Децата – в изолатор!

Министърът на образованието предложил за наказание директорката на РУО Перник. Защото допуснала в едно Пернишко училище да се провежда обучение на 10-годишни ученици срещу сексуалното насилие. В програмата, видите ли, експертите били включили дори познания на подрастващите за половите различия у хората. Не! Няма грешка! Министърът не е предложил директорката на РУО за награда. Нито е подкрепил програмата и разпространението ѝ във всички училища в страната. Не! Чисто и просто се е уплашил от гласовитостта на неколцина псевдо-морализатори и естествено от всепроникващото меродавното мнение на „Светлината на Иисус“.

Преди месец, друг министър по същия начин бракува Закона за социалните услуги на хората с увреждания в България. И понеже не намери кой да бъде наказан, отложи влизането му в сила с 6 месеца. През това време щели да махнат думата „услуги“ от текста на закона и да я заменят с „грижи“. Отде да знае милият властник, че точно от тези „грижи“ на държавата бягат хората с увреждания. Вече 100 години бягат от престорената грижа на държавата и искат социални услуги като тези в страните от западната част на ЕС. Да, в България социалните услуги не функционират според очакванията на хората с увреждания и техните близки, но то е точно заради мързела и мудността на държавата. Но нали е по-лесно вижда сламката в чуждото око, отколкото гредата в своето!

В реда на горните черни мисли ми хрумна гениална идея! Не разбирам защо продължаваме да се занимаваме с упадъчни идеи като Истанбулска конвенция, Закон за социалните услуги, стратегия за децата, образование срещу сексуално насилие сред подрастващите, и тем подобни поотделно. Нещата са отдавна ясни и прости – трябва да бъде записано, поне в Конституцията, че децата се държат в изолатор поне до навършване на пълнолетието. При провинения, децата може да се пращат даже в Норвежки изолатор! Там ще бъдат достъпни само за правилно ориентирани персони, които ще ги учат на пещерни традиции и вехто патриотарство. Под лозунга „Напред към килийното училище!“. Защото нашите деца трябва да останат чисти и неопетнени, далеч от всякаква техническа или етична еволюция на този свят пълен с дебнещи отвсякъде джендъри, соросоиди и други подривни елементи.

В този изолатор те ще бъдат отделени и от твърде либерално настроени родители, които са готови да прегазят отколешните семейни „ценности“, за да обяснят на децата някои явления, с които те биха се сблъскали в реалния живот. Всъщност тези родители не разбират, че реалният живот е истинският „враг“. Земята се върти твърде бързо, за да я спрем и да слезем, но това не означава, че не трябва със зъби и нокти да се държим за миналото и да се борим с бъдещето.

Затова – никакво сексуално образование в училище, никакъв по-осмислен поглед върху историята и литературата, никакви разкрепостени и интелигентни преподаватели, опитващи се да пробият клишетата и лозунгите, с които са пълни учебниците! Никакви НПО-та, опитващи се да разширят кръгозора!

Исус и Ванга са предостатъчни за всяка ситуация! За оправдание на грешките и трагедиите, които биха могли да бъдат предотвратени! За изчистването на съвестта на обществото за нарастващия брой малолетни майки и изоставени деца. За натиканите в дън земи тилилейски хора с интелектуални и физически затруднения! Важното е обществото да си избира правилно „враговете“ и енергията му да е насочена към обречени и безсмислени битки. 

Чудите се какво ще се случи с децата, когато пораснат и попаднат във водовъртежа на живота? Много изкушаващо е да ги сложим в изолатор до пенсия, но все пак някой трябва да работи и да плаща за масрафа на „водачите“ в мрака. Някои от тези деца по естествен път ще се изолират в социални гета. Други ще идат директно в затвора за проява на традиционен и често насърчаван бабаитлък. Някои може и да избягат в някоя по-джендърска държава – винаги ще се намерят черни овце в стадото, които да счупят оковите. А някои ще станат и управляващи – за да поддържат патриотарството, стигащо до ксенофобия, в култ. Защото много по-лесно е да заобикаляш или замиташ проблемите вместо да ги решаваш. Много по-удобно е да манипулираш една безпросветна и объркана маса, отколкото да водиш осъзнало своите интереси и мислещо общество.

Затова е спорно дали истериите, които се разиграват периодично у нас, са спонтанни или добре режисирани. Тъжното е, че гръмогласните надделяват над разумните. Но всяко общество избира по кой път да тръгне. Управляващите у нас вече са избрали своя път – да зачеркнат всяка по-прогресивна инициатива при първата политическа спънка. Да се движат по линията на най-слабото публично съпротивление.

Със сигурност това не е моят път. А, дали е вашият?

Да, това е лобизъм! За бъдещето на нашите деца!

Зададе ли се голяма сделка, по традиция се разиграват драматични битки, в които се включват популисти, лобисти и обикновени лаици. Едните плачат за ниските пенсии и заплати у нас, другите успешно манипулират общественото мнение, подпомогнати от грешките на управляващите – опорочена процедура и невнятни обяснения.

Единствените, чийто глас почти не се чува, са експертите, които обективно могат да преценят плюсовете и минусите на всяка едно предложение.
Класически пример за това е сделката за купуването на нови бойни самолети за армията.

Всички ще се съгласят, че най-важното в случая е да се вземат машини, които са способни да извършват основната задача – да пазят страната ни в случай на нужда. Затова те трябва да са адекватно оборудвани и съвместими с въоръжението на нашите съюзници от НАТО.

Ако се оценят обективно офертите, които са на масата, могат да се направят няколко извода.

И трите машини, които можем да купум – Eurofighter, Gripen и F-16V Block 70, не могат да се поберат в определената от парламента бюджетна рамка от 1.8 млрд. лв. Eurofighter и Grippen се предлагат без въоръжение и затова на пръв поглед са по-евтини. 

Ако обаче офертите се преценят при равни условия – т.е. напълно окомплектовани и въоръжени с ракети, F-16V Block 70 вероятно ще излезе най-евтиният вариант.

За съжаление, България има дълъг и тъжен опит с купуване на летящи „сандъци“. В момента имаме МИГ-29 без въоръжение, които стават единствено за снимане на предизборни клипове, ако някой пилот реши да влезе в политиката, но не и за участие в истински бойни действия. 

В случая F-16V Block 70 върви с цялото оборудване и въоръжение, докато при Eurofighter и Grippen тепърва ще трябва да се преговаря и за сроковете за доставка, и за цена.

Не е за пренебрегване и фактът, че F-16V Block 70 не е полицейска машина като Grippen, а далекобойна единица, която може да възпре всеки недоброжелател далеч преди да е доближи границите ни, независимо дали агресията идва по въздух, по суша или по вода. F-16V Block 70 “вижда” най-далеч в сравнение с конкурентите си. Радарният му комплекс е най-модерният от предлаганите. Така се осигурява „запас“ от време за реакция преди да попадне в обсега на вражески самолети или ПВО установка. 

Има ли нещо по-важно от живота на нашите бойни летци?

Придобиването на F-16V Block 70 ще даде на България най-после възможност за мащабно военно индустриално сътрудничество с най-напредналата във военнотехнологично отношение страна – САЩ. За мнозина това може да изглежда излишно или абстрактно, но е факт, че най-модерната американска военна база в Европа е в нашата страна, край Ново село. И това допринася много и за боеспособността на нашата армия с организираните съвместни учения, и за икономическия просперитет на района около нея с инвестициите, които се направиха там.

Така че, ако трябва да направим информиран избор, за мен победителят е ясен. И това мое мнение е откровен лобизъм. За сигурността и бъдещето на нашите деца!

Бой! А след боя – багер!

За някои това е толкоз просто и логично. 
Какво тук значат някакви си права или закони?!

У нас, при всеки сблъсък, в който са замесени представители на ромския етнос, се развихрят емоции и страсти, организират се митинги и шествия, някой управляващ се сеща, че може да демонстрира твърда ръка, а националистите изживяват своя кратък звезден миг. Но така проблемът не се решава, а се задълбочава. И е само въпрос на време къде конфликти ще ескалират отново – днес е във Войводиново, утре – в Катуница, вдругиден – в Сливен… Защото те не са етнически, а политически и се свеждат до липсата на воля у управляващите законите да се прилагат стриктно, а не избирателно. 

Това означава изобщо да не се допуска незаконно строителство. А не 20 години кмет, общинска администрация и полиция безучастно да наблюдават как временните колиби трупат тухла след тухла и керемидка до керемидка, как стават прогимназии, които отгоре на всичко се захранват и с незаконен ток. Или пък геройски да се рушат паянтови постройки, а да се подминават сараи и хотели, изникнали по същия порочен начин върху пристанища, дюни, край писти или язовири.

Това означава всички, независимо от техния произход, да плащат данъците си и парите от тях да се инвестират обратно за благото на гражданите. А не да се измислят нелепи проекти като раздаване на безплатни мезонети, които ромите, и да искат, не могат да поддържат. Защото въпреки милионите, прахосани за ромско включване, те пак нямат работа и доходи. Защото децата им масово продължават да са неграмотни и без никакъв шанс за по-добро бъдеще.

Това означава всички престъпления – от най-дребната кражба до убийството, да се наказват своевременно и според закона. А не да се пренебрегват постоянно в името на криворазбран етнически мир, което само насажда чувство за безнаказаност у извършителите и на безнадежност у потърпевшите. Или пък да се отива в другата крайност и да се прибягва към саморазправа, като се бутат незаконни къщи като вендета за това, че двама младежи са набили командос. Не възмездие, а справедливост жадуват българските граждани!

Това означава да се проявява елементарна човешка съпричастност и да не се изхвърлят на улицата насред зима семейства с деца, без да им се предложи алтернатива. Защото това няма да ги направи по-добри граждани, а по-озлобени хора.

Нищо подобно не се случва. Поради нежелание, некадърност или корупция. И се отваря широко поле за емоционална манипулация и политическа експлоатация на страховете и на гнева на хората. С участието на ромски, футболни или националистически агитки.

Но така повече не може да продължава. Ако не спре безхаберието на всички власти в нашата държава и те не започнат да си вършат работата, водени от закона, а не от сметки без кръчмар, периодичните сблъсъци тук таме бавно, но сигурно ще доведат до катастрофа. Потърпевши ще сме всички ние.