Пази, Боже, слепи да те управляват!

Някога Алеко предупреждаваше: „Пази, Боже, сляпо да прогледне!“. Какво ли би възкликнал днес, когато види как слепи ни управляват. За тях дюните са урегулиран терен за застрояване, хотелите са укрепителни съоръжения, а оранжево-кафевият цвят на морската вода е признак за кристална чистота. 

Идеята за укрепването на свлачище чрез четириетажна сграда с асансьор и стълбища на Шофьорския плаж край Алепу може и да е уникално българска инвенция, но причината за тази нагла хрумка е универсална – корупция. Особеното е, че замесените лица дори вече не правят опит да прикриват действията си под някакъв благовиден предлог. Те съвсем нагло прегазват закона и пренебрегват общественото мнение. Защото могат. Защото знаят, че нищо не ги заплашва. И защото няма кой ги накаже!

И са прави! От какво да се страхуват? Нима всяко удивително красиво кътче у нас не е вече безмилостно обезобразено с бетон? Нима има плаж, който да не е даден на мутри? Нима има място, на което отпадъци да не се изливат директно в морето? …

Всичко това може да се случи само с користната помощ от държавата и контролните органи, които по закон би трябвало да спират безобразията. Но те не само си затварят очите, но и активно участват – продават или заменят апетитни земи на безценица, разрешават строежи току до морето, променят закони така, че максимално да улеснят апетитите на ония, които разчитат на връзки и подкупи. И този „инвестиционен“ интерес надделява над обществения. 

В случая най-малкият проблем е, че мнозина отдавна са зачеркнали българското Черноморие като дестинация. И никакви ограничения или патриотарски призиви няма да ги върнат там. Или че хотелиерите се държат като щрауси, призовавайки медиите да не пишат за замърсяване и презастрояване, защото това им пречело на бизнеса. 

По-големият е, че подобни действия рушат тъканта на обществото ни, показват му нагледно как в живота се успява само с корупция и наглост. Подобни безобразия често застрашават здравето и дори живота на хората. Защото корупцията не само загрозява. Тя убива!

Децата – в изолатор!

Министърът на образованието предложил за наказание директорката на РУО Перник. Защото допуснала в едно Пернишко училище да се провежда обучение на 10-годишни ученици срещу сексуалното насилие. В програмата, видите ли, експертите били включили дори познания на подрастващите за половите различия у хората. Не! Няма грешка! Министърът не е предложил директорката на РУО за награда. Нито е подкрепил програмата и разпространението ѝ във всички училища в страната. Не! Чисто и просто се е уплашил от гласовитостта на неколцина псевдо-морализатори и естествено от всепроникващото меродавното мнение на „Светлината на Иисус“.

Преди месец, друг министър по същия начин бракува Закона за социалните услуги на хората с увреждания в България. И понеже не намери кой да бъде наказан, отложи влизането му в сила с 6 месеца. През това време щели да махнат думата „услуги“ от текста на закона и да я заменят с „грижи“. Отде да знае милият властник, че точно от тези „грижи“ на държавата бягат хората с увреждания. Вече 100 години бягат от престорената грижа на държавата и искат социални услуги като тези в страните от западната част на ЕС. Да, в България социалните услуги не функционират според очакванията на хората с увреждания и техните близки, но то е точно заради мързела и мудността на държавата. Но нали е по-лесно вижда сламката в чуждото око, отколкото гредата в своето!

В реда на горните черни мисли ми хрумна гениална идея! Не разбирам защо продължаваме да се занимаваме с упадъчни идеи като Истанбулска конвенция, Закон за социалните услуги, стратегия за децата, образование срещу сексуално насилие сред подрастващите, и тем подобни поотделно. Нещата са отдавна ясни и прости – трябва да бъде записано, поне в Конституцията, че децата се държат в изолатор поне до навършване на пълнолетието. При провинения, децата може да се пращат даже в Норвежки изолатор! Там ще бъдат достъпни само за правилно ориентирани персони, които ще ги учат на пещерни традиции и вехто патриотарство. Под лозунга „Напред към килийното училище!“. Защото нашите деца трябва да останат чисти и неопетнени, далеч от всякаква техническа или етична еволюция на този свят пълен с дебнещи отвсякъде джендъри, соросоиди и други подривни елементи.

В този изолатор те ще бъдат отделени и от твърде либерално настроени родители, които са готови да прегазят отколешните семейни „ценности“, за да обяснят на децата някои явления, с които те биха се сблъскали в реалния живот. Всъщност тези родители не разбират, че реалният живот е истинският „враг“. Земята се върти твърде бързо, за да я спрем и да слезем, но това не означава, че не трябва със зъби и нокти да се държим за миналото и да се борим с бъдещето.

Затова – никакво сексуално образование в училище, никакъв по-осмислен поглед върху историята и литературата, никакви разкрепостени и интелигентни преподаватели, опитващи се да пробият клишетата и лозунгите, с които са пълни учебниците! Никакви НПО-та, опитващи се да разширят кръгозора!

Исус и Ванга са предостатъчни за всяка ситуация! За оправдание на грешките и трагедиите, които биха могли да бъдат предотвратени! За изчистването на съвестта на обществото за нарастващия брой малолетни майки и изоставени деца. За натиканите в дън земи тилилейски хора с интелектуални и физически затруднения! Важното е обществото да си избира правилно „враговете“ и енергията му да е насочена към обречени и безсмислени битки. 

Чудите се какво ще се случи с децата, когато пораснат и попаднат във водовъртежа на живота? Много изкушаващо е да ги сложим в изолатор до пенсия, но все пак някой трябва да работи и да плаща за масрафа на „водачите“ в мрака. Някои от тези деца по естествен път ще се изолират в социални гета. Други ще идат директно в затвора за проява на традиционен и често насърчаван бабаитлък. Някои може и да избягат в някоя по-джендърска държава – винаги ще се намерят черни овце в стадото, които да счупят оковите. А някои ще станат и управляващи – за да поддържат патриотарството, стигащо до ксенофобия, в култ. Защото много по-лесно е да заобикаляш или замиташ проблемите вместо да ги решаваш. Много по-удобно е да манипулираш една безпросветна и объркана маса, отколкото да водиш осъзнало своите интереси и мислещо общество.

Затова е спорно дали истериите, които се разиграват периодично у нас, са спонтанни или добре режисирани. Тъжното е, че гръмогласните надделяват над разумните. Но всяко общество избира по кой път да тръгне. Управляващите у нас вече са избрали своя път – да зачеркнат всяка по-прогресивна инициатива при първата политическа спънка. Да се движат по линията на най-слабото публично съпротивление.

Със сигурност това не е моят път. А, дали е вашият?

Докато ние им гледаме сеира, те си уреждат келепира!

мизерия

Доживяхме и в нашия парламент да се постигне пълен консенсус! И то по много важен въпрос – как да се похарчат парите, които плащаме като данъци.

Не! Консенсусът не е за увеличение на най-мизерните пенсии, както веднага бихте си помислили. Там промяна няма – Сребърният фонд, в който трябва да се трупат пари за повишението чрез приходите от приватизация и концесии, за пореден път ще остане празен. А, парите от продажбата на Летище „София“ ще отидат за покриването на дълговете на вечно кретащото БДЖ.

Не! Консенсусът не е за подпомагане на майките. Там управляващите са непоклатими – ако майките получат повече от 380 лв. месечно за втората година от майчинството си, ще вземат да се разглезят и няма да се върнат бързо на работа, а това е в тяхна вреда.

Не! Консенсусът не е и за грижата за най-уязвимите. Законът за социалните услуги, който трябваше да влезе в сила от 1 януари 2020 г. и който решително би подпомогнал хората с увреждания, бе отложен заради поредното разлюляване на коалиционния „мир“.

Не! Консенсусът не е и за парите за здравеопазване. За реформа там няма нито визия, нито воля. Нищо, че хората доплащат над 65% от лекарствата една трета от лечението си. В резултат, ситуацията тук вече прилича на Дивия Запад – все по-често отчаяни пациенти се саморазправят с изнервени лекари под невъзмутимия поглед на държавата, която предпочита да запълва дупки вместо да укрепи фундамента на системата.

Да! Както вече сте се досетили, Консесусът е за парите, които партиите ще получават като субсидия за 2020 г. Може да не ви се вярва, но най-важният дебат за всички нас – този за бюджета на държавата ни в голямата си част бе „претупан“ за един час, но за Нейно Величество Субсидията пренията продължиха цял един ден.

По въпроса със субсидията всяка година се разиграват баталии. Депутатите прибягват до какви ли не спектакли, за да мотивират нуждата да се самофинансират от щедро по-щедро. Даже референдум благоволиха да допуснат, но резултатите не им харесаха и дружно решиха да не ги зачитат. Все пак 72% от българите се произнесоха, че субсидията трябва да е 1 лв. Но както всички знаем, за депутатите народната воля важи само когато съвпада с тяхната. 

Същото важи и за законите. Практиката е показала, че те могат да бъдат нарушавани в името на общото благо – ако депутатите са сторили някаква глупост и се налага да я поправят. По време на дебатите около субсидиите бе прегазен невъзмутимо Правилника за работа на парламента, който позволява само по две гласувания на текст – субсидията бе фиксирана на 8 лв. с трето гласуване на текст, който вече бе отхвърлен два пъти. Но както отбеляза председателят Цвета Караянчева: „Правилникът не изчерпва абсолютно всички житейски ситуации“. Те и законите са така, но простосмъртните понасяме последствия, ако ги нарушим даже поради незнание, камо ли с умисъл. 

В случая не става дума за сирохомилство – партиите имат нужда от финансиране. Проблемът даже не е в това колко голяма да е субсидията от държавния бюджет, макар че очевидно няма логика да превръщаме партиите в паразити, които живуркат от лихвите върху милионите субсидии, сложени на депозит. Въпросът е как се харчат тези пари. А точно там никой не желае да въведе ред. За разлика от всеки гражданин, фирма или организация, която трябва по три пъти да доказва пред данъчните всеки приход и разход, партиите се „отчитат“ на ангро. 70% от разходите им са в графа „Други“. Сметната палата, която трябва да ги проверява, само подпечатва т.нар. им отчети, без да се задълбочава защо например по закон парите трябва да отиват само и единствено за партийна дейност, а масово се използват за дарения на храмове. Както се казва, с чужда пита – помен се прави. И вече никой не си прави труда даже да привлича симпатизанти, които да внасят членски внос. 

Но дебат по този въпрос няма. Има драматични совалки за това дали субсидията да е 0 лв., 1 лв., 8 лв. или 10 лв., като дебатите често са лишени от всякаква логика. ДПС, например, първо бранеше идеята, че партиите изобщо не трябва да бъдат финансирани от бюджета – както може да се очаква от партията, основател на модела с обръчите от фирми. После предложи субсидията да е 10 лв., но категорично отказа да подкрепи БСП тя да е 8 лв.?!? ГЕРБ уж спазва повелята на лидера си субсидията да е 1 лв., защото така е поискал народът. Но бързо и даже „без отвращение“ клекна пред коалиционните партньори от „Обединени патриоти“ за 8 лв. ДПС обвини ГЕРБ, че е в сговор с БСП как да прекара субсидията от 8 лв. – като депутатите от ГЕРБ напуснат пленарната зала при гласуването, за да мине предложението. И после използваха абсолютно същата тактика, за да осигурят безпрепятствено минаване на текста за 8 лв.

Целият този цирк допълнително срива и без това мижавия рейтинг на парламента. И едва ли ще убеди някого, че сеирът за масите си струва. Обаче келепирът за партиите е осигурен.