Докато властите се наумуват, цените ще се налудуват

В България е традиция в моменти на криза мерки да се вземат късно и неадекватно. 

От началото на годината започна шоковото поскъпване на основни суровини в световен мащаб. Това доведе до поскъпване и в България на основни храни и други изделия от първа необходимост между 50% и 100%. И докато българина изнемогва с връзването на семейния бюджет, изглежда, че само българското правителство не е усетило галопиращата инфлация. Защото служебното правителство и досега няма план за смекчаване на кризата нито предвижда мерки за компенсиране на най-засегнатите фирми и най-бедните слоеве от населението.

Вихрещата се енергийна криза не прави изключение. Още от юни бе ясно, че цените на газа и тока са тръгнали стремглаво нагоре и няма скоро да се успокоят. Другите държави в ЕС започнаха спешно да готвят мерки – компенсации за фирмите, подпомагане на гражданите, преструктуриране на резервите… Точно по това време у нас се обсъждаше актуализацията на бюджета за 2021 г. И в него няма нито дума за този съществен риск за икономиката. Въпреки че по думите на доскорошния финансов министър Асен Василев пари има и те трябва да бъдат разпределени за спешни неща. Единственият спор, за който се разбра постфактум, е свързан с датата за затваряне на ТЕЦ „Марица Изток 2“, която трябва да бъде записана в Плана за възстановяване и развитие. Но дори и той се разглеждаше в контекста на предстоящата предизборна борба – като разногласие между двамата министри, впускащи се в политиката, и вицепремиера, отговарящ за внасянето на вече безнадеждно закъснелия план в Брюксел.

Летаргията продължи и дълго след приемането на бюджета. Едва миналия петък правителството излезе с някакви мерки. Само за да потвърди максимата, че колкото по-късно, толкова по-зле. 

Основният проблем е, че всички мерки ще се случат в най-добрия случай в края на годината, и то ако има работещ парламент, който да одобри поредната актуализация на бюджета за 2021 г. Или ще са заложени в бюджета за 2022 г., който също зависи от работещ парламент. Колко от засегнатите средни и малки фирми ще издържат дотогава, е трудно да се прогнозира. Със сигурност много няма да успеят, изтощени и от трудностите, с които са се сблъскали по време на Ковид кризата. 

„По-спешните“ мерки като изкуствено намаляване на цените, на които АЕЦ „Козлодуй“ продава тока, пък могат да се окажат поредното лобистко начинание – условията за участие в търговете са толкова високи, че само големи търговци на ток могат да се класират. Затова ще е много интересно да се види кои са купувачите и дали евтиният ток не е увеличил нечии печалби чрез продажби в чужбина.

Още по-трогателно е „успокоението“, че цените на тока и парното нямало да се вдигат за населението поне до 1.01.2022 г. А след това можело да има задържане на цената. Някои даже призовават за мораториум върху плащането на сметките за 6 месеца. Тази еквилибристика вече сме я гледали. И то неведнъж. Резултатът е ясен – енергийните фирми задлъжняват драматично, а ценовият удар след това е още по-тежък. Да не говорим, че населението вече плаща за високия ток – чрез поскъпването на основни стоки и продукти. Олиото примерно е поскъпнало с 43% за година, а хлябът вече гони 2 лева. По-заможните граждани се оглеждат къде да инвестират парите си, за да не загубят те своята стойност заради увеличаващата се инфлация – доказателство за това е бумът на цените на имотите. Хората, които обаче едва свързват двата края, нямат такива възможности.

Логичният въпрос е какво може да се направи. Факт е, че в случая става дума за обективно поскъпване на енергията на международните пазари. Факт е обаче и че българската енергетика е нереформирана, неефективна и тежко задлъжняла. Факт е, че тя се управлява от „калинки“ на бившите управляващи и се подчинява на частни лобистки интереси. Каквото и наливане на пари да се направи, това ще е временно закърпване на положението, и то с твърде спорен ефект. 

Затова основният фокус трябва да бъде как да се преструктурира енергетиката така, че тя да е по-гъвкава при подобни ситуации. Мерките трябва да са краткосрочни – подпомагане на фирмите и гражданите веднага, даже със задна дата, както и суапови сделки за по-евтин азербайджански газ, и дългосрочни – максимално бързо завършване на газовата връзка с Гърция, чийто старт вече няколко пъти се отлага, и промяна на структурата на енергетиката с оглед на „зелената сделка“, по която България вече е поела ангажименти, например. Звучат логично, но често логиката отстъпва на популизма, особено в предизборна ситуация. Затова и управляващите предпочитат да преливат от пусто в празно, а спасяването на давещите се е оставено на самите давещи се.

Когато лекарите протестират, обществото боледува!

Не се изисква особен талант да създадеш проблем там, където го няма, особено в период на криза. Дали е умно, е отделен въпрос. Дали си струва – е риторичен въпрос. Във всеки случай гледката на лекари, блокирали булевард в знак на протест, винаги е ясен сигнал, че нещо не е наред.

В случая с „Пирогов“ обидата е разбираема. Това е болницата, към която всеки първо се насочва, когато състоянието му се влоши. Това е болницата, която изнесе най-голямата тежест в разгара на ковид кризата. Това е болницата, в която работят едни от най-добрите лекари. Които вече повече от година лекуват денонощно ковид пациенти, независимо в кое отделение са назначени. Точно те извършваха чудеса от храброст, когато нямаше кислород, лекарства и предпазни средства. Точно те рискуваха здравето и не се прибираха седмици наред при семействата си, за да няма починали на стълбите или върнати пациенти.

И точно те сега са обвинени, че са работили фиктивно. Че несправедливо са взели 1000 лв. Защото според разбиранията на здравната каса ортопед ковид не лекува. А и не може пациенти веднъж да са лекувани от ковид, а втори път – от усложненията от него?!? Защото бюрократите броят парите по пътеките, а не колко човешки животи са спасени.

В случая няма никакво значение кой е директорът на „Пирогов“ и дали е някому несимпатичен. Няма никакво значение и кой е министърът и дали той не разчиства лични сметки. В случая има значение, че законите трябва да се спазват – констатациите на НЗОК, че има нарушения за 1 млн. лв., са само началото, тепърва болницата ще ги оспорва, а съдът ще реши кой е крив и кой е прав. В случая има значение, че петното, което беше лепнато с обвиненията, особено към редовите лекари, няма как да бъде изтрито. И можем само да се молим при следващата криза те да предпочетат да останат лекари, а не да станат бюрократи. За да има някакъв шанс да оцелеем.