Бай Ганьо прави избори – епизод пореден

Максимата, че няма значение кой как гласува, а кой как брои, ще бъде нагледно илюстрирана на предстоящите избори. Не само парламентарните, а и на президентските.

Не че досега не е имало съмнение в прозрачността на изборите. Просто за първи път в закона бяха заложени толкова много и толкова безумни „гаранции“, че вотът ще бъде труден за упражняване и невъзможен за проследяване. И най-циничното, както винаги, е, че всичко това се прави в „името на гражданите“. Резултатът също е предвидим – това ще са най-непрозрачните, най-непосетените и най-скъпите избори досега.

Всичко започна с „благородното“ желание на управляващите да изчистят проблемите при гласуването и да го нагодят към извънредната обстановка, в която живеем. Ако си спомняте, те затова и останаха на власт при протестите през лятото – за да управляват ефективно в кризата. Но едно е да искаш, друго е да можеш. А в случая нито искат, нито могат – затова прекараха 2/3 от времето във ваканции. И претупаха промените в изборните закони поради липса на време. Така проблемите не бяха решени, а мултиплицирани.

Да започнем с организацията на изборите. Изобщо не е ясно дали ще може да се попълни огромната изборна администрация, която е необходима. В страната има над 12 000 изборни секции, които трябва да имат поне по 5 души комисия. Не е ясно колко души ще се откажат заради обстановката с коронавируса, която по всичко личи, ще се усложнява с наближаването на изборния ден. Не е ясно колко от тях ще поискат да се ваксинират. И дали тези, които пожелаят, ще сколасат да го направят и с двете дози при проблемите с доставките.

Отделно в изборните секции ще има наблюдатели и застъпници. За тяхното ваксиниране никой не говори. Т.е. около 10-тина души поне, без да броим гласуващите, ще трябва да прекарат часове наред в тясна и неудобна стая за гласуване, която по обективни причини ще е естествен развъдник на зараза. В други държави, провели избори в кризата, условията за гласуване бяха драстично променени – гласуваше се на открито или в огромни помещения с добра вентилация, като спортни зали например. У нас за това никой не отваря дума. Сложната обстановка съвсем логично ще спре голяма част от хората от гласуване. Българите са една от най-болните и застаряващи нации, така че има обективни обстоятелства хората да се страхуват. Особено при тази организация на изборите. Но това не спря управляващите да заложат още „капани“. Карантинираните например ще бъдат обикаляни с подвижни урни и комисия от 3 души. Колко време ще отнеме това и дали ще се намерят кандидати за такива комисии при нарастващата заболеваемост е риторичен въпрос. Ако всички желаещи успеят да гласуват в изборния ден, ще е чудо.Отделно, от глас бяха лишени карантинираните в последните 3 дни преди изборите. Нищо, че това е противоконституционно!

Още по-голяма ще е драмата с гласуването в чужбина, където отделните държави също налагат ограничения, а по традиция секциите са малко и опашките са дълги. Но българите в чужбина винаги са били недолюбвани по време на избори, така че никой от седящите в парламента не отвори и дума за решаване на техните проблеми.Всичко това можеше лесно да бъде решено с въвеждане на дистанционно или електронно гласуване. Историята обаче е доказала, че управляващите ще воюват докрай с прогреса и технологиите. Защото точно така могат да загубят контрола върху електората, който смятат за „гарантиран“ и е все по-кът.

Така стигаме до ключовия момент – броенето на гласовете. Само най-големите наивници са се надявали този път да бъде въведено видео наблюдение при броенето на гласовете. И надеждите им не се сбъднаха. Напротив –бяха направени промени в закона, които да гарантират, че фалшификациите няма да бъдат уловени.Под предлога, че трябва да се опростят протоколите с резултатите, които изготвят секционните избирателни комисии, управляващите решиха, че множество данни, които преди се отчитаха поотделно, сега ще се събират заедно или направо ще отпаднат от документацията. А те са важни за коректността на самите избори – като броя на гласоподавателите, дописани в избирателния списък в самия изборен ден. Тази информация дава представа доколко (не)адекватни са списъците с избирателите – тема, която толкова години подхранва съмненията в публичното пространство за измами и манипулации на вота.

Също така, редица други данни, които досега бяха вписвани поотделно, вече ще бъдат събирани заедно – различните видове недействителни бюлетини, сгрешените бюлетини, унищожените от СИК бюлетини… Така се губи информация за различните причини, които правят бюлетините невалидни. Няма да се вписват отделно и неизползваните бюлетини. Отпадна и разбивката на недействителните гласове по кандидатски листи – така няма да знаем на кои партии се падат най-много невалидни бюлетини.

Всичко това не дава основания да бъдем оптимисти за честността на предстоящите избори. Даже поставя сериозната дилема да участваме ли изобщо в предрешено състезание, за да легитимираме нагласен резултат. Защото Бай Ганьо продължава да прави изборите у нас. И не се влияе от никакви демократични промени.

Пет безспорни успеха на новата система за плащане по пътищата

Празничното настроение по случай Трети март пак беше помрачено от поредните сривове в новата система за плащане на движението по пътищата чрез електронни винетки и тол такси. И отново, търговци, превозвачи и обикновени шофьори надигнаха глас срещу станалите вече традиционни сривове в новата ни пътнотаксуваща система.

Но, съгласете се, че не са прави тези, които виждат само гафовете във въвеждането на тол-а и винетките. Управляващите имат безспорни успехи, които всички ние не само не забелязваме, но дори когато ни ги показват, съвсем лекомислено подценяваме. Затова е задължително, не само да ги припомним, но и да обясним на народонаселението ползите от техните постижения.

1. Всички мрачни прогнози се оправдаха

Прогнозите, особено в България, много рядко се сбъдват. В случая обаче изненади нямаше. Тол системата, която бе сглобявана няколко години на принципа „шев и кройка“, многократно отлагана и въведена без тестове в 12 без 5, даде на късо още в първите часове на работата си. Винетната система бе въведена на същия принцип и логично веднага блокира. Тогава, това предизвика само шеги и подигравки, но после изведе на протест жителите на множество селища и квартали, които трябваше да се въоръжат с електронен стикер, ако искат да отидат до магазина, гробището, а в някои случаи просто да се приберат у дома от работа. За да потушат напрежението, управляващите прибегнаха до изпитана тактика – обещаха да не глобяват нарушителите. Така стигаме до втория успех.

2. България за пореден път потъпка върховенството на закона

Фактът, че у нас законът е врата в полето и може безнаказано да се нарушава, не е новина. Всички са наясно, че за милиони няма закони и че срещу определени „стимули“ повечето представители на органите на реда бдят за НЕприлагането на закона. В случая обаче заповедта да се прегази закона идва от най-високо място – от правителството, което даде изрични указания нарушителите, неплащащи за пътищата, да не се глобяват, докато не се изчистят идиотиите. Колко ще продължи това положение не е ясно. За тировете отлагането е до 27 март, поне засега. За винетките – до някой хубав за демокрацията ден. Още по-смущаващо е, че това указание не бе дори привидно „облечено“ нормативно – все пак сроковете са записани в закон, а пътищата без винетка са изрично изброени в закон и постановление на МС.

Разбира се, всичко това можеше да бъде избегнато, ако бе направена задължителната по закон оценка на въздействието. Но кой в България спазва такива неща? Особено пък сред министрите и депутатите, които очевидно смятат, че след като приемат законите, за тях те не важат и могат безпроблемно да ги нарушават. И никой досега не ги е опровергал.

3. Циментира се принципът, че колкото едно нещо е по-скъпо, толкова е по-дефектно

Обичайното оправдание за нереално високите цени за всяко начинание, организирано от общинската или централната власт у нас, е, че така се гарантира качество. Системите за плащане на пътищата обаче отново опровергават това. Те струват над 180 млн. лв, но още от самото начало дадоха съществени дефекти. Отделно, по (не)известни причини, АПИ ограничи начините, по които тежкотоварните автомобили могат да отчитат и плащат за изминатите километри, като не лицензира нито една GPS компания и пусна само 2 фирми да продават бордови устройства. Липсата на конкуренция, съвсем естествено, вдигна цените в пъти и превозвачите се разбунтуваха. Премиерът отново влезе в ролята на помирител и нареди устройствата да се дават безплатно. Дали фирмите ще се съгласят, предстои да видим.

За да е пълен хаосът, и винетната и тол системите блокираха за часове още в началото и се оказаха недоработени и неразбираеми за онези, които трябва да ги ползват.

Всичко това можеше да се избегне, ако имаше достатъчно дълъг тестови период и предварителна разяснителна кампания. Но кой се занимава с подобни подробности в България?

4. Доказано бе, че при некадърност и корупция чудеса не стават

При така заложените изходни параметри, не можем да виним управляващите, че се надяваха на чудо. То обаче не се случи. Науката може да бъде безкрайно благодарна за поредното доказателство, че некадърността и корупцията не могат да бъдат компенсирани със сляпа вяра в чудеса.

5. Демонстрирано бе завидно умение гафовете да се представят като постижения

На жаргон, на това му се вика гьонсуратлък. Въпреки очевадните проблеми със системата, идиотиите, протестите и отлагането ѝ, всички отговорни фактори в АПИ и регионалното министерство отчетоха невиждани успехи. И обясниха недоволството със световната конспирация на зли сили, слагащи прът в колелото на успешното управление. Дори Кашпировски може да завиди на леденото спокойствие, с което представяха черното за бяло. Ще е наистина голямо достижение, ако успеят да зомбират населението да повярва на думите им, а не на очите си. Те поне си вярват. И затова даже не помислят за поемане на отговорност чрез подаване на оставка например.

Всичко това логично се вписва в схемата, по която се управлява България през последните десетилетия – „Създай проблем, отложи реформа, отчети го като успех“. Докато тя не се промени, нищо добро не ни чака. Дори и да вярваме в чудеса!

Я, да мрем по-добре!

Може да ви звучи абсурдно, но най-големият тарикат в тази държава е … самата държава. Тя винаги ще намери начин да прецака съвестните и честни данъкоплатци. С аргумента, че всъщност защитава техните права. Понякога даже прилага един и същи номер по няколко пъти – като с пенсиите например.

Всъщност в най-новата българска история няма настоящ или бъдещ пенсионер, който да не е бил или да не му предстои да бъде прецакан. Независимо колко съвестно се е осигурявал, независимо колко внимателно си е правил сметката как да има достатъчно пари за спокойни старини. Държавата винаги ще измисли как да го ощети, като промени закона набързо, на тъмно и некадърно.
Последните прецакани „щастливци“ са от тази година. По признанието на НОИ пенсиите на 37% от хората, които ще се пенсионират, ще бъдат по-ниски от очакваното. Това се случва, благодарение на “лека” промяна в закона, приета от депутатите незабелязано в края на миналата година.

За какво става въпрос?

До 2000 година пенсията се определяше на основата на средната заплата от три последователни години, избрани от осигурения измежду последните 15 години трудов стаж. Нямаше никакво значение колко си внасял в НОИ през всичките години, когато си работил. Може цял живот да си се осигурявал на минимума и в последните три години да си минал на космически суми, законът повеляваше пенсията, която НОИ ти дължи доживот, да се определя от точно тези три „златни“ години, ако ги избереш. За всеки е очевидно, че това е крещяща несправедливост. Но тя бе закрепена в закон. И мнозина се възползваха от нея.
В един момент политиците се усетиха и промениха закона така, че от 2000 г. насам вече всеки лев, внесен във НОИ, има тежест при определяне на пенсиите. Внасяш ли високи осигуровки, ще получаваш по-висока пенсия. Скатаваш ли се – ще имаш ниска пенсия. А, НОИ ще признава стажа до и след 2000 г., макар и по различна формула на изчисляване на песията за двата периода. Министри и депутати тогава се надпреварваха да ни убеждават, че новата система е възможно най-справедливата и повече няма да се правят промени. Така всеки ще може да си направи сметката в дългосрочен план.

Да, ама не! 

През 2015 г. бе направена поредната промяна в закона – според нея от 2019 г. ще се елиминира изборът на трите най-благоприятни години преди 1997 г. и вече ще се брои целият стаж. Макар да беше сравнително справедлива тази промяна ощети още една група пенсионери.

Но и това не е всичко. В края на миналата година, със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и без никакъв дебат, бяха зачеркнати и годините между 1997 и 2000 г. От първи януари на настоящата година вече се брои само осигурителният доход след 2000 г. Кой какво е плащал като осигуровки преди това, няма никакво значение.

Така се стигна до парадокса на пенсиониралите се след 1 януари 2019 г. да им се признават 40 години трудов стаж, но за определяне на размера на пенсията им да се взема заплатата им само за последните 20. Аргументът – в НОИ нямало точни данни за осигуровките отпреди 2000 г.?!? Интересно как тогава са определени пенсиите на сегашните пенсионери? 

Управляващите представят най-новата промяна като сериозно улеснение за хората, на които предстои пенсиониране, тъй като не им се налага да тичат по бившите си местоработи да търсят удостоверения за стажа си. Както се казва, пази, Боже, държавата да се загрижи за теб! Със сигурност мнозина биха предпочели да си причинят това главоболие, но да получават малко по-висока пенсия, нали?

Цинизмът на НОИ стигна дотам „да успокоява“, че „само“ 37% от пенсионерите щели да бъдат ощетени. 62% всъщност щели да са с по-високи пенсии. Що за перверзна логика е това?! Кое дава право на държавата да се разпорежда така безпардонно с личните пари за пенсия на хората? Във всяка друга област на това му се вика кражба! Даже грабеж, като се има предвид, че се ощетяват хиляди граждани за години напред!

Много по-справедливо би било да се даде правото на избор – пенсиите да изчислят и по едната, и по другата формула и осигуреният сам да посочи по кои правила иска да се пенсионира – по новите, или по старите. Интересното е, че дори за престъпниците важи правилото, че при определяне на присъдата им ще се прилага най-благоприятният за тях режим, ако докато тече делото, законът бъде променен. Но не и за пенсионерите! 

А и кога държавата ни е давала право на избор? 

Помните ли как искаше да национализира всички пари от личните осигурителни партиди в частните пенсионни фондове и да ги налее в НОИ? Пак с аргумента, че ще се погрижи по-добре за тях. Пак без дебат и изчисления. Пак през допълнителните и заключителните разпоредби на закона за бюджета. Изобщо, всеки път, когато на държавата й потрябват пари, тя посяга към спестявания, които не са нейни. И всеки път, когато трябва да изпълни своя ангажимент към поверилите й парите си за старини, тя абдикира. 

Таванът на пенсиите например, който трябваше да е паднал преди много години, все още си стои. И периодично се обещава, че той ще бъде премахнат. Някога, но не сега! Последно това трябваше да стане от 2019 г., но не би! Аргументът тук също е сърцераздирателен – някои пенсионери щели несправедливо да получават по-високи пенсии от полагаемите им се. Затова нека всички да получават по-ниски пенсии от полагаемите им се! Държавата не може да хване тарикатите, затова наказва коректните граждани.

Всички тези промени не засягат онези, които са започнали работа след 1 януари 2000 г. Засега! Техните пенсии би трябвало да се определят по новия ред и на база на събираната в НОИ електронна информация за реално внесените пари за пенсия. Но и те не могат да бъдат спокойни. Кой знае какво ще им скимне на депутатите и НОИ, докато дойде техният ред за пенсия. Мога да се обзаложа, че и те ще бъдат прецакани. Просто още не знаем как.