Скандалът с подслушванията не е българският „Уотъргейт“! За съжаление!

Поредният скандал с подслушването на опозиционни политици и граждански активисти не е българският „Уотъргейт“. За съжаление! Както не бяха и всички предишни разкрития за неправомерно използване на специални разузнавателни средства. Защото ако бяха, нарушителите отдавна щяха да са отстранени, разследвани и осъдени. А законите щяха да са така променени, че да не допускат повече злоупотреби.

Да припомня – в САЩ аферата „Уотъргейт“ доведе до единственото засега предсрочно напускане на президентския пост – републиканецът Ричард Никсън бе принуден да подаде оставка за това, че е разпоредил подслушване на централата на Демократическата партия в сградата на хотел „Уотъргейт“. Микрофоните бяха сложени от хора на специално създадената от него секретна служба – т.нар. „водопроводчици“. Службата уж трябва да се занимава с шпионаж, но в действителност работи срещу политическите му противници, в т.ч. чрез създаване на безредици на предизборни митинги и други събития на демократите. Планът е провален от съвестен охранител на сградата, решил да направи непредвидена обиколка на хотел „Уотъргейт“. Медиите изваждат наяве скандала. „Водопроводчиците“ са обвинени и арестувани. Никсън и хора от най-близкото му обкръжение са разобличени, че редовно са злоупотребявали с власт, вземали са подкупи и са заплашвали опонентите си. Сенатът и Камарата на представителите провеждат пълно разследване и установяват, че Никсън е подкопал конституционния ред и трябва да бъде предаден на съд. Т.е. преди половин век в САЩ гражданското общество и институциите стигнаха до поръчителите! Нещо, което тук просто не може да се случи. Не и при действащите закони.

Да започнем оттам, че у нас на практика няма нужда да подслушваш незаконно. Ако имаш власт – подслушваш си „законно“. Винаги можеш да намериш законов текст, по който да разработваш и да прилагаш СРС спрямо свой опонент – било то политически, икономически или просто персонално непоносим. Достатъчно е да се подаде анонимен донос, за да се образува дело, дори и за най-тежки престъпления като шпионаж, диверсия, тероризъм. След това се намира съдия, който да даде благословия за използването на СРС. Рядко някой отказва, когато става дума за подобни тежки деяния. Да не говорим за масовата практика да се подслушват хора, „прихванати“ покрай други лица, без срещу тях специално да са приложени СРС-та или да има разследване. Оттам нататък е въпрос на лична преценка какво и как ще се използва от събраната информация. СРС-тата, които не се използват като доказателства, би трябвало да се унищожават, но на практика никой не следи дали и кога това се случва. Масова практика е материалите от СРС-та по едно дело да се прикриват в папка по друго, за да бъдат извадени при нужда. Така хем не могат да бъдат намерени, хем ако стане гаф, винаги можеш да се оправдаеш с „грешка“.

Контролът върху използването на СРС-та също е кауза пердута. По закон! Има създадено Бюро за контрол на използването на СРС, което уж трябва да е независимо, но на практика не е. Хората в него се избират от управляващите, които имат мнозинство в парламента, и често дори не са специалисти, а верни партийни кадри. Дори да решат да си свършат съвестно работата обаче, пак са с вързани ръце, защото зависят от информацията, която им се подава от останалите институции – прокуратура, МВР, ДАНС, които пък нямат никакъв интерес да се самоизобличават в нередности. Затова и се броят на пръстите на едната ръка гражданите, за които е установено, че са подслушвани незаконно. По официални данни от 2014 г. досега са 22 лица. При хиляди разрешения за прилагане на СРС-та всяка година.

Законът се е погрижил максимално да затрудни и разследването на незаконното използване на СРС-та. Последният скандал е ярък пример за това. Започна с фойерверки – как са подслушвани 32 души, които впоследствие се увеличиха до 82. Инициирани бяха разследвания. Показаха се номера на искания за СРС, даже имена, спрямо които са прилагани. След което всичко затъна в процедурни и законови хватки. ДАНС и прокуратурата светкавично установиха, че няма нищо нередно. И никой не може да ги опровергае. Проверката на МВР се саботира на всяка крачка. Предаващите материали за СРС-та са заплашени с наказания за разпространяване на класифицирана информация. А премиерът и министърът на вътрешните работи в прав текст признаха, че дори да установят, че има нещо нередно, не биха могли да влязат в подробности кой кого и защо е подслушвал. Защото законът им забранява. Т.е. априори е ясно, че на обществото нищо няма да му стане ясно.

Всичко това показва, че дяволът е заровен в законите. Ако те не бъдат променени, злоупотребите със СРС ще продължат. Въпросът е ще се намерят ли управляващи, които ще се преборят с изкушението да използват СРС-тата за лични, а не за обществено значими цели.

Oт коронавируса има и полза. За някои чиновници!

И може да звучи невероятно, но в България има институции, които са много благодарни за кризата с коронавируса. Защото карантината и наложените рестрикции, които създадоха проблеми на бизнеса и хората, всъщност прикриха тяхната абсолютна безпредметност и некадърност. И даже в някои случаи им помогнаха да отчетат успехи, за които те нямат абсолютно никакъв принос. Но имат финансиране, раздават заплати, че и бонуси.

Такъв е случаят с безопасността по пътищата. Ако се вгледаме в цифрите на статистиката, за първите три месеца на 2020 г. са загинали 85 души или 24% по-малко от миналата година. В началото на септември, по данни на МВР, загиналите на пътя вече доближават 300, а за сравнение през същия период на миналата 2019 г. те бяха 628. Дори коронавируса не ни помогна и ние отново се наредихме на второ място в черната статистика на ЕС – само Румъния ни изпревари.

Анализът на данните показва, че „успехът“ в началото на годината се дължи на коронавируса, който попречи на хората да се движат активно по пътищата, а не на мерките, уж взети от най-разнообразните структури, създадени да се справят с проблема. А за контрола по пътищата отговарят общо 12 институции, сред които пет министерства. Отделно пътищата ни вече са осеяни с камери като в „Биг Брадър“ – там ни следят „очите“ на „Пътна полиция“, Тол системата, общините и Агенция „Пътна инфраструктура“. И въпреки това се кара безумно, осакатяват се хора, погубват се човешки животи.

Причините за това са отдавна известни – лошите пътища и безнаказаните нарушители. И корумпираните политици, и корумпираните чиновници, и корумпираните полицаи, които допускат и дори толерират неефективния контрол. Колкото и да се гордеят управляващите с асфалта, който се полага наляво и надясно, в България магистрала в класическия смисъл на думата няма. Има отделни отсечки, някои завършени, други – не толкова, които излизат златни при строеж и стават платинени при ремонт. Последният пример е отсечката на магистрала „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора, която само за 5 години отне 16 живота.

Започната при царския кабинет и пусната по време на тройната коалиция, нейният ремонт ще е по-скъп от вложените за изграждането ѝ средства – ще струва близо 90 милиона лева. Рекорд за път, строен преди десетина години.

Как е възможно това? Като не се обяви открита процедура с ясни правила и участници, а парите се дадат на държавното предприятие „Автомагистрали“, което пък ги разпределя между обръч от фирми под прикритието на рамков договор за поддръжка и почистване на пътищата в дадена област. Честите промени на Закона за движение по пътищата, особено след толкова голяма трагедия като катастрофата край Своге или смъртта на журналиста Милен Цветков, не способстват за неговото усъвършенстване, защото са писани набързо и без задълбочен анализ. Колкото да се отбие номерът и да се потуши общественото недоволство. Без оценка на въздействието, която да покаже доколко ефективни ще са те и дали няма повече да навредят, отколкото да помогнат. Затова и голяма част от нарушителите се измъкват безнаказано и стават още по-нагли. Когато към това се прибави и класическият въпрос на пътя: „Сега к’во праим?“, картината става почти безнадеждна.

Вероятно за мнозина има много по-належащи въпроси от безопасността по пътищата. Но точно защото тези проблеми се коментират едва когато необратимото се случи, те не се решават, а се маскират. За да ни зашлевят отново при следващата жертва на войната по пътищата. Която може да бъде наш близък. Или пък самите ние.

Пази, Боже, слепи да те управляват!

Някога Алеко предупреждаваше: „Пази, Боже, сляпо да прогледне!“. Какво ли би възкликнал днес, когато види как слепи ни управляват. За тях дюните са урегулиран терен за застрояване, хотелите са укрепителни съоръжения, а оранжево-кафевият цвят на морската вода е признак за кристална чистота. 

Идеята за укрепването на свлачище чрез четириетажна сграда с асансьор и стълбища на Шофьорския плаж край Алепу може и да е уникално българска инвенция, но причината за тази нагла хрумка е универсална – корупция. Особеното е, че замесените лица дори вече не правят опит да прикриват действията си под някакъв благовиден предлог. Те съвсем нагло прегазват закона и пренебрегват общественото мнение. Защото могат. Защото знаят, че нищо не ги заплашва. И защото няма кой ги накаже!

И са прави! От какво да се страхуват? Нима всяко удивително красиво кътче у нас не е вече безмилостно обезобразено с бетон? Нима има плаж, който да не е даден на мутри? Нима има място, на което отпадъци да не се изливат директно в морето? …

Всичко това може да се случи само с користната помощ от държавата и контролните органи, които по закон би трябвало да спират безобразията. Но те не само си затварят очите, но и активно участват – продават или заменят апетитни земи на безценица, разрешават строежи току до морето, променят закони така, че максимално да улеснят апетитите на ония, които разчитат на връзки и подкупи. И този „инвестиционен“ интерес надделява над обществения. 

В случая най-малкият проблем е, че мнозина отдавна са зачеркнали българското Черноморие като дестинация. И никакви ограничения или патриотарски призиви няма да ги върнат там. Или че хотелиерите се държат като щрауси, призовавайки медиите да не пишат за замърсяване и презастрояване, защото това им пречело на бизнеса. 

По-големият е, че подобни действия рушат тъканта на обществото ни, показват му нагледно как в живота се успява само с корупция и наглост. Подобни безобразия често застрашават здравето и дори живота на хората. Защото корупцията не само загрозява. Тя убива!