Бедни ми, бедни, пенсионере!


Колкото по-дълго и съвестно работиш, колкото по-упорито и повече спестяваш, толкова по-малко получаваш. И финансово, и морално. Звучи абсурдно? Или най-малкото несправедливо? Така е! Но точно такава е пенсионната система у нас. А управляващите вместо да я поправят, се захванаха още повече да задълбочават недъзите ѝ. И дори очакват благодарност за това, че с парите на една част от населението подхвърлят подаяния на друга част.


Последните предложения за вдигане на пенсиите са добра илюстрация за това. Според тях от 1 януари 2021 г. минималната ще се повиши с 20% и ще достигне 300 лв. Така пенсионер, получавал дотогава 250 лв., ще се радва на 50 лв. увеличение, а друг с 290 – само на 10 лв. Двамата ще финишират на 300 лв., въпреки че единият се е осигурявал по-дълго и на по-висока заплата.


Ако някой в момента получава 300 лв., няма да вземе нищо отгоре чак до 1 юли 2021 г., когато пенсиите на всички останали ще се актуализират и то само с 5% по швейцарското правило.
Таванът на максималните пенсии ще се вдигне с 20%, но пак няма да падне, въпреки че за новите пенсионери това трябваше да стане още през 2019 г.


Всичко това ще доведе до няколко ефекта:


1. Бедните пенсионери ще си останат все така бедни и унижени. Защото ще продължат да разчитат на подаяния, било под формата на ковид, коледни или великденски добавки, или пък като ваучери за храна.


2. Доверието в пенсионната система, което и в момента не е особено голямо, още по-бързо ще ерозира. Защо да се осигуряваш върху реалните си доходи, ако накрая може да получиш толкова, колкото ония, които по една или друга причина, са крили осигуровки?


3. Сметката за това поредно упражнение ще е огромна и ще я платим всички ние, чрез данъците си. Дефицитът в НОИ догодина ще стигне 5-6 млрд., които ще се покрият от републиканския бюджет.

Затова не е случайно, че никой – нито работодателите, нито синдикатите, нито гражданите (не че тях някой ги пита изобщо), не подкрепя идеите.


Много по-добре и справедливо би било да се преизчислят пенсиите, като се увеличи тежестта на всяка година осигурителен стаж. Това е скъпо начинание, защото изисква ресурс, с който в момента държавата не разполага. Всеки бизнесмен или даже човек, който просто води семейните сметки, в подобна ситуация ще направи дългосрочен план в рамките на 2-3-5 години, който да бъде финансово обезпечен. За управляващите обаче (независимо от коя партия са) това е сложно и нежелано мероприятие, защото изисква те коренно да променят начина си на мислене и да се разделят с любимата си роля на „благодетели“. Те предпочитат да имат лостове за влияние, особено преди избори.


Така че още дълго време всички пенсионери – настоящи или бъдещи, ще продължат да бъдат еднакво бедни и обидени!

Я да мрем по-добре – II

Когато преди няколко месеца обърнах внимание, че част от бъдещите пенсионери ще са ощетени от направената набързо и тайно поредна промяна в така наречената пенсионна реформа, едва ли не бях разпнат на кръст от така наречените отговорни институции. Те се опитаха да ми обяснят, че не съм експерт, за да се обаждам, и че фактът, че 37% от бъдещите пенсионери ще бъдат ощетени, е изключение, което е пренебрежимо на фона на това, че останалите щели да са облагодетелствани. За щастие, след надигналото се обществено недоволство, дори чиновниците, за които всички ние сме просто цифри и проценти, бяха принудени да капитулират и да променят закона така, че ощетени да няма.
Сега се оказа, че не 37%, а всички, които се осигуряваме съвестно за пенсия, сме прецакани – втората пенсия, която 30 години наред ни рекламираха като сигурен пристан за нашите старини, се оказа фикция. За някои тя ще е толкова минимална, че в крайна сметка две (пенсия от НОИ и от частен фонд) ще се окаже по-малко от едно (пенсия само от НОИ). И всичко това отново се случва заради политически шмекерии и чиновнически еквилибристики. 

Понеже материята е сложна, а аз не съм специалист, ще сведа нещата до няколко съвсем простички факта, които никой не отрича.
Когато преди 20 години стартира пенсионната реформа, тя имаше три „стълба“, два от които задължителни. Идеята беше, работещите да се осигуряват не само в НОИ, а и в частен фонд, където парите, които спестят, няма да влизат в общ фонд, за да покриват разходите на всички пенсионери, а ще бъдат в отделна сметка, с която единствено те ще могат да разполагат. Понеже парите ще се инвестират, а няма веднага да се харчат, както в НОИ, ще се натрупва доходност, която като минимум ще пребори инфлацията и така ще ни осигури прилична пенсия, а не подаяние от държавата. За да няма ощетени, когато му дойде времето, пенсията от НОИ ще бъде намалена с около 20% – минимумът от осигуровките, който се предполага, че ще сме пренасочили към частните фондове през годините. Но, както е казано „Пътят към ада е постлан с добри намерения!“

За да се случи този оптимистичен сценарий, държавата обеща да направи няколко неща. Първо: вноската към частните фондове постепенно да се увеличи до 7%; Второ: дефицитът в НОИ да изчезне; и Трето: да бъдат осигурени условия парите ни да се инвестират разумно, т.е. с нисък риск и доходност надвишаваща инфлацията.
Нищо от това не се случи. Главно по популистки причини – нито един политик след 2001 година няма нито желанието нито волята да вземе непопулярни решения. Затова вноската си стои „закована“ на 5% от години, а не стана 7%. „Дупката“ в НОИ си расте лавинообразно, а не намалява. Вместо да се инвестират, парите за втора пенсия си стоят на минимална лихва в някоя банка, за да ги изяжда инфлацията, срещу което частните пенсионни фондове си начисляват щедри такси и комисионни. 

Отделен проблем е, че държавата не си прави труда да преследва и наказва неизрядните работодатели, които не внасят дължимите осигурителни вноски. А по закон пенсията в НОИ зависи от начислените, а не от реално платените вноски. От което дупката, която се покрива от нашите данъци чрез трансферите от държавния бюджет, става още по-голяма. Накратко – държавата не е изпълнила нито едно от своите обещания, но продължава упорито да настоява всички ние да понесем последиците на нейната безотговорност: да се намали и без това мижавата ни втора пенсия с 20%. Освен това, щом не ни харесва размера на допълнителната пенсия, можело да се прехвърлим в НОИ, където всички ще бъдем хем равни, хем бедни. Като в „добрия стар социализъм“.

Най-наглото в цялата ситуация е, че държавата категорично не желае да ни даде право на избор какво да правим с парите си за пенсия. Дори да имаме достатъчно спестявания, ние не можем да разполагаме с тях свободно, нищо че са в отделна сметка и уж само наши. Ние можем да получаваме малка част от тях месечно при крайно неблагоприятни за нас условия. Т.е. пак ще кретаме, но с две пенсии.

Така че, откъдето и да го погледнеш, всички сме прецакани. Независимо кога и как ще се пенсионираме.

Болен тарикат носи

Традиция у нас е отговорността и последиците за хаоса, корупцията и некадърността в дадена област да се прехвърля върху всички данъкоплатци. И това да се прави в момент, когато те са най-уязвими и имат най-голяма нужда от подкрепа. При това подкрепа не като подаяние от държавата, а като заслужено облекчение от собствените пари, които гражданите години наред съвестно са спестявали за черни дни. Обикновено мотивите за подобни промени са благородни, но мерките са направо цинични.

Последният пример е удивителната обществена дискусия за болничните листове, на която сме свидетели. Няма спор, че в и в тази сфера има измами и те трябва да бъдат преустановени – за да не се източва НОИ и да не сме ощетени всички ние, коректните осигуряващи се. Как обаче се предлага това да стане? Традиция у нас е: „Като се накажат всички онези, които НЕ лъжат“. Защото само от парите на изрядните платци могат да платят гафовете на управляващите. И защото колкото и да са много измамниците, съвестните са повече и точно те ще платят цената.

Големият проблем е Кой да плаща първите три дни от болничните? Предложенията варират от те изобщо да не се плащат до „компромиса“ първите два дни да се поемат от работещия, следващите два – от работодателя, а оттам нататък – от НОИ. Т.е. при всички варианти болният е прецакан и то точно когато е най-зле – в първите дни на болестта. Защото само той няма никакви лостове за влияние върху вземането на решения. От него се очаква само да плаща сметката. Даже два пъти – веднъж като се осигурява чинно във фондовете „Общо заболяване и майчинство“ и „Трудова злополука и професионална болест“, докато работи, и втори път – като се лиши от обезщетение в първите дни, когато се разболее. Забележете – като се лиши от внесените от самия него пари за обществено осигуряване! За сизифовското ходенето по мъките по линия на здравните осигуровки изобщо няма да отваряме дума.

Останалите участници в дебата си гонят своите интереси и имат шанс да ги защитят. Работодателите логично искат да се оттърват от задължението да плащат първите три дни болничен, което се съгласиха да поемат като жест в момента на кризата през 2008 – 2009 г. срещу обещанието договорката с НОИ и правителството да трае три години. Трите години станаха десет и краят им не се вижда. Болничните вместо да намалеят, се увеличиха и то при сравнително константни числа на легално наетите. Изчислява се, че измамите са за около 50 млн. лв. годишно. Но, няма сила, която спре измамите! Къде по-лесно е да се накажат съвестните платци на социални осигуровки, които са имали наглостта да се разболеят.

Лекарите също не желаят да поемат отговорност за фалшивите болнични и контрола върху тях. Въпреки, че точно те са призвани по закон да установяват кой е болен и кой не. Напротив, медиците настояват да се наказват болните, които лъжат, че са зле с впечатляващия аргумент, че джипитата нямало как да знаят кой симулира и кой – не. Много интересно, ако лекарят не може да установи това, тогава, кой може? И защо изобщо е лекар?

Но най-големият циник, както винаги, е НОИ. Институцията, която с удоволствие прибира парите от нашите осигуровки за болест, когато дойде време да плаща, започва да жонглира с бюджети, макрорамки и дефицити, само и само да откаже да изпълни ангажимента, който е поела. Според НОИ около 200 млн. ще са нужни, ако първите дни се върнат към НОИ, а те нямало откъде да ги вземат. Звучи умилително като оправдание, но всъщност е чиста лъжа, която разчита на късата ни памет за обещанията на НОИ и държавата, дадени преди 10 години към работодателите, и поети по закон към данъкоплатците. Очевидно трябва вече да сме свикнали с това! Спомнете си само колко пъти промениха правилата за пенсиониране, все в наша вреда. Заради няколко десетки измамници, имащи право на високи пенсии срещу неадекватни осигуровки (пак заради недоглеждане или некадърност на онези, които са приемали законите), падането на тавана за стотици хиляди, чинно плащали си каквото и когато трябва, все се отлага. А заради няколко милиона повече в джоба на НОИ в началото на годината се опитаха да ощетят близо 40% от новите пенсионери.

За всеки, който е боравил с пари на микрониво – с домашния бюджет или като шеф на фирма, решението на подобни проблеми е просто – този, който дава парите, трябва да контролира как те се харчат, да насърчава коректните и да наказва нарушителите. На макрониво обаче такава логика не съществува. Там контролът не се осъществява от този, който дава парите – НОИ, а от „Медицински одит“, който е към здравното министерство. По официални данни на здравното министерство на 1000 заловени лекари с нарушения при издаването на болничен лист, се наказват само двама. За последните три години има 10 000 отменени болнични листове, а наказаните лекари са 20! И като не могат или не искат да уловят и накажат нарушителите, удрят онези, които спазват правилата. Защото е най-лесно.

Резултатът от всичко това е пореден удар върху доверието в осигурителната система, което и без това не е особено високо. В случая с болничните се преминава още една граница – коректните платци не само ще бъдат наказани да платят два пъти, но и официално ги обявяват за измамници, които априори злоупотребяват с правата си! Без доказателства!

Така на клетия болен не му остава нищо друго, освен да се напие. Защото както се оказа, личните лекари нямали право да отказват болничен за махмурлук?!!! И да седне да препрочете Вазов за „Пиянството на един народ“! Там идеи какво да се прави има.