Де насилие вилней, там законът линей!*

Тази седмица управляващите стъпиха на нов връх в законодателните си търсения на благини за народа! Всичката Мара втасала, та между първо и второ четене на Закона за бюджета, предложиха да се ограничи свободното краткосрочно предлагане на стаи и апартаменти за гости, които не са изрично сертифицирани като места за настаняване от според Закона за туризма. Сиреч, платформи като Booking, Airbnb, Expedia, Facebook и др. няма да могат да публикуват обяви на български граждани и фирми за даване на стаи под наем без предварителното дозволение на Министъра на туризма или който там е посочен от него. Ако дръзнат да нарушат това народополезно правило, ги чакат солени финансови санкции, а при „системни нарушения“ дори ще се спира достъпа до съответните интернет сайтове. Само, дето не е ясно кого ще накажат: предоставящите „нерегламентирани“ стаи под наем или всички ползватели на горните приложения. Но това изобщо не е важно!

В тази връзка, не знам докога политиците у нас ще си губят времето да имитират демокрация и да ни санкционират частично. Българинът е тарикат и все успява да се измъкне от капаните, които му залагат. С много псувни, вайкане и охкане, но някак успява! А това не е добре! Затова ще си позволя да предложа на управляващия елит някои крути мерки, които да държат народа в правия път.

Както вече сами се убедихте, предложенията за промени в Закона за туризма са само плаха стъпка в правилната посока. Трябва да се действа много по-решително и всеобхватно.

1. Няма какво да се чака Facebook, Airbnb, Booking, Expedia и други такива да направят 2-3 нарушения, за да спрем достъпа до тях. Един нов закон, априори трябва да забрани на българина да влиза там! Особено до Facebook! Тук не просто се отдават некатегоризирани палатки и каравани под наем, тук всеки акаунт е потенциална заплаха за стабилността! Всяка свобода на словото си има граници, все пак! Я си представете, че започне да се използва за критика на управляващите, или не дай, Боже, за организиране на протести (с палатки!!!). В нормалните държави като Китай, Куба и Северна Корея това пространство, както си му е реда, е отделено за благодарности за грижите за народа. Или е блокирано, докато ползвателите му се научат да се държат прилично.

2. Българският туризъм е на ръба на пропаст, дълбана от десетилетия върху някогашна дюна, укрепена в основите с гигантски хотел поне с аквапарк. Вместо да са патриоти и да помогнат в усилията последните късчета на българското Черноморие да бъдат „доукрепени“, т.е. застроени и унищожени, българите хукнали по морета и планини у съседите. Няма да стане така! Трябва да се приеме закон и за онези български хотели, където всеки от нас е длъжен да летува – с прилежащи брой шалтета и шопски салати по 40 лв. С този самоотвержен патриотизъм със сигурност ще привлечем вниманието на световните медии. А това неминуемо ще доведе милиони туристи желаещи да вкусят от „обслужването“ и скубането в мутренските ни хотели!

3. Отдавна е назряло времето и за нов закон, в който ясно да се каже, че частната собственост може да е частна, но само чиновникът може да се разпорежда свободно с нея. Не е достатъчно само отдаването на стаи под наем да се лицензира. А ходенето на гости какво е? Откъдето и да го погледнеш, е отдаване на помещение и маса за краткосрочно или дългосрочно (според количеството на пиенето) ползване. Да знаете само на колко агенции може да възложим да се заемат с регулирането на тоя въпрос! И на колко чиновника още може да създадем работа! Не може да се позволява на всеки да решава какво да прави с нещата, които притежава. Днес ще отдава свободно под наем, утре ще почне да иска да знае как и да казва за какво да се харчат данъците му! Твърдо не – добрият пример и свободата са най-големият враг на плутокрацията!

4. Не може българинът все да очаква от чиновника да си свърши работата, за която е назначен. В България никога не сме имали такива традиции и не виждам защо тепърва да ги градим. Чиновникът е там, за да пречи, не да помага. Затова трябва да му се дават все повече и повече правомощия. И е много неправилно да му се вменяват задължения! Това не са задължения, а благоволения, които той може да даде на данъкоплатците, когато и както той реши.

Крайно време е с нов закон да се отсече, че където има чиновници, Интернет шанс няма! Още колко милиарда трябва да похарчим за електронно правителство, за да се научим, че всеки електронен подпис трябва да е придружен с мокър печат поне? Няма да позволим на мишката да изяде книжката! Книжката трябва да е прономерована, прошнурована и парафирана от Негово Величество Чиновникът!

5. Промени трябва да има и в Конституцията. Трябва да се запише, че политиците имат изконно право да създават проблеми там, където ги няма, за да отклонят вниманието от проблемите там, където ги има, но те не знаят или не им изнася да решат. Както се казва – проблем проблем избива. А когато не могат да се изловят и накажат нарушителите, управляващите имат право да си го изкарат на всички. Най-вече на изрядните и предприемчивите! Кой, ако не те, ще платят сметката за всички глупости, които могат да се сътворят. Политиците и без това го правят, не разбирам защо да не го узаконим.

Това са само част от идеите, които могат да бъдат приложени на практика. Знам си, че ми е бедна фантазията и не мога да се меря с тази на некадърниците, добрали се до власт. У нас напоследък май само такива управляват.

________________________

*Епиграма на Радой Ралин, карикатура на Борис Димовски („Люти чушки“)

На президента много му се иска, но хич не му стиска

Не е толкова трудно да се види, че нещата у нас не вървят на добре – управляващите са разядени от корупция, съдебната система едвам проскърцва, ако въобще заработи, приетите закони са или некадърни, или откровено лобистки, чуждите инвеститори се броят на пръсти, докато старите „почват да бегат бате“ … И въпросът не е дали, а какво, как и кога трябва да се промени.

В това отношение с последната си реч Румен Радев за пореден път вярно е пресъздал находките на актуалните социологически проучвания. С едно леко уточнение – за разлика от всички нас, обикновените граждани, той не е страничен наблюдател, а активен участник в политическия живот, който има правомощия да влияе върху него. Той е ПОЛИТИК. При това на най-висша позиция. Правомощията му съвсем не са скромни – само обществена заблуда е, че видите ли, Президентът няма властови лостове. Затова е нужно да знае, че е избран не само да констатира, а да променя нещата. И точно тук пропастта между думите и делата на президента е по-дълбока от Кресненското дефиле.

Президентът е силно притеснен, че няма възмездие, че правораздавателните органи избягват корумпираните във властта и не разследват зависимостите между политици и фирми, печелещи обществени поръчки. Но охотно пусна закони, позволяващи безнаказани злоупотреби. Като например промените в закона за конфликт на интереси, с които общинските съветници бяха освободени от задължението да декларират потенциални зависимости. Така в момента всяка чистачка в министерство трябва да обявява яхти, самолети и любовници, но не и хората, които реално могат да дадат една порочна обществена поръчка на една неслучайна частна фирма.

Президентът остро критикува лобизма на политиците, но единственият конкретен пример, който дава, е със сделката с любимите си изтребители. Разбира се, той е абсолютно „безпристрастен“, когато неотменно критикува избора на F-16 пред „Грипен“. Без да дава отговор на основния политически въпрос: Защо назначеното от него служебно правителство избърза да предвари следващия редовен кабинет с решението за изтребителите? И как така „случайно“ избраха точно „Грипен“?

Президентът основателно е възмутен, че реалните виновници за разграбването на КТБ стоят извън полезрението на прокуратурата. Но се обади едва когато пряко засегната от скандалите около фалита се оказа Елена Йончева, бивш негов прессекретар и настоящо острие на БСП – партията, която го издигна за президент. Междувременно упорито отхвърля всички искания за разсекретяване на стенограмите за КТБ, от които обществото ще разбере кой какви позиции е защитавал в разгара на кризата, а не постфактум.

Президентът е искрено загрижен за свободата на словото. Но пусна безкритично закона „Пеевски“, който не само няма да допринесе за прозрачността във финансирането на медите, но е удобна бухалка срещу все по-изчезващата независима преса. И срещу който се обявиха малкото останали сериозни медии и всички сдружения на журналистите у нас.

Президентът не вижда база за партньорство с правителството, защото то концентрира власт извън отреденото му по Конституция. Но „елегантно“ пропуска да отбележи, че законите, с които това се случва, са подкрепени от БСП и ДПС. Може би защото и те като него са силни на критики, но скромни на дела. Защото статуквото ги удовлетворява и нямат нищо против да се възползват от същите тези репресивни лостове, ако дойдат на власт. Защото властта кожата си мени, но нрава си – не.

Но какво всъщност предлага президентът, за да промени ситуацията, която вече е нетърпима? Да се създаде Съвет за стратегическо развитие на Бъгария, който ще предлага „алтернативи на институционалния блокаж, на икономическия и идейния застой“! Дори да се абстрахираме от основатения си песимизъм кои точно президентът смята за интелектуалци, достойни да влязат в новата структура, тя е абсолютно безмислена, тъй като няма никакви правомощия, и единственото, което може да произведе, са красиви лозунги. Нови лозунги, които Радев да озвучи!

България и в момента бълва стратегии на килограм, които не се прилагат на практика – било защото нямат нищо общо с реалността, било защото тези, които са ги поръчали, не искат или не могат да ги реализират. Затова и стратегиите се използват повече като средство за туширане на напрежение около някой „брадясал“ проблем, отколкото като ефективен начин за планиране и осъществуване на политики в дадена област.

В случая с президента обаче съветът и неговите стратегии не са просто отчитане на дейност. Напротив – очевидно този орган ще е основата на бъдещия политически проект, който Радев смята първо да подкрепи, а после – да оглави. Достатъчно е да си спомним, че преди няколко месеца група интелектуалци основаха инициативен комитет за „Единение на България“ и поканиха президентът да го оглави. Тогава той не отказа, а просто отложи решението си. Сега им отвръща на жеста. И дори отиде крачка по-напред – открито обяви, че ще подкрепи нов политически проект, който „отговаря на собствените му ценности и работи за модернизацията на България“. Каквото и да означава това.

Радев направи лупинг и по въпроса за предсрочните избори. През есента на миналата година смяташе, че няма нужда от тях и те няма нищо да променят, а сега те вече са неизбежни. Какво точно се е променило през тези няколко месеца? Нищо съществено, ако питате обикновените граждани – ситуацията и тогава, и сега е все толкова зле и надежда отникъде се не види. Явно обаче в стратосферата на най-висшия политик нещо се е преобърнало. И той вече иска радикална промяна, но най-вече – повече власт! Как точно смята да постигне разширяване на правомощията си в тази враждебна конфигурация, е въпрос без отговор. 

Спокойно дами и господа управляващи – все пак Радев е доказал, че е човек на думите, не на делата!

Бой! А след боя – багер!

За някои това е толкоз просто и логично. 
Какво тук значат някакви си права или закони?!

У нас, при всеки сблъсък, в който са замесени представители на ромския етнос, се развихрят емоции и страсти, организират се митинги и шествия, някой управляващ се сеща, че може да демонстрира твърда ръка, а националистите изживяват своя кратък звезден миг. Но така проблемът не се решава, а се задълбочава. И е само въпрос на време къде конфликти ще ескалират отново – днес е във Войводиново, утре – в Катуница, вдругиден – в Сливен… Защото те не са етнически, а политически и се свеждат до липсата на воля у управляващите законите да се прилагат стриктно, а не избирателно. 

Това означава изобщо да не се допуска незаконно строителство. А не 20 години кмет, общинска администрация и полиция безучастно да наблюдават как временните колиби трупат тухла след тухла и керемидка до керемидка, как стават прогимназии, които отгоре на всичко се захранват и с незаконен ток. Или пък геройски да се рушат паянтови постройки, а да се подминават сараи и хотели, изникнали по същия порочен начин върху пристанища, дюни, край писти или язовири.

Това означава всички, независимо от техния произход, да плащат данъците си и парите от тях да се инвестират обратно за благото на гражданите. А не да се измислят нелепи проекти като раздаване на безплатни мезонети, които ромите, и да искат, не могат да поддържат. Защото въпреки милионите, прахосани за ромско включване, те пак нямат работа и доходи. Защото децата им масово продължават да са неграмотни и без никакъв шанс за по-добро бъдеще.

Това означава всички престъпления – от най-дребната кражба до убийството, да се наказват своевременно и според закона. А не да се пренебрегват постоянно в името на криворазбран етнически мир, което само насажда чувство за безнаказаност у извършителите и на безнадежност у потърпевшите. Или пък да се отива в другата крайност и да се прибягва към саморазправа, като се бутат незаконни къщи като вендета за това, че двама младежи са набили командос. Не възмездие, а справедливост жадуват българските граждани!

Това означава да се проявява елементарна човешка съпричастност и да не се изхвърлят на улицата насред зима семейства с деца, без да им се предложи алтернатива. Защото това няма да ги направи по-добри граждани, а по-озлобени хора.

Нищо подобно не се случва. Поради нежелание, некадърност или корупция. И се отваря широко поле за емоционална манипулация и политическа експлоатация на страховете и на гнева на хората. С участието на ромски, футболни или националистически агитки.

Но така повече не може да продължава. Ако не спре безхаберието на всички власти в нашата държава и те не започнат да си вършат работата, водени от закона, а не от сметки без кръчмар, периодичните сблъсъци тук таме бавно, но сигурно ще доведат до катастрофа. Потърпевши ще сме всички ние.