Oт коронавируса има и полза. За някои чиновници!

И може да звучи невероятно, но в България има институции, които са много благодарни за кризата с коронавируса. Защото карантината и наложените рестрикции, които създадоха проблеми на бизнеса и хората, всъщност прикриха тяхната абсолютна безпредметност и некадърност. И даже в някои случаи им помогнаха да отчетат успехи, за които те нямат абсолютно никакъв принос. Но имат финансиране, раздават заплати, че и бонуси.

Такъв е случаят с безопасността по пътищата. Ако се вгледаме в цифрите на статистиката, за първите три месеца на 2020 г. са загинали 85 души или 24% по-малко от миналата година. В началото на септември, по данни на МВР, загиналите на пътя вече доближават 300, а за сравнение през същия период на миналата 2019 г. те бяха 628. Дори коронавируса не ни помогна и ние отново се наредихме на второ място в черната статистика на ЕС – само Румъния ни изпревари.

Анализът на данните показва, че „успехът“ в началото на годината се дължи на коронавируса, който попречи на хората да се движат активно по пътищата, а не на мерките, уж взети от най-разнообразните структури, създадени да се справят с проблема. А за контрола по пътищата отговарят общо 12 институции, сред които пет министерства. Отделно пътищата ни вече са осеяни с камери като в „Биг Брадър“ – там ни следят „очите“ на „Пътна полиция“, Тол системата, общините и Агенция „Пътна инфраструктура“. И въпреки това се кара безумно, осакатяват се хора, погубват се човешки животи.

Причините за това са отдавна известни – лошите пътища и безнаказаните нарушители. И корумпираните политици, и корумпираните чиновници, и корумпираните полицаи, които допускат и дори толерират неефективния контрол. Колкото и да се гордеят управляващите с асфалта, който се полага наляво и надясно, в България магистрала в класическия смисъл на думата няма. Има отделни отсечки, някои завършени, други – не толкова, които излизат златни при строеж и стават платинени при ремонт. Последният пример е отсечката на магистрала „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора, която само за 5 години отне 16 живота.

Започната при царския кабинет и пусната по време на тройната коалиция, нейният ремонт ще е по-скъп от вложените за изграждането ѝ средства – ще струва близо 90 милиона лева. Рекорд за път, строен преди десетина години.

Как е възможно това? Като не се обяви открита процедура с ясни правила и участници, а парите се дадат на държавното предприятие „Автомагистрали“, което пък ги разпределя между обръч от фирми под прикритието на рамков договор за поддръжка и почистване на пътищата в дадена област. Честите промени на Закона за движение по пътищата, особено след толкова голяма трагедия като катастрофата край Своге или смъртта на журналиста Милен Цветков, не способстват за неговото усъвършенстване, защото са писани набързо и без задълбочен анализ. Колкото да се отбие номерът и да се потуши общественото недоволство. Без оценка на въздействието, която да покаже доколко ефективни ще са те и дали няма повече да навредят, отколкото да помогнат. Затова и голяма част от нарушителите се измъкват безнаказано и стават още по-нагли. Когато към това се прибави и класическият въпрос на пътя: „Сега к’во праим?“, картината става почти безнадеждна.

Вероятно за мнозина има много по-належащи въпроси от безопасността по пътищата. Но точно защото тези проблеми се коментират едва когато необратимото се случи, те не се решават, а се маскират. За да ни зашлевят отново при следващата жертва на войната по пътищата. Която може да бъде наш близък. Или пък самите ние.

Три дни позор!

Три дни! Три дни след шокиращите кадри от бруталния побой от полицаи над едно момче, което законно протестираше пред Министерски съвет, всички отговорни за поведението на полицията мълчат!

Чухме защитни пледоарии за недопустимото поведение на униформените, които, видите ли, били изнервени от провокациите!

Чухме гневни речи срещу инфилтрираните в мирния протест футболни агитки, които хвърляли каквото им падне и по органите на реда, и по протестиращите!

Чухме жални оди за ритан и замерван с бутилки микробус на уплашени симпатизанти на ГЕРБ!

Но не и за кървавите кадри. Дори след стана ясно, че момчето не е някакъв криминално проявен елемент, а отличен студент в престижен чуждестранен университет, той продължава да бъде голямата срамна тайна, за която всички институции мълчат с надеждата да бъде заровена и забравена.

Няма никакъв спор, че полицията трябва да бъде уважавана, а не атакувана. За което и тя сама трябва да положи усилия като започне да се отнася с еднакъв аршин и с властимащите и с обикновените граждани.Няма никакъв спор, че голяма част от полицаите съвестно си вършат работата и с хладнокръвието си предотвратяват ескалация на напрежението.Няма никакъв спор, че 99% от протестиращите са искрено възмутени от случващото се в страната и искат промяна към по-добро, за да останат да живеят тук.

Няма никакъв спор, че нито един протестиращ, независимо на коя партия е симпатизант, не трябва да бъде заплашван или обиждан.

И няма никакъв спор, че има 1% яки момчета с черни фланелки, които всяка вечер се опитват да предизвикат и компрометират и двете страни. Както е истина, че има и 1% яки момчета с полицейски униформи, които изкарват агресията си с побой върху протестиращи. Въпросът е защо това се допуска. Агитките са отдавна известни на полицията. Даже премиерът каза, че ги познава. МВР знае и кой им плаща. Защо тогава тези платени провокатори не са изолирани? Защо продължават всяка вечер да всяват напрежение на площада?

МВР знае и кои са бруталните полицаи! По-яките, с фешън-опнатите си фланелки, нарочно се сложени най-отпред, за да сплашват мирно протестиращите граждани. Защо тези агресори не са отстранени и наказани своевременно?

Ако управляващите не са слепи и имат съвест и морал, защо не са поели отговорност за скандалните кадри? Една оставка може и да не решава проблемите, но е знак, че в тази страна не всичко е загубено. Че в тази страна полицията пази, а не саботира обществения ред. И се грижи за сигурността на гражданите, а не ги пребива безпричинно до припадък. Независимо какви убеждания изповядват те!

Пари ми дай, и за реформи хич не ме търси

В България обещанията се дават, за да не се изпълняват. Особено предизборните. Всички се кълнат, че като дойдат на власт, ще свалят данъците, ще увеличат доходите и ще превърнат корумпираната среда в рай за бизнеса. След изборите обаче ги наляга тотална амнезия и те се отдават на прахосничество и откровен мързел. Вина по принцип не се поема, а катастрофалните резултати и всяка по-смислена критика се обясняват с някакви тайнствени сили, които кроят пъклени заговори за сваляне на правителството.

Красноречив пример за това е проектозаконът за държавния бюджет за 2019 г., който стриктно спазва всички порочни традиции за правене на финансовите планове на държавата. Макропоказателите са като за витрина, a ефектите са микроскопични – като за под юргана. Приходите ще са повече, но и харчовете ще са щедри. Така че за поредна година въпреки растежа на икономиката пак ще имаме дефицит!

По традиция най-много пари се отпускат за социалната сфера, но на принципа на всекиго по малко, колкото да не е без хич. Вдигаме минималните осигурителни прагове и максималните осигурителни доходи, дето се кълняхме, че няма да ги пипаме, но пък запазваме тавана на пенсиите, дето трябваше да отпадне. Както се казва – да не би да се промъкне някой неощетен.

Разбира се, много е изкушаващо да вземеш от „богатите“ – в случая от хората, които получават над 3000 лв. заплата (както се изрази една синдикалистка – бълха ги ухапала). Но също така трябва да си даваш сметка, че точно фирмите, които ще бъдат най-засегнати от мярката – IT, най-лесно ще се изнесат от България, защото работят глобално и нищо не ги задържа локално. И че се изпраща негативен сигнал към всички, които евентуално биха се насочили към България. Не че са много – чуждестранните инвестиции се сринаха със 70% за година и даже българските капитали започнаха да се изнасят към по-сигурни и предвидими страни. Така че тук сметките за повече приходи са не само без кръчмар, но може да се окаже – и без кръчма.

Солидна сума пари ще се налее и в здравеопазването. От което то няма да оздравее, даже още повече ще се разболее, тъй като последната концепция за „реформа“ включва обединяване на хаоса в различните му поделения в един общ хаос под шапката на една мегаагенция. Надеждата на вносителите е, че като се обединят куп неефективни и бюрократизирани структури в една, те изведнъж ще проработят като по вода. Логика, която здрав разум не може да я проумее. Но пък кога здравият разум е бил съвместим със здравната система? И за да не остане нищо нехаотично, нужните промени в няколко закона са подпъхнати в допълнителните и заключителни разпоредби на закона за бюджета на НЗОК, за да се избяга от общественото обсъждане, при което биха могли да се зададат неудобни въпроси, на които министерството няма отговори. Щото по-нататъшното функциониране на новия мастодонт ще се бистри в поредица от наредби, които тепърва ще се пишат. Колко болни ще доживеят да разберат кой и как ще ги лекува, както се казва, е Божа работа. 

По традиция рекордна сума – 1.5 млрд. лв., ще получи и МВР. Там за реформи се говори от години, даже през лятото предишния министър се излъга да пусне и обществена поръчка за концепция за преструктуриране на този мастодонт. Месец по-късно поръчката беше прекратена „поради отпаднала необходимост“, което съвсем логично доведе до „належаща необходимост“ от още пари. По принцип у нас реформите не се правят, за да се спестят пари, а се дават пари, за да не се правят реформи. Дали срещу тези средства ще получим по-качествена услуга, е риторичен въпрос. 90% от сумата ще отиде за заплати, т.е. за бензин, за патрулки, за подобряване на работните условия на полицаите и т.н., а за подобряване на сигурността ни заради която иначе МВР изобщо съществува няма да остане почти нищо. И недоволни ще са и униформените, и гражданите.

По традиция рязко увеличение на бюджета иска и съдебната власт. Забележителното в случая е, че въпреки че таксите за завеждане на дела скочиха 17 пъти, съдебната система не очаква никакво увеличение на приходите от тях. Което е най-голямото доказателство, че единствената цел на промените, срещу които се обявиха и самите магистрати, и гражданският сектор, е била да се ограничи достъпът до правосъдие. Особено там, където могат да се атакуват актовете на властта и да се объркат нечии планове.

Разбира се, армията за пореден път получава пари, за да купи някаква техника, което по традиция едва ли ще се случи. Електронното правителството отново ще направи опит да тръгне, но едва ли ще успее, защото там колкото повече милиони се наливат, толкова по-малък е напредъкът. Някоя отсечка на т.нар. магистрали ще получи шанс да мръдне с някой друг километър, който да бъде ремонтиран още преди да бъде открит … Списъкът може да бъде продължен …

Така че финансите в “стабилната” ни татковина ще продължат да бъдат такива, каквито си ги знаем! Революция не се очаква! Идват избори! Избирателите, дето разчитат на управляващите, получиха примамка да отидат до урните – увеличават се с 10% заплатите на държавните служители. Другите, които се опитват да се справят сами и справедливо недоволстват от липсата на реформи, няма нужда изобщо да си правят този труд. То и без това няма за кого да гласуват! Най-много да объркат нечии сметки.