато със скандала се заемат чуждестранните медии, които го поставят в доста неприятен контекст – евентуална връзка с отравянето на Скрипал. И са принудени да се заемат с кризисен PR, който трябва да ни убеди, че през изминалите четири години те много са работили, нищо че не им личи.

Така разбрахме, че разследващите са проследили пътя на руколата до раждането ѝ на полето. Но не са отделили същото внимание на другия заподозрян – кафето.

Разбрахме, че са положили много усилия за установяване на отровата. Но не са се заинтересували от доклада на финландската химическа лаборатория, поръчан от лекарите от ВМА.

Разбрахме, че разследването е спряно след няколко месеца, защото не е намерен извършителят. Но остана тайна дали изобщо е имало заподозрян и дали е разследвана руската връзка, за която от самото начало сигнализира жертвата.

Разбрахме, че разследването е възобновено по искане на жертвата след отравянето на Скрипал, защото Гебрев се усъмнил, че двете престъпления много си приличат. Но не стана ясно защо разследващите са „проспали“ тези прилики, въпреки че партньорските британски служби са им предоставили цялата налична информация, която със сигурност е повече от публично известната. В случая българските партньори не само че не са направили очевидната връзка, но и демонстративно омаловажиха работата на британските си колеги. Нали помните, че България бе една от малкото страни в ЕС, които не изгони руски дипломати, защото се нуждаела от още доказателства преди да предприеме подобна стъпка. Което говори или за некадърност, или за саботаж.

Разбрахме, че наистина един от заподозряните за отравянето на Скрипал – някой си Сергей Федотов, е бил три пъти в България, като два от тях съвпадат с периодите, когато Гебрев е принуден да влезе в болница заради рязко влошаване на здравето. Но не разбрахме защо разследващите категорично отхвърлят версията, че двата факта са свързани. Може би, защото Федотов е фен на катедралата „Александър Невски“ и не пропуска случай да ѝ се възхити лично?!

Всичко това говори само за едно – някой упорито се опитва да ни пробута паралелна реалност, смесвайки факти и измислици, в очакване на по-сериозни разкрития в следващите седмици.

Така или иначе, със сигурност Русия е вредна за вашето здраве!

Долу-горе подобна е ситуацията и по втория сюжет – внезапното прозрение на ГЕРБ, че Русия ще се намеси в изборите за европарламент и че трябва да сме готови за хибридни атаки.

Първо, руските тролове отдавна са тук и няма нужда да се прави специално разследване по въпроса. Достатъчно е да се види кой как се вихри под всяко мнение, което се отклонява от правата линия на Кремъл. Те даже си пуснаха указанията за действие в един форум, ако някой все още се чуди как да ги идентифицира. Така че планът за неутрализирането им трябваше отдавна да е преведен в действие, а не тепърва да се умува да го има ли изобщо.

Второ, няма особена нужда някой специално да атакува сайтовете на българските институции. Те периодично се самосаботират и блокират цялата държава за дни, че и седмици наред. И причината за това не е, че авторите им са скрити лимонки на Кремъл, а че електронното правителство се гради върху обикновена некадърност и корупция.

И трето, най-важното – кому выгодно? Коя от партиите, които имат шанс да пратят депутат в европарламента, накърнява руските интереси? 

ГЕРБ, която прави всичко възможно да затвърди руския енергиен монопол, като защитава „Турски поток“ и реанимира АЕЦ „Белене“, противно на всякаква иконическа и финансова логика?

БСП и президента Радев, които скачат по команда на Решетников и са против всякакви европейски ценности, независимо дали става дума за Истанбулската конвенция или за ситуацията във Венецуела?

ДПС, чийто основен бизнес двигател е партньор на най-разнообразни руски фирми в името на вторичното разграбване на остатъците от КТБ?

Или „патриотите” и „Воля“, които се снимат с гордост по конгресите на „Единна Русия“?

Очевидно е, че някой се опитва предварително да се изкара жертва и да си създаде алиби за евентуално неособено добро представяне на изборите. И да създаде паралелна реалност, в която причина за лошия резултат не са корупцията, некадъността и шуробаджанащината, а някакъв имагинерен външен враг, който пречи на управляващите да берат плодовете на своите „успехи“.

Едно е сигурно – Руската федерация е вредна и за вашето политическо здраве!

Каква национална сигурност? Става дума за обикновена далавера.

Заговори ли някой за национална сигурност, започне ли да пренебрегва пазарните правила и дори нормалната житейска логика, да знаете, че със сигурност става дума за далавера.

В случая с енергетиката примерът е даже повече от очевиден – тя открай време се държи в държавни ръце, защото е черна касичка за бели дни на всички управления. Оттам се финансират проекти със съмнителна стойност, но с впечатляваща себестойност. Оттам се раздават „обществени поръчки“ на приближени до властта фирми и персони. И не е случайност, че в енергетиката реномирани чуждестранни инвеститори почти няма. А тези, които са се излъгали да дойдат с надежда, че ЕС ще установи честни правила на играта в България, сега със зъби и нокти се опитват да се изнесат, продавайки активите си, на който ги пожелае.

След решението на ЕК да глоби Българския енергиен холдинг с над 77 млн. евро нещата станаха още по-прозрачни. Ако досега управляващите поне имитираха желание да спазват правилата на конкуренцията и третия енергиен пакет, сега те вече открито обявиха Брюксел за враг. И то само защото ЕК поиска нещо напълно логично за една пазарна икономика – да не съществува монопол, който да спъва конкуренцията и да накърнява правата на потребителите. С други думи – кражбите трябва да имат граници. В случая това означава да се освободи достъпа на други оператори до мрежата на „Булгартрансгаз“ – тръбите, по които по презумпция всеки, който има възможност, намери си газ и си плати за преноса му, би трябвало да използва свободно. В България това очевидно не се случва, защото политическия елит от всички цветове не е съгласен да отстъпи този инструмент за обогатяване на богоизбрани фирми и за изнудване на стотици предприятия и десетки хиляди граждани. Затова ЕК бе обявена за враг, който иска да посегне на националната сигурност. Враг, който накърнява енергийната ни сигурност. Враг, който заплашва националните интереси, които управляващите ще бранят дори с цената на милиони евро глоби. Глоби, които удобно не излизат от техния, а от нашия джоб.

Горчивата истина за съжаление е точно обратната – с твърдоглавието си правителството и парламентът, който също единодушно се обяви срещу предложението на ЕК, всъщност сами заплашват националната сигурност. Ако те наистина искаха да защитят българските интереси, нямаше да има само един доставчик на природен газ – „Газпром“. 

И нямаше всички усилия да са насочени към „диверсификацията“ на руския газ с … руски газ. Да заменят Руския Южен поток с Руския Турски поток. Нямаше да се впускат в авантюристични енергийни проекти, които дори на теория, с всички еквилибристики, които се прилагат, не могат да излязат на печалба, защото в тях няма нито икономическа, нито житейска логика. Нямаше да допуснат единствените големи инвеститори в енергетиката през последните години да бъдат Ахмед Доган и Гинка Върбакова. Нямаше да докарат до трагично състояние всички енергийни фирми, които иначе по всички правила на пазара би трябвало да са на печалба.

Ако искаха …

Случаят с „Булгартрансгаз“ всъщност много напомня една сходна ситуация от близкото минало – либерализацията на пазара на далекосъобщения 1997 – 2000 г. И тогава ни плашеха с накърнена сигурност на държавата, с летящи в небесата цени при алчните частници, и т.н. глупости. И тогава аргументът срещу освобождаването на далекосъобщителния монопол беше, че инфраструктурата е ключова за националната сигурност и ще настане Апокалипсис, ако частни фирми получат право да ползват мрежата на БТК. Нищо подобно не се случи. И няма никакво съмнение, че ако либерализацията не се беше случила, цената на телефонните разговори от БТК към мобилните мрежи все още щеше да е 2 лева на минута. Защото липсата на конкуренция струва скъпо и прескъпо. И само политиците и техните назначения в икономическите субекти имат интерес от това.