Докато властите се наумуват, цените ще се налудуват

В България е традиция в моменти на криза мерки да се вземат късно и неадекватно. 

От началото на годината започна шоковото поскъпване на основни суровини в световен мащаб. Това доведе до поскъпване и в България на основни храни и други изделия от първа необходимост между 50% и 100%. И докато българина изнемогва с връзването на семейния бюджет, изглежда, че само българското правителство не е усетило галопиращата инфлация. Защото служебното правителство и досега няма план за смекчаване на кризата нито предвижда мерки за компенсиране на най-засегнатите фирми и най-бедните слоеве от населението.

Вихрещата се енергийна криза не прави изключение. Още от юни бе ясно, че цените на газа и тока са тръгнали стремглаво нагоре и няма скоро да се успокоят. Другите държави в ЕС започнаха спешно да готвят мерки – компенсации за фирмите, подпомагане на гражданите, преструктуриране на резервите… Точно по това време у нас се обсъждаше актуализацията на бюджета за 2021 г. И в него няма нито дума за този съществен риск за икономиката. Въпреки че по думите на доскорошния финансов министър Асен Василев пари има и те трябва да бъдат разпределени за спешни неща. Единственият спор, за който се разбра постфактум, е свързан с датата за затваряне на ТЕЦ „Марица Изток 2“, която трябва да бъде записана в Плана за възстановяване и развитие. Но дори и той се разглеждаше в контекста на предстоящата предизборна борба – като разногласие между двамата министри, впускащи се в политиката, и вицепремиера, отговарящ за внасянето на вече безнадеждно закъснелия план в Брюксел.

Летаргията продължи и дълго след приемането на бюджета. Едва миналия петък правителството излезе с някакви мерки. Само за да потвърди максимата, че колкото по-късно, толкова по-зле. 

Основният проблем е, че всички мерки ще се случат в най-добрия случай в края на годината, и то ако има работещ парламент, който да одобри поредната актуализация на бюджета за 2021 г. Или ще са заложени в бюджета за 2022 г., който също зависи от работещ парламент. Колко от засегнатите средни и малки фирми ще издържат дотогава, е трудно да се прогнозира. Със сигурност много няма да успеят, изтощени и от трудностите, с които са се сблъскали по време на Ковид кризата. 

„По-спешните“ мерки като изкуствено намаляване на цените, на които АЕЦ „Козлодуй“ продава тока, пък могат да се окажат поредното лобистко начинание – условията за участие в търговете са толкова високи, че само големи търговци на ток могат да се класират. Затова ще е много интересно да се види кои са купувачите и дали евтиният ток не е увеличил нечии печалби чрез продажби в чужбина.

Още по-трогателно е „успокоението“, че цените на тока и парното нямало да се вдигат за населението поне до 1.01.2022 г. А след това можело да има задържане на цената. Някои даже призовават за мораториум върху плащането на сметките за 6 месеца. Тази еквилибристика вече сме я гледали. И то неведнъж. Резултатът е ясен – енергийните фирми задлъжняват драматично, а ценовият удар след това е още по-тежък. Да не говорим, че населението вече плаща за високия ток – чрез поскъпването на основни стоки и продукти. Олиото примерно е поскъпнало с 43% за година, а хлябът вече гони 2 лева. По-заможните граждани се оглеждат къде да инвестират парите си, за да не загубят те своята стойност заради увеличаващата се инфлация – доказателство за това е бумът на цените на имотите. Хората, които обаче едва свързват двата края, нямат такива възможности.

Логичният въпрос е какво може да се направи. Факт е, че в случая става дума за обективно поскъпване на енергията на международните пазари. Факт е обаче и че българската енергетика е нереформирана, неефективна и тежко задлъжняла. Факт е, че тя се управлява от „калинки“ на бившите управляващи и се подчинява на частни лобистки интереси. Каквото и наливане на пари да се направи, това ще е временно закърпване на положението, и то с твърде спорен ефект. 

Затова основният фокус трябва да бъде как да се преструктурира енергетиката така, че тя да е по-гъвкава при подобни ситуации. Мерките трябва да са краткосрочни – подпомагане на фирмите и гражданите веднага, даже със задна дата, както и суапови сделки за по-евтин азербайджански газ, и дългосрочни – максимално бързо завършване на газовата връзка с Гърция, чийто старт вече няколко пъти се отлага, и промяна на структурата на енергетиката с оглед на „зелената сделка“, по която България вече е поела ангажименти, например. Звучат логично, но често логиката отстъпва на популизма, особено в предизборна ситуация. Затова и управляващите предпочитат да преливат от пусто в празно, а спасяването на давещите се е оставено на самите давещи се.

Oт коронавируса има и полза. За някои чиновници!

И може да звучи невероятно, но в България има институции, които са много благодарни за кризата с коронавируса. Защото карантината и наложените рестрикции, които създадоха проблеми на бизнеса и хората, всъщност прикриха тяхната абсолютна безпредметност и некадърност. И даже в някои случаи им помогнаха да отчетат успехи, за които те нямат абсолютно никакъв принос. Но имат финансиране, раздават заплати, че и бонуси.

Такъв е случаят с безопасността по пътищата. Ако се вгледаме в цифрите на статистиката, за първите три месеца на 2020 г. са загинали 85 души или 24% по-малко от миналата година. В началото на септември, по данни на МВР, загиналите на пътя вече доближават 300, а за сравнение през същия период на миналата 2019 г. те бяха 628. Дори коронавируса не ни помогна и ние отново се наредихме на второ място в черната статистика на ЕС – само Румъния ни изпревари.

Анализът на данните показва, че „успехът“ в началото на годината се дължи на коронавируса, който попречи на хората да се движат активно по пътищата, а не на мерките, уж взети от най-разнообразните структури, създадени да се справят с проблема. А за контрола по пътищата отговарят общо 12 институции, сред които пет министерства. Отделно пътищата ни вече са осеяни с камери като в „Биг Брадър“ – там ни следят „очите“ на „Пътна полиция“, Тол системата, общините и Агенция „Пътна инфраструктура“. И въпреки това се кара безумно, осакатяват се хора, погубват се човешки животи.

Причините за това са отдавна известни – лошите пътища и безнаказаните нарушители. И корумпираните политици, и корумпираните чиновници, и корумпираните полицаи, които допускат и дори толерират неефективния контрол. Колкото и да се гордеят управляващите с асфалта, който се полага наляво и надясно, в България магистрала в класическия смисъл на думата няма. Има отделни отсечки, някои завършени, други – не толкова, които излизат златни при строеж и стават платинени при ремонт. Последният пример е отсечката на магистрала „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора, която само за 5 години отне 16 живота.

Започната при царския кабинет и пусната по време на тройната коалиция, нейният ремонт ще е по-скъп от вложените за изграждането ѝ средства – ще струва близо 90 милиона лева. Рекорд за път, строен преди десетина години.

Как е възможно това? Като не се обяви открита процедура с ясни правила и участници, а парите се дадат на държавното предприятие „Автомагистрали“, което пък ги разпределя между обръч от фирми под прикритието на рамков договор за поддръжка и почистване на пътищата в дадена област. Честите промени на Закона за движение по пътищата, особено след толкова голяма трагедия като катастрофата край Своге или смъртта на журналиста Милен Цветков, не способстват за неговото усъвършенстване, защото са писани набързо и без задълбочен анализ. Колкото да се отбие номерът и да се потуши общественото недоволство. Без оценка на въздействието, която да покаже доколко ефективни ще са те и дали няма повече да навредят, отколкото да помогнат. Затова и голяма част от нарушителите се измъкват безнаказано и стават още по-нагли. Когато към това се прибави и класическият въпрос на пътя: „Сега к’во праим?“, картината става почти безнадеждна.

Вероятно за мнозина има много по-належащи въпроси от безопасността по пътищата. Но точно защото тези проблеми се коментират едва когато необратимото се случи, те не се решават, а се маскират. За да ни зашлевят отново при следващата жертва на войната по пътищата. Която може да бъде наш близък. Или пък самите ние.

Ние даже не се опитваме да ги лъжем. Те дори не се преструват, че ни вярват

Така могат да се опишат накратко отношенията между България и партньорите от ЕС на 11-а година от нашето членство в Съюза.

Шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер представиха вчера пред Европейския парламент многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г. 

Дословно, ЕК казва така: „Важна новост в предложения бюджет е засилената връзка между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава. Поради това Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки. Предложените нови инструменти ще позволят на Съюза да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава”.

След дългогодишни опити да ни помогне да станем държава с действаща съдебна система, която правораздава според закона, а не според джоба или интереса на този или онзи, ЕК най-накрая разбра, че с добро няма да стане, и извади най-силния си коз – предложи спиране на еврофондовете за всяка държава, която не уважава върховенството на закона и демократичните ценности. 

България пък, след като години наред имитираше реформи, от които положението само се влошаваше, а не се подобряваше, категорично се обяви срещу подобен „субективен критерий, който ще бъде инструмент за политическо вмешателство“.

Формално погледнато, в момента най-силно застрашени от прилагането на новия подход са Полша и Унгария, чийто политически лидери откровено се подиграват на ЕС, приемайки закони, които са в разрез с принципите на Съюза, и отказвайки да изпълняват общите решения. 

Обективно погледнато, България и Румъния са също сред най-силните кандидати за налагане на подобни санкции, тъй като са единствените, които се намират под мониторинг точно заради пороците при прилагането на закона. И фактът, че управляващите у нас и в северната ни съседка се снишават и не се опълчват открито на ЕС по ключови въпроси, няма да им помогне особено и за дълго.

Хубавата новина е, че маските паднаха, картите са на масата и времето за надлъгване свърши. Ако иска успешно да се справи с кризите с бежанците, очаквания Брекзит, обтегнатите отношения с Русия, надигащото се недоволство в голяма част от страните, довело до възход на крайнодесни партии, ЕС трябва да се промени – радикално и спешно. Предлаганата бюджетна рамка и критерият „върховенство на закона“ са само първата стъпка. Следващата най-вероятно ще е обвързването на парите от еврофондовете с тяхното ефективно харчене. Защото на западноевропейците им омръзна парите им да потъват в корупционни схеми, от които се облагодетелстват политически кръгове. Честно казано – на нас, българите, също.

Лошата новина е, че България отново е от грешната страна на битката за реформирането на ЕС. Тя е в отбора на онези, които не желаят върховенство на закона, защото си дава ясна сметка, че не може да издържи теста. Това би означавало да разбие всички олигархично-роднинско-корупционни обръчи, които задушават съдебната система и осигуряват просперитета на #КОЙ и СВОЙ. Да започне да прилага, а не да извращава законите. И да залага на бързо и ефективно, а не на субективно и ефектно „правосъдие“.

В тази битка ние, гражданите, не сме в отбора на нашите политици, колкото и да се опитват да ни убедят, че евентуално спиране на еврофондовете, ще удари обикновения българин. Истината е, че най-силно ще пострадат онези, които години наред крадат и разхищават нашите пари. Защото с много по-малко пари могат да се направят много повече и по-качествени неща. Просто средствата трябва да се управляват и разпределят кадърно. В обществена, а не в лична или партийна полза.