Каква национална сигурност? Става дума за обикновена далавера.

Заговори ли някой за национална сигурност, започне ли да пренебрегва пазарните правила и дори нормалната житейска логика, да знаете, че със сигурност става дума за далавера.

В случая с енергетиката примерът е даже повече от очевиден – тя открай време се държи в държавни ръце, защото е черна касичка за бели дни на всички управления. Оттам се финансират проекти със съмнителна стойност, но с впечатляваща себестойност. Оттам се раздават „обществени поръчки“ на приближени до властта фирми и персони. И не е случайност, че в енергетиката реномирани чуждестранни инвеститори почти няма. А тези, които са се излъгали да дойдат с надежда, че ЕС ще установи честни правила на играта в България, сега със зъби и нокти се опитват да се изнесат, продавайки активите си, на който ги пожелае.

След решението на ЕК да глоби Българския енергиен холдинг с над 77 млн. евро нещата станаха още по-прозрачни. Ако досега управляващите поне имитираха желание да спазват правилата на конкуренцията и третия енергиен пакет, сега те вече открито обявиха Брюксел за враг. И то само защото ЕК поиска нещо напълно логично за една пазарна икономика – да не съществува монопол, който да спъва конкуренцията и да накърнява правата на потребителите. С други думи – кражбите трябва да имат граници. В случая това означава да се освободи достъпа на други оператори до мрежата на „Булгартрансгаз“ – тръбите, по които по презумпция всеки, който има възможност, намери си газ и си плати за преноса му, би трябвало да използва свободно. В България това очевидно не се случва, защото политическия елит от всички цветове не е съгласен да отстъпи този инструмент за обогатяване на богоизбрани фирми и за изнудване на стотици предприятия и десетки хиляди граждани. Затова ЕК бе обявена за враг, който иска да посегне на националната сигурност. Враг, който накърнява енергийната ни сигурност. Враг, който заплашва националните интереси, които управляващите ще бранят дори с цената на милиони евро глоби. Глоби, които удобно не излизат от техния, а от нашия джоб.

Горчивата истина за съжаление е точно обратната – с твърдоглавието си правителството и парламентът, който също единодушно се обяви срещу предложението на ЕК, всъщност сами заплашват националната сигурност. Ако те наистина искаха да защитят българските интереси, нямаше да има само един доставчик на природен газ – „Газпром“. 

И нямаше всички усилия да са насочени към „диверсификацията“ на руския газ с … руски газ. Да заменят Руския Южен поток с Руския Турски поток. Нямаше да се впускат в авантюристични енергийни проекти, които дори на теория, с всички еквилибристики, които се прилагат, не могат да излязат на печалба, защото в тях няма нито икономическа, нито житейска логика. Нямаше да допуснат единствените големи инвеститори в енергетиката през последните години да бъдат Ахмед Доган и Гинка Върбакова. Нямаше да докарат до трагично състояние всички енергийни фирми, които иначе по всички правила на пазара би трябвало да са на печалба.

Ако искаха …

Случаят с „Булгартрансгаз“ всъщност много напомня една сходна ситуация от близкото минало – либерализацията на пазара на далекосъобщения 1997 – 2000 г. И тогава ни плашеха с накърнена сигурност на държавата, с летящи в небесата цени при алчните частници, и т.н. глупости. И тогава аргументът срещу освобождаването на далекосъобщителния монопол беше, че инфраструктурата е ключова за националната сигурност и ще настане Апокалипсис, ако частни фирми получат право да ползват мрежата на БТК. Нищо подобно не се случи. И няма никакво съмнение, че ако либерализацията не се беше случила, цената на телефонните разговори от БТК към мобилните мрежи все още щеше да е 2 лева на минута. Защото липсата на конкуренция струва скъпо и прескъпо. И само политиците и техните назначения в икономическите субекти имат интерес от това.

Всеки е виновен, дори и след доказване на противното

Тъжен, но безспорен факт е, че в България най-лесно преуспяват тарикатите, които винаги намират начин да прецакат другите. За съжаление, това в много случаи става с помощта на държавата. Законите, които се приемат, и органите, които са призвани да следят за тяхното спазване, често толерират онези, които газят правилата, и наказват хората, които стриктно ги спазват. Някой краде ток, вода или парно, а всички покриваме загубите. Някои работят в сивата икономика, всички плащаме за въвеждането на нови и нови мерки, които уж да изсветлят икономиката.

Последният крещящ пример е наредбата за въвеждането на чаканата над 10 години система „Бонус малус“, която най-после трябва да разграничи съвестните шофьори от джигитите на пътя. Да, ама не, както казваше един известен журналист. В предложената система има много малус и почти никакъв бонус. Тя на практика ще накаже всички коректни шофьори и то за години напред, и няма да дисциплинира безразсъдните и наглите. Ето само няколко забележителни идеи от въпросната наредба:

Всички шофьори, независимо как са карали досега и дали са извършвали леки или тежки нарушения, завършили щастливо или трагично, се слагат на равна нога през първата година от въвеждането на системата.

Ако шофьорът няма никакви нарушения, даже има златен талон за години безопасно шофиране, ще трябва да чака поне 8 години, за да бъде възнаграден с някаква по-съществена отстъпка от застраховката – 25%.

Ако изряден шофьор си купи кола, която е била собственост на джигит, ще трябва години наред да плаща за неговите грехове – първо, докато успее да се добере до стартовата права, и после още толкова, докато най-после признаят, че заслужава по-сериозно поощрение за своето поведение.

Ако изряден шофьор ползва една и съща кола съвместно с нетолкова съвестен колега или роднина, плаща и за техните грехове и то во веки веков, защото винаги ще се взема класа на най-лошия водач за застраховката.

Ако изряден шофьор си купи нова кола без „биография“, отново няма да се взема предвид досегашното му поведение. Започва се от нулата! Т.е. при всички положения чистото минало на безупречен водач не дава никакво предимство!

Ако една кола е семейна съсобственост (както е в над 90% от случаите), но вашата половинка няма книжка, тя или той също трябва да има клас по „Бонус малус“. Без да е ясно как точно ще се определя той – дали от поведението му като пътник или като пешеходец, но е сигурно, че ако случайно реши да си извади книжка и вие сте нарушавали правилата, ще плаща години наред за вашето безхаберие.

На джигит с финансови възможности, който може да си позволи мощна кола, му е все тая колко ще е скъпа застраховката, ако изобщо е благоволил да се сдобие с такава – дали с 400% или 1000%. Защо тогава очакваме „Бонус малус“ да го дисциплинира?

Разбира се, всичко това се прави с добри намерения. Според мотивите на наредбата – за да се пресекат всякакви опити за манипулации. По обясненията на зам.-председателя на КФН целта е всеки да внимава от кого купува и с кого дели колата си, чиято биография също била много важна и трябвало да се знае, ако е участвала в катастрофа, например. Абсолютно вярно! Но това се установява от технически преглед. За един купувач е важно колата да е безопасна за каране и на приемлива цена. Отсега нататък ще трябва да разследва и що за човек е продавачът, което, между другото, изобщо не е ясно как ще се установява и дали въобще е възможно. Още един пример колко безумно е това предложение – 10 точки се отнемат, ако шофьорът е хванат да кара с алкохол в кръвта, ако не е спазил дистанция или е отнел предимство. В случая това няма никакво отношение към състоянието на автомобила, защото, за щастие, до произшествие не се е стигнало. Но бъдещият купувач ще трябва да плаща години наред „глоба“ за поведението на човек, когото дори не познава.

Всичко това за пореден път показва тотално непознаване на проблемите с безопасността на пътя или поне пълно безсилие те да бъдат решени. Показателно е, че наредбата бе представена в същата седмица, когато избухна скандалът с предложението да бъде сложен и таван на обезщетенията за роднини на пострадали в катастрофи. Вероятно наредбата трябваше да “потуши” скандала с лимита на цената на човешкия живот загубен в пътен инцидент. Постигна се обратния ефект – управляващите наляха масло в огъня! Защото и двете идеи на практика наказват невинните за сметка на виновните и се занимават с последиците, а не с причините за увеличаващите се инциденти по пътя.

Въобще, има ли и една справедлива разпоредба в наредбата предложена от финансовия регулатор? Въпросът е риторичен, а отговорът е “Няма”! Затова е най-добре да я изтеглят и да си пренапишат домашното отново!

За да бъдат ограничени катастрофите, трябват три простички неща – добри пътища и пътни съоръжения, строг и безкомпромисен контрол и неизбежни наказания за нарушителите.

Как така безразсъдните български шофьори могат да спазват всички правила в Германия или дори в Гърция, но не у нас? Защото там е ясно, че санкциите са жестоки и няма измъкване. Защото системата за прилагането им е бърза и ефективна. Защото където има функционираща съдебна система наказанията се изпълняват веднага и неизбежно, а това води след себе си и до превенция на нарушенията.

Защо при всеки трагичен инцидент на пътя у нас хората излизат да протестират? Защото знаят, че виновните ще се разминат с наказанията, ако не привлекат общественото и медийното внимание. Последният пример е от Търговище, където помелият двама младежи беше задържан едва след като населението се възмути публично. Делата и за най-елементарните нарушения се точат години наред, глобите изобщо не се събират, а принудителните мерки се прилагат само проформа! Та всеки ден разни тарикати карат в аварийните ленти или изпреварват опасно, и то под носа на КАТ! И нищо не им се случва!

Така че проблемът не е какво обезщетение да платим на почернените близки на някой трагично загинал! Проблемът е как да не се стига изобщо до там. Защото, когато загине любим човек, и 10 млн. лв. няма да конпенсират болката и страданията.

Проблемът не е как да унифицираме всички шофьори като нарушители, а как да ги разграничим, като поощрим коректните и накажем безразсъдните.

Проблемът не е колко по-тежки и абсурдни наказания да вкараме в законите, а кога КАТ, пътна полиция и съдилищата ще започнат да си вършат работата бързо и качествено.

Всичко останало е шумен и ефектен, но безсмислен популизъм!