Ток, шок и ужас

Едва ли е имало много ситуации в най-новата ни история, когато е имало пълно единодушие, че положението е критично и дори е вече извън контрол. Точно такава е ситуацията с цените на тока и газа в момента. И без никакво преувеличение тя може да се определи като „Шок и ужас“. Цената на електроенергията за фирмите скочи почти пет пъти от началото на годината – от 100 лв. мВт/ч през януари достигна 480 лв. мВт/ч през октомври. Няма бизнес, който да може да издържи на подобна тенденция. Още по-големият проблем е, че ще наблюдаваме ефекта на доминото в икономиката, защото абсолютно цялата стопанска дейност зависи от цената на енергоносителите.

Резултатът ще бъде в две посоки. Големите предприятия и заводи с енергоемки производства ще фалират, ако не получат подкрепа от държавата, и стотици хиляди работници ще останат без доходи точно в разгара на зимата и ковид кризата. Малките и средни фирми, които успеят някак си да закърпят положението, пък ще включат повишените си разходи в цените на стоките и услугите си. Вече сме свидетели на поскъпване с 50 до 100 процента на основни храни и други стоки от първа необходимост. Така цената на кризата ще се плати от всички българи. Това е за сведение на управляващите, които ни уверяват, че домакинствата са защитени от ценовото цунами в енергетиката, защото купуват електроенергията на регулиран пазар и евентуално повишение на цените там може да има едва на 1 януари 2022 г. 

Разбира се, има обективни фактори – основно международни, на които трудно можем да влияем. Но има и субективни, които не можем да подминем и които влошават ситуацията – пълната безпомощност на правителството. Още от юли бе ясно, че цените на газа и тока са тръгнали стремглаво нагоре и няма скоро да се успокоят. Другите държави в ЕС започнаха спешно да готвят мерки – компенсации за фирмите, подпомагане на гражданите, отмяна на ДДС, преструктуриране на резервите …

У нас по това време се обсъждаше актуализацията на бюджета, но в него няма нито ред за мерки срещу задаващото се ценово цунами в енергетиката. Правителството предпочете, по стар соцобичай, да се сниши и да се моли бурята да мине. Но тя не отмина, а ни помете.

Управляващите бяха притиснати до стената и чак през октомври започнаха да обсъждат мерки. Които нито ще са кой знае колко ефективни, нито ще влязат в сила скоро. Защото повечето идеи изискват промени в законите, за които трябва парламент, или разрешение от ЕК. Т.е. могат да влязат в сила най-рано в края на годината. Не е ясно колко от засегнатите фирми ще оцелеят дотогава.

От вчера служебният кабинет заговори за по-бързо плащане компенсации – от 50 лв. мВт/ч. Освен че са безкрайно закъснели, те няма да решат нищо при цена на тока от над 400 лв. мВт/ч. Логично възниква въпросът защо през последния един месец МС твърдеше, че за тези компенсации трябва задължителна актуализация на бюджета, а след протеста на работодатели и синдикати вчера вече смята, че те могат да се дадат със задна дата още с октомврийските сметки? 

Какви мерки могат да се вземат веднага?

1). Държавата може да поиска АЕЦ Козлодуй, която вече има 1.3 млрд. лв. печалба от високите цени, да ѝ плати предсрочно дивидента и тези пари да се преразпределят за подкрепа на бизнеса.

2). Правителството може да накара държавните предприятия, произвеждащи ток, да заложат такива критерии на търговете за продажба на ток, че да могат повече предприятия да се включат – примерно да се понижи исканата гаранция за участие в търга, която за пакетите на евтиния ток на АЕЦ сега е 100 милиона лева, или да сложи тавани на сделките, за да не се изнася по-евтината енергия. Иначе става точно обратното – евтината електроенергия, произведена в България, субсидира чуждите икономики. Най-бедният в Европа подпомага богатите!

Мерките, които могат да се вземат сега, наистина трябва да са бързи и краткосрочни. Първата работа на новия парламент и правителство обаче трябва да са дългосрочните мерки – да се преразгледа структурата на енергетиката и да се реши на каква енергия ще залагаме в бъдеще, кои са приоритетните енергийни проекти, на които ще разчитаме, кои са мощностите, които ни струват твърде скъпо и трябва да бъдат затворени. Все проблеми, които десетилетия наред не бяха решавани, а задълбочавани от лобистки боричкания и корупционни практики. Ако не се захванем с тях спешно, следващото ценово цунами може и да не го дочакаме.

Докато властите се наумуват, цените ще се налудуват

В България е традиция в моменти на криза мерки да се вземат късно и неадекватно. 

От началото на годината започна шоковото поскъпване на основни суровини в световен мащаб. Това доведе до поскъпване и в България на основни храни и други изделия от първа необходимост между 50% и 100%. И докато българина изнемогва с връзването на семейния бюджет, изглежда, че само българското правителство не е усетило галопиращата инфлация. Защото служебното правителство и досега няма план за смекчаване на кризата нито предвижда мерки за компенсиране на най-засегнатите фирми и най-бедните слоеве от населението.

Вихрещата се енергийна криза не прави изключение. Още от юни бе ясно, че цените на газа и тока са тръгнали стремглаво нагоре и няма скоро да се успокоят. Другите държави в ЕС започнаха спешно да готвят мерки – компенсации за фирмите, подпомагане на гражданите, преструктуриране на резервите… Точно по това време у нас се обсъждаше актуализацията на бюджета за 2021 г. И в него няма нито дума за този съществен риск за икономиката. Въпреки че по думите на доскорошния финансов министър Асен Василев пари има и те трябва да бъдат разпределени за спешни неща. Единственият спор, за който се разбра постфактум, е свързан с датата за затваряне на ТЕЦ „Марица Изток 2“, която трябва да бъде записана в Плана за възстановяване и развитие. Но дори и той се разглеждаше в контекста на предстоящата предизборна борба – като разногласие между двамата министри, впускащи се в политиката, и вицепремиера, отговарящ за внасянето на вече безнадеждно закъснелия план в Брюксел.

Летаргията продължи и дълго след приемането на бюджета. Едва миналия петък правителството излезе с някакви мерки. Само за да потвърди максимата, че колкото по-късно, толкова по-зле. 

Основният проблем е, че всички мерки ще се случат в най-добрия случай в края на годината, и то ако има работещ парламент, който да одобри поредната актуализация на бюджета за 2021 г. Или ще са заложени в бюджета за 2022 г., който също зависи от работещ парламент. Колко от засегнатите средни и малки фирми ще издържат дотогава, е трудно да се прогнозира. Със сигурност много няма да успеят, изтощени и от трудностите, с които са се сблъскали по време на Ковид кризата. 

„По-спешните“ мерки като изкуствено намаляване на цените, на които АЕЦ „Козлодуй“ продава тока, пък могат да се окажат поредното лобистко начинание – условията за участие в търговете са толкова високи, че само големи търговци на ток могат да се класират. Затова ще е много интересно да се види кои са купувачите и дали евтиният ток не е увеличил нечии печалби чрез продажби в чужбина.

Още по-трогателно е „успокоението“, че цените на тока и парното нямало да се вдигат за населението поне до 1.01.2022 г. А след това можело да има задържане на цената. Някои даже призовават за мораториум върху плащането на сметките за 6 месеца. Тази еквилибристика вече сме я гледали. И то неведнъж. Резултатът е ясен – енергийните фирми задлъжняват драматично, а ценовият удар след това е още по-тежък. Да не говорим, че населението вече плаща за високия ток – чрез поскъпването на основни стоки и продукти. Олиото примерно е поскъпнало с 43% за година, а хлябът вече гони 2 лева. По-заможните граждани се оглеждат къде да инвестират парите си, за да не загубят те своята стойност заради увеличаващата се инфлация – доказателство за това е бумът на цените на имотите. Хората, които обаче едва свързват двата края, нямат такива възможности.

Логичният въпрос е какво може да се направи. Факт е, че в случая става дума за обективно поскъпване на енергията на международните пазари. Факт е обаче и че българската енергетика е нереформирана, неефективна и тежко задлъжняла. Факт е, че тя се управлява от „калинки“ на бившите управляващи и се подчинява на частни лобистки интереси. Каквото и наливане на пари да се направи, това ще е временно закърпване на положението, и то с твърде спорен ефект. 

Затова основният фокус трябва да бъде как да се преструктурира енергетиката така, че тя да е по-гъвкава при подобни ситуации. Мерките трябва да са краткосрочни – подпомагане на фирмите и гражданите веднага, даже със задна дата, както и суапови сделки за по-евтин азербайджански газ, и дългосрочни – максимално бързо завършване на газовата връзка с Гърция, чийто старт вече няколко пъти се отлага, и промяна на структурата на енергетиката с оглед на „зелената сделка“, по която България вече е поела ангажименти, например. Звучат логично, но често логиката отстъпва на популизма, особено в предизборна ситуация. Затова и управляващите предпочитат да преливат от пусто в празно, а спасяването на давещите се е оставено на самите давещи се.

Докато ние тях не хакнем, все те нас ще хакват!

Откакто мишката изяде книжката, потече една титанична борба между държавната бюрокрация, която упорито се опитва да остане офлайн, и останалия свят, който неизбежно се пренася онлайн. Битката е неравна, защото чиновниците, по силата на закона и обстоятелствата, имат много власт да се разпореждат и злоупотребяват с нашите права и свободи. Затова на бюрокрацията и иде от вътре да саботира всеки опит тази нелегална власт да бъде ограничена чрез въвеждането на електронно правителство. Понякога това става заради обикновена некадърност, друг път – заради корупция – продаването на черно на чувствителна лична и корпоративна информация отдавна се е превърнало във доходоносен „бизнес“ за много чиновници! Резултатът е винаги един и същ – трагичен. За данъкоплатците.

Поредното доказателство за това е безпрецедентният теч на информация от НАП. България с пълно право може да претендира за първите места в тази черна хроника в световен мащаб. Вярно е, че има големи пробиви като Wikileaks, например, но никога досега информацията за почти цялото население на една страна не се е оказвала нерегламентирано в публичното пространство. 

Затова в случая най-притеснителни са нелепите опити за омаловажаване на проблема. В изтеклата база данни на НАП се съдържат ЕГН-тата на над 5 млн. български граждани, комбинирани с друга чувствителна информация като адреси, имейли, доходи, имоти, търговски отношения между фирми, кореспонденция между държавни и международни институции, логове и пароли на данъчни и т.н. Нелепи са опитите на управляващите да говорят, че това е само 3% от базата данни на НАП. Ударът е грандиозен и изключително ефективен, както отбелязаха експертите, изследвали изтеклата база данни, защото са засегнати са над 95% от населението. Може и да няма цялостно досие за никой гражданин, но има предостатъчно данни, които могат да се употребят за изнудване, кражба, измама, за прехвърляне на дългове и т.н. Неслучайно законът за GDPR, който побърка всички фирми в началото на годината, и чието въвеждане струваше на бизнеса стотици милиони, е толкова строг при нарушения. Гротеската тук идва и от факта, че точно този, който е отговорен за този теч и който трябваше да си посипе главата с пепел и да е по-нисък от тревата, се опитва да маргинализира проблема.

Тъжното е, че дори и след пробивът в НАП никой не дискутира какви мерки трябва да се вземат. Един се възхищава от хакерите, друг се вайка за пари. Управляващите цинично отбелязват, че ако НАП нямала толкова много електронни услуги и не била толкова отворена към гражданите, нямало да бъде атакувана и пробита. При такова мислене изобщо няма да е чудно, ако държавата почне да прави онова, което най-добре умее – да се върне към хартията там, където вече е минала онлайн. Както се казва – спрете Земята, искам да сляза. Посоката трябва да е точно обратната – да се инвестира все повече в киберсигурност, защото колкото и да се опитваме да останем назад от прогреса, дори само фактът, че сме член на ЕС ще ни принуди да го следваме.

Трябва да се вземат мерки не просто за спиране на информационния теч и за наказване на виновните, но и за взимане на мерки, които да предотвратят всякакви евентуални престъпления, от които могат да пострадат невинни граждани и фирми. А точно за това никой не говори. Управляващите ни успокояват, че нямало опасност за приходите в хазната. Пък гражданите – кучета ги яли! Дума не издумват за опасностите за доходите и имуществото на гражданите, които са имали неблагоразумието чинно да спазят закона и да ги обявят пред данъчните. Напротив, навира ни се в очите, че видите ли сами и доброволно сме си дали личните данни, какво пък толкова дето са поизтекли малко в публичното пространство. А, истината е ужасяваща – човек може да смени имейла си, дори телефона си, но не и ЕГН-то си. Всички знаем колко много злоупотреби с ЕГН-та имаше и досега – при кражба на имоти, на МПС, на фирми, и др., представете си какво ще се стане оттук нататък.

Трогателен е опитът да се обясни как държавата нямала пари нито за добра защита на базата си данни, нито за добри заплати да наеме опитни и качествени IT специалисти. Говорим за страната, която е похарчила над 2 млрд. лева за електронно правителство, което ни нарежда на първо място сред страните от Източна Европа по този показател. Въпросът е какво е видял редовият гражданин от тези харчове и въобще как се харчат тези пари. Те се прахосват, а парите потъват в джобовете на приближени на управляващите! Защото, търговете са с предизвестен победител, който в повечето случаи не е най-добрият, а най-приближеният до определена политическа сила. Защото се избират остарели или направо неефективни системи, които после задължително изискват скъпа поддръжка, за която пък не са предвидени средства. Защото и до днес отделните администрации не само нямат връзка помежду си, но и ползват различни информационни системи, които не си „говорят“ помежду си и затова няма как и да се направи така, че да си проговорят…, освен ако не се почне всичко отначало. И въпросът е не дали, а кога ще изгърми следващата система. Доказателство за това са периодичните сривове в различни системи и катастрофи като тези с Търговския регистър миналото лято и кражбата от НАП сега.

И накрая – по въпроса за отговорността. До този момент само един 20-годишен младеж е обявен за виновник за големия срив. Лично аз не вярвам, че той е наистина виновен! Ясно се виждат несъответствията в сервираната ни версия. Заподозреният 20-годишен хакер има уменията да хакне НАП, да източи базите й (без да бъде заловен), да ги качи в интернет непроследимо, но въпреки всичките си умения накрая е хванат. Човек, който е такъв експерт по киберсигурност, отлично знае как да остане непроследим и анонимен. Поне за българските служби. Или този хакер е направил груба грешка при тази „операция“ и значи не е чак такъв вълшебник, какъвто службите твърдят, че е, или прехвалената защита на базите данни на НАП, за която сме платили стотици милиони, не е това, за което ни се представя!

Замислете се! Има нещо нередно в бързото залавяне на Кристиян и в още поскоростното му освобождаване. В случая съмнението се подсилва и от факта, че всички кибер служби 2 седмици не могат да намерят и следа от хакера, но ден след изтичане на информацията в Интернет го арестуват. Вчера беше арестуван „терорист“, а днес е освободен безобиден интернрт хулиган?! Момчето удобно се оказа младо, талантливо и с история с подобни хаквания на държавни институции, макар и като „бял“ хакер.

Но дори и това момче да е хакерът, пробил системата на НАП, то е само следствието, а не причината за грандиозния теч. Защото в държавата има един куп отговорни лица – политици и висши чиновници, които трябва да гарантират, че подобно нещо не може да се случи. Или поне – не в такъв мащаб. Точно те в момента са се снишили или се правят на непукисти. Ако и този път им се размине и допуснем да ни залъжат с поредния дежурен „клошар“ или „хакер“, и ако не поискаме понасяне на висока политическа отговорност, сами ще носим вина за неизбежния следващ теч, който нищо чудно да е още по-голям и драматичен. Или ние тях ще хакнем, или те нас все ще хакват!