Болен тарикат носи

Традиция у нас е отговорността и последиците за хаоса, корупцията и некадърността в дадена област да се прехвърля върху всички данъкоплатци. И това да се прави в момент, когато те са най-уязвими и имат най-голяма нужда от подкрепа. При това подкрепа не като подаяние от държавата, а като заслужено облекчение от собствените пари, които гражданите години наред съвестно са спестявали за черни дни. Обикновено мотивите за подобни промени са благородни, но мерките са направо цинични.

Последният пример е удивителната обществена дискусия за болничните листове, на която сме свидетели. Няма спор, че в и в тази сфера има измами и те трябва да бъдат преустановени – за да не се източва НОИ и да не сме ощетени всички ние, коректните осигуряващи се. Как обаче се предлага това да стане? Традиция у нас е: „Като се накажат всички онези, които НЕ лъжат“. Защото само от парите на изрядните платци могат да платят гафовете на управляващите. И защото колкото и да са много измамниците, съвестните са повече и точно те ще платят цената.

Големият проблем е Кой да плаща първите три дни от болничните? Предложенията варират от те изобщо да не се плащат до „компромиса“ първите два дни да се поемат от работещия, следващите два – от работодателя, а оттам нататък – от НОИ. Т.е. при всички варианти болният е прецакан и то точно когато е най-зле – в първите дни на болестта. Защото само той няма никакви лостове за влияние върху вземането на решения. От него се очаква само да плаща сметката. Даже два пъти – веднъж като се осигурява чинно във фондовете „Общо заболяване и майчинство“ и „Трудова злополука и професионална болест“, докато работи, и втори път – като се лиши от обезщетение в първите дни, когато се разболее. Забележете – като се лиши от внесените от самия него пари за обществено осигуряване! За сизифовското ходенето по мъките по линия на здравните осигуровки изобщо няма да отваряме дума.

Останалите участници в дебата си гонят своите интереси и имат шанс да ги защитят. Работодателите логично искат да се оттърват от задължението да плащат първите три дни болничен, което се съгласиха да поемат като жест в момента на кризата през 2008 – 2009 г. срещу обещанието договорката с НОИ и правителството да трае три години. Трите години станаха десет и краят им не се вижда. Болничните вместо да намалеят, се увеличиха и то при сравнително константни числа на легално наетите. Изчислява се, че измамите са за около 50 млн. лв. годишно. Но, няма сила, която спре измамите! Къде по-лесно е да се накажат съвестните платци на социални осигуровки, които са имали наглостта да се разболеят.

Лекарите също не желаят да поемат отговорност за фалшивите болнични и контрола върху тях. Въпреки, че точно те са призвани по закон да установяват кой е болен и кой не. Напротив, медиците настояват да се наказват болните, които лъжат, че са зле с впечатляващия аргумент, че джипитата нямало как да знаят кой симулира и кой – не. Много интересно, ако лекарят не може да установи това, тогава, кой може? И защо изобщо е лекар?

Но най-големият циник, както винаги, е НОИ. Институцията, която с удоволствие прибира парите от нашите осигуровки за болест, когато дойде време да плаща, започва да жонглира с бюджети, макрорамки и дефицити, само и само да откаже да изпълни ангажимента, който е поела. Според НОИ около 200 млн. ще са нужни, ако първите дни се върнат към НОИ, а те нямало откъде да ги вземат. Звучи умилително като оправдание, но всъщност е чиста лъжа, която разчита на късата ни памет за обещанията на НОИ и държавата, дадени преди 10 години към работодателите, и поети по закон към данъкоплатците. Очевидно трябва вече да сме свикнали с това! Спомнете си само колко пъти промениха правилата за пенсиониране, все в наша вреда. Заради няколко десетки измамници, имащи право на високи пенсии срещу неадекватни осигуровки (пак заради недоглеждане или некадърност на онези, които са приемали законите), падането на тавана за стотици хиляди, чинно плащали си каквото и когато трябва, все се отлага. А заради няколко милиона повече в джоба на НОИ в началото на годината се опитаха да ощетят близо 40% от новите пенсионери.

За всеки, който е боравил с пари на микрониво – с домашния бюджет или като шеф на фирма, решението на подобни проблеми е просто – този, който дава парите, трябва да контролира как те се харчат, да насърчава коректните и да наказва нарушителите. На макрониво обаче такава логика не съществува. Там контролът не се осъществява от този, който дава парите – НОИ, а от „Медицински одит“, който е към здравното министерство. По официални данни на здравното министерство на 1000 заловени лекари с нарушения при издаването на болничен лист, се наказват само двама. За последните три години има 10 000 отменени болнични листове, а наказаните лекари са 20! И като не могат или не искат да уловят и накажат нарушителите, удрят онези, които спазват правилата. Защото е най-лесно.

Резултатът от всичко това е пореден удар върху доверието в осигурителната система, което и без това не е особено високо. В случая с болничните се преминава още една граница – коректните платци не само ще бъдат наказани да платят два пъти, но и официално ги обявяват за измамници, които априори злоупотребяват с правата си! Без доказателства!

Така на клетия болен не му остава нищо друго, освен да се напие. Защото както се оказа, личните лекари нямали право да отказват болничен за махмурлук?!!! И да седне да препрочете Вазов за „Пиянството на един народ“! Там идеи какво да се прави има.

Докато ние тях не хакнем, все те нас ще хакват!

Откакто мишката изяде книжката, потече една титанична борба между държавната бюрокрация, която упорито се опитва да остане офлайн, и останалия свят, който неизбежно се пренася онлайн. Битката е неравна, защото чиновниците, по силата на закона и обстоятелствата, имат много власт да се разпореждат и злоупотребяват с нашите права и свободи. Затова на бюрокрацията и иде от вътре да саботира всеки опит тази нелегална власт да бъде ограничена чрез въвеждането на електронно правителство. Понякога това става заради обикновена некадърност, друг път – заради корупция – продаването на черно на чувствителна лична и корпоративна информация отдавна се е превърнало във доходоносен „бизнес“ за много чиновници! Резултатът е винаги един и същ – трагичен. За данъкоплатците.

Поредното доказателство за това е безпрецедентният теч на информация от НАП. България с пълно право може да претендира за първите места в тази черна хроника в световен мащаб. Вярно е, че има големи пробиви като Wikileaks, например, но никога досега информацията за почти цялото население на една страна не се е оказвала нерегламентирано в публичното пространство. 

Затова в случая най-притеснителни са нелепите опити за омаловажаване на проблема. В изтеклата база данни на НАП се съдържат ЕГН-тата на над 5 млн. български граждани, комбинирани с друга чувствителна информация като адреси, имейли, доходи, имоти, търговски отношения между фирми, кореспонденция между държавни и международни институции, логове и пароли на данъчни и т.н. Нелепи са опитите на управляващите да говорят, че това е само 3% от базата данни на НАП. Ударът е грандиозен и изключително ефективен, както отбелязаха експертите, изследвали изтеклата база данни, защото са засегнати са над 95% от населението. Може и да няма цялостно досие за никой гражданин, но има предостатъчно данни, които могат да се употребят за изнудване, кражба, измама, за прехвърляне на дългове и т.н. Неслучайно законът за GDPR, който побърка всички фирми в началото на годината, и чието въвеждане струваше на бизнеса стотици милиони, е толкова строг при нарушения. Гротеската тук идва и от факта, че точно този, който е отговорен за този теч и който трябваше да си посипе главата с пепел и да е по-нисък от тревата, се опитва да маргинализира проблема.

Тъжното е, че дори и след пробивът в НАП никой не дискутира какви мерки трябва да се вземат. Един се възхищава от хакерите, друг се вайка за пари. Управляващите цинично отбелязват, че ако НАП нямала толкова много електронни услуги и не била толкова отворена към гражданите, нямало да бъде атакувана и пробита. При такова мислене изобщо няма да е чудно, ако държавата почне да прави онова, което най-добре умее – да се върне към хартията там, където вече е минала онлайн. Както се казва – спрете Земята, искам да сляза. Посоката трябва да е точно обратната – да се инвестира все повече в киберсигурност, защото колкото и да се опитваме да останем назад от прогреса, дори само фактът, че сме член на ЕС ще ни принуди да го следваме.

Трябва да се вземат мерки не просто за спиране на информационния теч и за наказване на виновните, но и за взимане на мерки, които да предотвратят всякакви евентуални престъпления, от които могат да пострадат невинни граждани и фирми. А точно за това никой не говори. Управляващите ни успокояват, че нямало опасност за приходите в хазната. Пък гражданите – кучета ги яли! Дума не издумват за опасностите за доходите и имуществото на гражданите, които са имали неблагоразумието чинно да спазят закона и да ги обявят пред данъчните. Напротив, навира ни се в очите, че видите ли сами и доброволно сме си дали личните данни, какво пък толкова дето са поизтекли малко в публичното пространство. А, истината е ужасяваща – човек може да смени имейла си, дори телефона си, но не и ЕГН-то си. Всички знаем колко много злоупотреби с ЕГН-та имаше и досега – при кражба на имоти, на МПС, на фирми, и др., представете си какво ще се стане оттук нататък.

Трогателен е опитът да се обясни как държавата нямала пари нито за добра защита на базата си данни, нито за добри заплати да наеме опитни и качествени IT специалисти. Говорим за страната, която е похарчила над 2 млрд. лева за електронно правителство, което ни нарежда на първо място сред страните от Източна Европа по този показател. Въпросът е какво е видял редовият гражданин от тези харчове и въобще как се харчат тези пари. Те се прахосват, а парите потъват в джобовете на приближени на управляващите! Защото, търговете са с предизвестен победител, който в повечето случаи не е най-добрият, а най-приближеният до определена политическа сила. Защото се избират остарели или направо неефективни системи, които после задължително изискват скъпа поддръжка, за която пък не са предвидени средства. Защото и до днес отделните администрации не само нямат връзка помежду си, но и ползват различни информационни системи, които не си „говорят“ помежду си и затова няма как и да се направи така, че да си проговорят…, освен ако не се почне всичко отначало. И въпросът е не дали, а кога ще изгърми следващата система. Доказателство за това са периодичните сривове в различни системи и катастрофи като тези с Търговския регистър миналото лято и кражбата от НАП сега.

И накрая – по въпроса за отговорността. До този момент само един 20-годишен младеж е обявен за виновник за големия срив. Лично аз не вярвам, че той е наистина виновен! Ясно се виждат несъответствията в сервираната ни версия. Заподозреният 20-годишен хакер има уменията да хакне НАП, да източи базите й (без да бъде заловен), да ги качи в интернет непроследимо, но въпреки всичките си умения накрая е хванат. Човек, който е такъв експерт по киберсигурност, отлично знае как да остане непроследим и анонимен. Поне за българските служби. Или този хакер е направил груба грешка при тази „операция“ и значи не е чак такъв вълшебник, какъвто службите твърдят, че е, или прехвалената защита на базите данни на НАП, за която сме платили стотици милиони, не е това, за което ни се представя!

Замислете се! Има нещо нередно в бързото залавяне на Кристиян и в още поскоростното му освобождаване. В случая съмнението се подсилва и от факта, че всички кибер служби 2 седмици не могат да намерят и следа от хакера, но ден след изтичане на информацията в Интернет го арестуват. Вчера беше арестуван „терорист“, а днес е освободен безобиден интернрт хулиган?! Момчето удобно се оказа младо, талантливо и с история с подобни хаквания на държавни институции, макар и като „бял“ хакер.

Но дори и това момче да е хакерът, пробил системата на НАП, то е само следствието, а не причината за грандиозния теч. Защото в държавата има един куп отговорни лица – политици и висши чиновници, които трябва да гарантират, че подобно нещо не може да се случи. Или поне – не в такъв мащаб. Точно те в момента са се снишили или се правят на непукисти. Ако и този път им се размине и допуснем да ни залъжат с поредния дежурен „клошар“ или „хакер“, и ако не поискаме понасяне на висока политическа отговорност, сами ще носим вина за неизбежния следващ теч, който нищо чудно да е още по-голям и драматичен. Или ние тях ще хакнем, или те нас все ще хакват!