Пет безспорни успеха на новата система за плащане по пътищата

Празничното настроение по случай Трети март пак беше помрачено от поредните сривове в новата система за плащане на движението по пътищата чрез електронни винетки и тол такси. И отново, търговци, превозвачи и обикновени шофьори надигнаха глас срещу станалите вече традиционни сривове в новата ни пътнотаксуваща система.

Но, съгласете се, че не са прави тези, които виждат само гафовете във въвеждането на тол-а и винетките. Управляващите имат безспорни успехи, които всички ние не само не забелязваме, но дори когато ни ги показват, съвсем лекомислено подценяваме. Затова е задължително, не само да ги припомним, но и да обясним на народонаселението ползите от техните постижения.

1. Всички мрачни прогнози се оправдаха

Прогнозите, особено в България, много рядко се сбъдват. В случая обаче изненади нямаше. Тол системата, която бе сглобявана няколко години на принципа „шев и кройка“, многократно отлагана и въведена без тестове в 12 без 5, даде на късо още в първите часове на работата си. Винетната система бе въведена на същия принцип и логично веднага блокира. Тогава, това предизвика само шеги и подигравки, но после изведе на протест жителите на множество селища и квартали, които трябваше да се въоръжат с електронен стикер, ако искат да отидат до магазина, гробището, а в някои случаи просто да се приберат у дома от работа. За да потушат напрежението, управляващите прибегнаха до изпитана тактика – обещаха да не глобяват нарушителите. Така стигаме до втория успех.

2. България за пореден път потъпка върховенството на закона

Фактът, че у нас законът е врата в полето и може безнаказано да се нарушава, не е новина. Всички са наясно, че за милиони няма закони и че срещу определени „стимули“ повечето представители на органите на реда бдят за НЕприлагането на закона. В случая обаче заповедта да се прегази закона идва от най-високо място – от правителството, което даде изрични указания нарушителите, неплащащи за пътищата, да не се глобяват, докато не се изчистят идиотиите. Колко ще продължи това положение не е ясно. За тировете отлагането е до 27 март, поне засега. За винетките – до някой хубав за демокрацията ден. Още по-смущаващо е, че това указание не бе дори привидно „облечено“ нормативно – все пак сроковете са записани в закон, а пътищата без винетка са изрично изброени в закон и постановление на МС.

Разбира се, всичко това можеше да бъде избегнато, ако бе направена задължителната по закон оценка на въздействието. Но кой в България спазва такива неща? Особено пък сред министрите и депутатите, които очевидно смятат, че след като приемат законите, за тях те не важат и могат безпроблемно да ги нарушават. И никой досега не ги е опровергал.

3. Циментира се принципът, че колкото едно нещо е по-скъпо, толкова е по-дефектно

Обичайното оправдание за нереално високите цени за всяко начинание, организирано от общинската или централната власт у нас, е, че така се гарантира качество. Системите за плащане на пътищата обаче отново опровергават това. Те струват над 180 млн. лв, но още от самото начало дадоха съществени дефекти. Отделно, по (не)известни причини, АПИ ограничи начините, по които тежкотоварните автомобили могат да отчитат и плащат за изминатите километри, като не лицензира нито една GPS компания и пусна само 2 фирми да продават бордови устройства. Липсата на конкуренция, съвсем естествено, вдигна цените в пъти и превозвачите се разбунтуваха. Премиерът отново влезе в ролята на помирител и нареди устройствата да се дават безплатно. Дали фирмите ще се съгласят, предстои да видим.

За да е пълен хаосът, и винетната и тол системите блокираха за часове още в началото и се оказаха недоработени и неразбираеми за онези, които трябва да ги ползват.

Всичко това можеше да се избегне, ако имаше достатъчно дълъг тестови период и предварителна разяснителна кампания. Но кой се занимава с подобни подробности в България?

4. Доказано бе, че при некадърност и корупция чудеса не стават

При така заложените изходни параметри, не можем да виним управляващите, че се надяваха на чудо. То обаче не се случи. Науката може да бъде безкрайно благодарна за поредното доказателство, че некадърността и корупцията не могат да бъдат компенсирани със сляпа вяра в чудеса.

5. Демонстрирано бе завидно умение гафовете да се представят като постижения

На жаргон, на това му се вика гьонсуратлък. Въпреки очевадните проблеми със системата, идиотиите, протестите и отлагането ѝ, всички отговорни фактори в АПИ и регионалното министерство отчетоха невиждани успехи. И обясниха недоволството със световната конспирация на зли сили, слагащи прът в колелото на успешното управление. Дори Кашпировски може да завиди на леденото спокойствие, с което представяха черното за бяло. Ще е наистина голямо достижение, ако успеят да зомбират населението да повярва на думите им, а не на очите си. Те поне си вярват. И затова даже не помислят за поемане на отговорност чрез подаване на оставка например.

Всичко това логично се вписва в схемата, по която се управлява България през последните десетилетия – „Създай проблем, отложи реформа, отчети го като успех“. Докато тя не се промени, нищо добро не ни чака. Дори и да вярваме в чудеса!

Енергетика в страната на чудесата!

В българската енергетика стават чудеса! Не вярвате ли? Ето!

Само тук е възможно да се прави „диверсификация”, като едновременно се обвързваш все по-тясно с един-единствен доставчик на газ и умело саботираш всички възможности за разкъсване на порочния кръг. И дори да се хвалиш с това.

Само тук е възможно един човек да окупира целия пазар на ток, без нито един регулаторен орган „да забележи”, още по-малко да го санкционира. А, дори когато КЗК изрично бъде сезирана за ненормалната обстановка на пазара, да обясни, че нито иска, нито може да установи дали и кой нарушава правилата на пазарната икономика и свободната конкуренция.

Само тук никой държавен орган не може да установи кой стои зад няколко офшорни компании, които активно сключват големи договори за покупка на евтин ток от държавни фирми и да го продават пак на държавни и частни фирми на значително по-високи цени. Въпреки, че службите разполагат с необходимите закони, с всички възможни средства и международни връзки, с които непрекъснато се хвалят. И цялата тази бутафория на фона на факта, че от две години насам и най-дребните компании са длъжни да обявяват пред Търговския регистър реалните си собственици. 

Само тук е възможно един гьол да се превърне, без никакви обяснения в сериозна бизнес възможност, после пак да се превърне в още по-голям гьол, а сега отново да е най-мечтаната инвестиция. Макар оборудването му да е все така ненадеждно, строителството – все по-скъпо, а нуждата – все по-необоснована.

Само тук е възможно енергийни „кадри“, уволнени за корупция или некадърност, няколко месеца по-късно да се върнат на същите или даже на по-високи позиции с обяснението, че са незаменими специалисти.

Само тук е възможно управлението благосклонно да наблюдава как контролираните от нея предприятия сами се лишават от приходи в полза на съвсем неслучайни частни компании – като им продават ток на ниски цени през нагласени търгове, или като доброволно се отказват от поддръжка на студен резерв в полза на частни фирми, които изобщо нямат капацитет да осигуряват студен резерв.

За всичко това, разбира се, има простичко обяснение – в енергетиката има много пари, които лесно могат да бъдат пренасочени към когото трябва, а той „да се отблагодари” за услугата със съответните отчисления към партийни или лични каси. 

Само, че в тази перфектна корупционна схема има един голям губещ – българската икономика, а оттам и всички български граждани. Всички, които надлежно си плащат изкуствено оскъпения ток. Които няма как още дълго да бъдат заблуждавани, че всичко това се прави за тяхното благо, защото цените не само на тока, но и на всички свързани с него стоки и услуги тръгват нагоре, а процъфтяващи доскоро предприятия започват да спират работа. И въпросът е не дали, а кога схемата ще даде на късо. И колко големи ще са пораженията!

Каква национална сигурност? Става дума за обикновена далавера.

Заговори ли някой за национална сигурност, започне ли да пренебрегва пазарните правила и дори нормалната житейска логика, да знаете, че със сигурност става дума за далавера.

В случая с енергетиката примерът е даже повече от очевиден – тя открай време се държи в държавни ръце, защото е черна касичка за бели дни на всички управления. Оттам се финансират проекти със съмнителна стойност, но с впечатляваща себестойност. Оттам се раздават „обществени поръчки“ на приближени до властта фирми и персони. И не е случайност, че в енергетиката реномирани чуждестранни инвеститори почти няма. А тези, които са се излъгали да дойдат с надежда, че ЕС ще установи честни правила на играта в България, сега със зъби и нокти се опитват да се изнесат, продавайки активите си, на който ги пожелае.

След решението на ЕК да глоби Българския енергиен холдинг с над 77 млн. евро нещата станаха още по-прозрачни. Ако досега управляващите поне имитираха желание да спазват правилата на конкуренцията и третия енергиен пакет, сега те вече открито обявиха Брюксел за враг. И то само защото ЕК поиска нещо напълно логично за една пазарна икономика – да не съществува монопол, който да спъва конкуренцията и да накърнява правата на потребителите. С други думи – кражбите трябва да имат граници. В случая това означава да се освободи достъпа на други оператори до мрежата на „Булгартрансгаз“ – тръбите, по които по презумпция всеки, който има възможност, намери си газ и си плати за преноса му, би трябвало да използва свободно. В България това очевидно не се случва, защото политическия елит от всички цветове не е съгласен да отстъпи този инструмент за обогатяване на богоизбрани фирми и за изнудване на стотици предприятия и десетки хиляди граждани. Затова ЕК бе обявена за враг, който иска да посегне на националната сигурност. Враг, който накърнява енергийната ни сигурност. Враг, който заплашва националните интереси, които управляващите ще бранят дори с цената на милиони евро глоби. Глоби, които удобно не излизат от техния, а от нашия джоб.

Горчивата истина за съжаление е точно обратната – с твърдоглавието си правителството и парламентът, който също единодушно се обяви срещу предложението на ЕК, всъщност сами заплашват националната сигурност. Ако те наистина искаха да защитят българските интереси, нямаше да има само един доставчик на природен газ – „Газпром“. 

И нямаше всички усилия да са насочени към „диверсификацията“ на руския газ с … руски газ. Да заменят Руския Южен поток с Руския Турски поток. Нямаше да се впускат в авантюристични енергийни проекти, които дори на теория, с всички еквилибристики, които се прилагат, не могат да излязат на печалба, защото в тях няма нито икономическа, нито житейска логика. Нямаше да допуснат единствените големи инвеститори в енергетиката през последните години да бъдат Ахмед Доган и Гинка Върбакова. Нямаше да докарат до трагично състояние всички енергийни фирми, които иначе по всички правила на пазара би трябвало да са на печалба.

Ако искаха …

Случаят с „Булгартрансгаз“ всъщност много напомня една сходна ситуация от близкото минало – либерализацията на пазара на далекосъобщения 1997 – 2000 г. И тогава ни плашеха с накърнена сигурност на държавата, с летящи в небесата цени при алчните частници, и т.н. глупости. И тогава аргументът срещу освобождаването на далекосъобщителния монопол беше, че инфраструктурата е ключова за националната сигурност и ще настане Апокалипсис, ако частни фирми получат право да ползват мрежата на БТК. Нищо подобно не се случи. И няма никакво съмнение, че ако либерализацията не се беше случила, цената на телефонните разговори от БТК към мобилните мрежи все още щеше да е 2 лева на минута. Защото липсата на конкуренция струва скъпо и прескъпо. И само политиците и техните назначения в икономическите субекти имат интерес от това.