Oт коронавируса има и полза. За някои чиновници!

И може да звучи невероятно, но в България има институции, които са много благодарни за кризата с коронавируса. Защото карантината и наложените рестрикции, които създадоха проблеми на бизнеса и хората, всъщност прикриха тяхната абсолютна безпредметност и некадърност. И даже в някои случаи им помогнаха да отчетат успехи, за които те нямат абсолютно никакъв принос. Но имат финансиране, раздават заплати, че и бонуси.

Такъв е случаят с безопасността по пътищата. Ако се вгледаме в цифрите на статистиката, за първите три месеца на 2020 г. са загинали 85 души или 24% по-малко от миналата година. В началото на септември, по данни на МВР, загиналите на пътя вече доближават 300, а за сравнение през същия период на миналата 2019 г. те бяха 628. Дори коронавируса не ни помогна и ние отново се наредихме на второ място в черната статистика на ЕС – само Румъния ни изпревари.

Анализът на данните показва, че „успехът“ в началото на годината се дължи на коронавируса, който попречи на хората да се движат активно по пътищата, а не на мерките, уж взети от най-разнообразните структури, създадени да се справят с проблема. А за контрола по пътищата отговарят общо 12 институции, сред които пет министерства. Отделно пътищата ни вече са осеяни с камери като в „Биг Брадър“ – там ни следят „очите“ на „Пътна полиция“, Тол системата, общините и Агенция „Пътна инфраструктура“. И въпреки това се кара безумно, осакатяват се хора, погубват се човешки животи.

Причините за това са отдавна известни – лошите пътища и безнаказаните нарушители. И корумпираните политици, и корумпираните чиновници, и корумпираните полицаи, които допускат и дори толерират неефективния контрол. Колкото и да се гордеят управляващите с асфалта, който се полага наляво и надясно, в България магистрала в класическия смисъл на думата няма. Има отделни отсечки, някои завършени, други – не толкова, които излизат златни при строеж и стават платинени при ремонт. Последният пример е отсечката на магистрала „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора, която само за 5 години отне 16 живота.

Започната при царския кабинет и пусната по време на тройната коалиция, нейният ремонт ще е по-скъп от вложените за изграждането ѝ средства – ще струва близо 90 милиона лева. Рекорд за път, строен преди десетина години.

Как е възможно това? Като не се обяви открита процедура с ясни правила и участници, а парите се дадат на държавното предприятие „Автомагистрали“, което пък ги разпределя между обръч от фирми под прикритието на рамков договор за поддръжка и почистване на пътищата в дадена област. Честите промени на Закона за движение по пътищата, особено след толкова голяма трагедия като катастрофата край Своге или смъртта на журналиста Милен Цветков, не способстват за неговото усъвършенстване, защото са писани набързо и без задълбочен анализ. Колкото да се отбие номерът и да се потуши общественото недоволство. Без оценка на въздействието, която да покаже доколко ефективни ще са те и дали няма повече да навредят, отколкото да помогнат. Затова и голяма част от нарушителите се измъкват безнаказано и стават още по-нагли. Когато към това се прибави и класическият въпрос на пътя: „Сега к’во праим?“, картината става почти безнадеждна.

Вероятно за мнозина има много по-належащи въпроси от безопасността по пътищата. Но точно защото тези проблеми се коментират едва когато необратимото се случи, те не се решават, а се маскират. За да ни зашлевят отново при следващата жертва на войната по пътищата. Която може да бъде наш близък. Или пък самите ние.

Ние даже не се опитваме да ги лъжем. Те дори не се преструват, че ни вярват

Така могат да се опишат накратко отношенията между България и партньорите от ЕС на 11-а година от нашето членство в Съюза.

Шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер представиха вчера пред Европейския парламент многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г. 

Дословно, ЕК казва така: „Важна новост в предложения бюджет е засилената връзка между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава. Поради това Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки. Предложените нови инструменти ще позволят на Съюза да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава”.

След дългогодишни опити да ни помогне да станем държава с действаща съдебна система, която правораздава според закона, а не според джоба или интереса на този или онзи, ЕК най-накрая разбра, че с добро няма да стане, и извади най-силния си коз – предложи спиране на еврофондовете за всяка държава, която не уважава върховенството на закона и демократичните ценности. 

България пък, след като години наред имитираше реформи, от които положението само се влошаваше, а не се подобряваше, категорично се обяви срещу подобен „субективен критерий, който ще бъде инструмент за политическо вмешателство“.

Формално погледнато, в момента най-силно застрашени от прилагането на новия подход са Полша и Унгария, чийто политически лидери откровено се подиграват на ЕС, приемайки закони, които са в разрез с принципите на Съюза, и отказвайки да изпълняват общите решения. 

Обективно погледнато, България и Румъния са също сред най-силните кандидати за налагане на подобни санкции, тъй като са единствените, които се намират под мониторинг точно заради пороците при прилагането на закона. И фактът, че управляващите у нас и в северната ни съседка се снишават и не се опълчват открито на ЕС по ключови въпроси, няма да им помогне особено и за дълго.

Хубавата новина е, че маските паднаха, картите са на масата и времето за надлъгване свърши. Ако иска успешно да се справи с кризите с бежанците, очаквания Брекзит, обтегнатите отношения с Русия, надигащото се недоволство в голяма част от страните, довело до възход на крайнодесни партии, ЕС трябва да се промени – радикално и спешно. Предлаганата бюджетна рамка и критерият „върховенство на закона“ са само първата стъпка. Следващата най-вероятно ще е обвързването на парите от еврофондовете с тяхното ефективно харчене. Защото на западноевропейците им омръзна парите им да потъват в корупционни схеми, от които се облагодетелстват политически кръгове. Честно казано – на нас, българите, също.

Лошата новина е, че България отново е от грешната страна на битката за реформирането на ЕС. Тя е в отбора на онези, които не желаят върховенство на закона, защото си дава ясна сметка, че не може да издържи теста. Това би означавало да разбие всички олигархично-роднинско-корупционни обръчи, които задушават съдебната система и осигуряват просперитета на #КОЙ и СВОЙ. Да започне да прилага, а не да извращава законите. И да залага на бързо и ефективно, а не на субективно и ефектно „правосъдие“.

В тази битка ние, гражданите, не сме в отбора на нашите политици, колкото и да се опитват да ни убедят, че евентуално спиране на еврофондовете, ще удари обикновения българин. Истината е, че най-силно ще пострадат онези, които години наред крадат и разхищават нашите пари. Защото с много по-малко пари могат да се направят много повече и по-качествени неща. Просто средствата трябва да се управляват и разпределят кадърно. В обществена, а не в лична или партийна полза.