Говорите ли брюкселски?

Не знам дали знаете, но брюкселският език е сред най-сложните и за усвояване, и за разбиране. Иска се истински талант да можеш да говориш дълго, увъртяно и неразбрано – така че никой да не се обиди от критиката, ако има такава. Затова и последният доклад на Европейската комисия (ЕК) е четиво, което всеки може да тълкува според собствените си виждания и да бъде прав. В него са включени както хвалбите на управляващите, така и критиките на опозицията и недоволните протестиращи. Затова и двете страни го припознават като „обективен“.

По-лошото е, че в доклада много старателно е избягвано всичко, което може да мине за оценка на ЕК за ситуацията у нас. Докладът, особено частта му, посветена специално за България, е цитат до цитата със старателно и напоително посочване на източниците за една или друга информация. И затова двете спорещи страни трябва да прибягват до статистически данни, за да докажат, че точно тяхното виждане надделява. Управляващите наблягат, че името България се споменавало едва на 10-ата страница на доклада и са отбелязани всички рапортувани от тях „успехи“, ерго какво ни е зле?! Протестиращите вадят данните на „Политико“, че ЕК е изразила 16 пъти опасения към България и 3 пъти „сериозни опасения“, и само Полша ни надминава в това отношение.

Основният дефект на доклада обаче е, че от него на практика нищо не следва. Най-негативният ефект е, че противно на клетвите на управляващите, мониторингът по правосъдие и вътрешен ред върху България и Румъния не не отпадна с новото наблюдение на всички държави в ЕС. И сега двете държави са под двоен надзор. Което може да е позорно, но пък ние сме на тоя позорен стълб повече 10 години (мониторингът беше въведен през 2006 г.), така че сме свикнали. А и когато си в тандем, винаги можеш да нарочиш „другарчето“ за виновно за ситуацията. Както и стана. Някога управляващите се бореха със зъби и нокти да заменят някоя думичка в докладите и празнуваха с фанфари констатациите на ЕК, че са поели „ангажимент“ и че имат „политическа воля“ за промени. Сега не си правят този труд, защото са наясно, че ЕК отдавна е разбрала, че никакъв „ангажимент“ и „политическа воля“ няма да променят статуквото у нас. Но за да не признае собственото си безсилие, ЕК вече има „опасения“, а някъде и „сериозни опасения“. Нищо повече. Конюктурата в ЕС е такава, че е по-важно на кое политическо семейство е член управляващата някъде партия и дали подкрепя каквото трябва когато трябва да подкрепи, отколкото какви ги върши в собствената си страна и дали това е в синхрон с принципите на съюза.

На този фон, приетата от Комисията по правосъдие и вътрешни работи остра проекторезолюция на ЕП за България, в която се изброяват всички скандали, показващи законодателните пороци и корупционните практики, и се иска спиране на еврофондовете, е направо като ритник в имиджа. Но имиджът на България в ЕС отдавна е толкова зле, че повече няма накъде. Реални последици от тази проекторезолюция също едва ли ще има. Ако изобщо мине на сесия предвид посочените по-горе политикосемейни отношения в Европарламента.

Не знам дали всичко това трябва да бъде обобщено със „за съжаление“. И ЕК, и ЕП не са институции, които могат да решат с магическа пръчка проблемите в България. Те могат да са плашило, могат да са съюзник, но не и двигател. Енергията за промяна трябва да дойде от всички, които живеем и искаме да продължим да живеем в България. Някои положението ги устройва и те бранят със зъби и нокти статуквото. Други са недоволни и месеци наред вече протестират в пек, дъжд и студ. Трети се опитват тихо да променят системата отвътре. Кой ще надделее, ще се разбере на изборите. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Пази, Боже, слепи да те управляват!

Някога Алеко предупреждаваше: „Пази, Боже, сляпо да прогледне!“. Какво ли би възкликнал днес, когато види как слепи ни управляват. За тях дюните са урегулиран терен за застрояване, хотелите са укрепителни съоръжения, а оранжево-кафевият цвят на морската вода е признак за кристална чистота. 

Идеята за укрепването на свлачище чрез четириетажна сграда с асансьор и стълбища на Шофьорския плаж край Алепу може и да е уникално българска инвенция, но причината за тази нагла хрумка е универсална – корупция. Особеното е, че замесените лица дори вече не правят опит да прикриват действията си под някакъв благовиден предлог. Те съвсем нагло прегазват закона и пренебрегват общественото мнение. Защото могат. Защото знаят, че нищо не ги заплашва. И защото няма кой ги накаже!

И са прави! От какво да се страхуват? Нима всяко удивително красиво кътче у нас не е вече безмилостно обезобразено с бетон? Нима има плаж, който да не е даден на мутри? Нима има място, на което отпадъци да не се изливат директно в морето? …

Всичко това може да се случи само с користната помощ от държавата и контролните органи, които по закон би трябвало да спират безобразията. Но те не само си затварят очите, но и активно участват – продават или заменят апетитни земи на безценица, разрешават строежи току до морето, променят закони така, че максимално да улеснят апетитите на ония, които разчитат на връзки и подкупи. И този „инвестиционен“ интерес надделява над обществения. 

В случая най-малкият проблем е, че мнозина отдавна са зачеркнали българското Черноморие като дестинация. И никакви ограничения или патриотарски призиви няма да ги върнат там. Или че хотелиерите се държат като щрауси, призовавайки медиите да не пишат за замърсяване и презастрояване, защото това им пречело на бизнеса. 

По-големият е, че подобни действия рушат тъканта на обществото ни, показват му нагледно как в живота се успява само с корупция и наглост. Подобни безобразия често застрашават здравето и дори живота на хората. Защото корупцията не само загрозява. Тя убива!

Пет безспорни успеха на новата система за плащане по пътищата

Празничното настроение по случай Трети март пак беше помрачено от поредните сривове в новата система за плащане на движението по пътищата чрез електронни винетки и тол такси. И отново, търговци, превозвачи и обикновени шофьори надигнаха глас срещу станалите вече традиционни сривове в новата ни пътнотаксуваща система.

Но, съгласете се, че не са прави тези, които виждат само гафовете във въвеждането на тол-а и винетките. Управляващите имат безспорни успехи, които всички ние не само не забелязваме, но дори когато ни ги показват, съвсем лекомислено подценяваме. Затова е задължително, не само да ги припомним, но и да обясним на народонаселението ползите от техните постижения.

1. Всички мрачни прогнози се оправдаха

Прогнозите, особено в България, много рядко се сбъдват. В случая обаче изненади нямаше. Тол системата, която бе сглобявана няколко години на принципа „шев и кройка“, многократно отлагана и въведена без тестове в 12 без 5, даде на късо още в първите часове на работата си. Винетната система бе въведена на същия принцип и логично веднага блокира. Тогава, това предизвика само шеги и подигравки, но после изведе на протест жителите на множество селища и квартали, които трябваше да се въоръжат с електронен стикер, ако искат да отидат до магазина, гробището, а в някои случаи просто да се приберат у дома от работа. За да потушат напрежението, управляващите прибегнаха до изпитана тактика – обещаха да не глобяват нарушителите. Така стигаме до втория успех.

2. България за пореден път потъпка върховенството на закона

Фактът, че у нас законът е врата в полето и може безнаказано да се нарушава, не е новина. Всички са наясно, че за милиони няма закони и че срещу определени „стимули“ повечето представители на органите на реда бдят за НЕприлагането на закона. В случая обаче заповедта да се прегази закона идва от най-високо място – от правителството, което даде изрични указания нарушителите, неплащащи за пътищата, да не се глобяват, докато не се изчистят идиотиите. Колко ще продължи това положение не е ясно. За тировете отлагането е до 27 март, поне засега. За винетките – до някой хубав за демокрацията ден. Още по-смущаващо е, че това указание не бе дори привидно „облечено“ нормативно – все пак сроковете са записани в закон, а пътищата без винетка са изрично изброени в закон и постановление на МС.

Разбира се, всичко това можеше да бъде избегнато, ако бе направена задължителната по закон оценка на въздействието. Но кой в България спазва такива неща? Особено пък сред министрите и депутатите, които очевидно смятат, че след като приемат законите, за тях те не важат и могат безпроблемно да ги нарушават. И никой досега не ги е опровергал.

3. Циментира се принципът, че колкото едно нещо е по-скъпо, толкова е по-дефектно

Обичайното оправдание за нереално високите цени за всяко начинание, организирано от общинската или централната власт у нас, е, че така се гарантира качество. Системите за плащане на пътищата обаче отново опровергават това. Те струват над 180 млн. лв, но още от самото начало дадоха съществени дефекти. Отделно, по (не)известни причини, АПИ ограничи начините, по които тежкотоварните автомобили могат да отчитат и плащат за изминатите километри, като не лицензира нито една GPS компания и пусна само 2 фирми да продават бордови устройства. Липсата на конкуренция, съвсем естествено, вдигна цените в пъти и превозвачите се разбунтуваха. Премиерът отново влезе в ролята на помирител и нареди устройствата да се дават безплатно. Дали фирмите ще се съгласят, предстои да видим.

За да е пълен хаосът, и винетната и тол системите блокираха за часове още в началото и се оказаха недоработени и неразбираеми за онези, които трябва да ги ползват.

Всичко това можеше да се избегне, ако имаше достатъчно дълъг тестови период и предварителна разяснителна кампания. Но кой се занимава с подобни подробности в България?

4. Доказано бе, че при некадърност и корупция чудеса не стават

При така заложените изходни параметри, не можем да виним управляващите, че се надяваха на чудо. То обаче не се случи. Науката може да бъде безкрайно благодарна за поредното доказателство, че некадърността и корупцията не могат да бъдат компенсирани със сляпа вяра в чудеса.

5. Демонстрирано бе завидно умение гафовете да се представят като постижения

На жаргон, на това му се вика гьонсуратлък. Въпреки очевадните проблеми със системата, идиотиите, протестите и отлагането ѝ, всички отговорни фактори в АПИ и регионалното министерство отчетоха невиждани успехи. И обясниха недоволството със световната конспирация на зли сили, слагащи прът в колелото на успешното управление. Дори Кашпировски може да завиди на леденото спокойствие, с което представяха черното за бяло. Ще е наистина голямо достижение, ако успеят да зомбират населението да повярва на думите им, а не на очите си. Те поне си вярват. И затова даже не помислят за поемане на отговорност чрез подаване на оставка например.

Всичко това логично се вписва в схемата, по която се управлява България през последните десетилетия – „Създай проблем, отложи реформа, отчети го като успех“. Докато тя не се промени, нищо добро не ни чака. Дори и да вярваме в чудеса!