Oт коронавируса има и полза. За някои чиновници!

И може да звучи невероятно, но в България има институции, които са много благодарни за кризата с коронавируса. Защото карантината и наложените рестрикции, които създадоха проблеми на бизнеса и хората, всъщност прикриха тяхната абсолютна безпредметност и некадърност. И даже в някои случаи им помогнаха да отчетат успехи, за които те нямат абсолютно никакъв принос. Но имат финансиране, раздават заплати, че и бонуси.

Такъв е случаят с безопасността по пътищата. Ако се вгледаме в цифрите на статистиката, за първите три месеца на 2020 г. са загинали 85 души или 24% по-малко от миналата година. В началото на септември, по данни на МВР, загиналите на пътя вече доближават 300, а за сравнение през същия период на миналата 2019 г. те бяха 628. Дори коронавируса не ни помогна и ние отново се наредихме на второ място в черната статистика на ЕС – само Румъния ни изпревари.

Анализът на данните показва, че „успехът“ в началото на годината се дължи на коронавируса, който попречи на хората да се движат активно по пътищата, а не на мерките, уж взети от най-разнообразните структури, създадени да се справят с проблема. А за контрола по пътищата отговарят общо 12 институции, сред които пет министерства. Отделно пътищата ни вече са осеяни с камери като в „Биг Брадър“ – там ни следят „очите“ на „Пътна полиция“, Тол системата, общините и Агенция „Пътна инфраструктура“. И въпреки това се кара безумно, осакатяват се хора, погубват се човешки животи.

Причините за това са отдавна известни – лошите пътища и безнаказаните нарушители. И корумпираните политици, и корумпираните чиновници, и корумпираните полицаи, които допускат и дори толерират неефективния контрол. Колкото и да се гордеят управляващите с асфалта, който се полага наляво и надясно, в България магистрала в класическия смисъл на думата няма. Има отделни отсечки, някои завършени, други – не толкова, които излизат златни при строеж и стават платинени при ремонт. Последният пример е отсечката на магистрала „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора, която само за 5 години отне 16 живота.

Започната при царския кабинет и пусната по време на тройната коалиция, нейният ремонт ще е по-скъп от вложените за изграждането ѝ средства – ще струва близо 90 милиона лева. Рекорд за път, строен преди десетина години.

Как е възможно това? Като не се обяви открита процедура с ясни правила и участници, а парите се дадат на държавното предприятие „Автомагистрали“, което пък ги разпределя между обръч от фирми под прикритието на рамков договор за поддръжка и почистване на пътищата в дадена област. Честите промени на Закона за движение по пътищата, особено след толкова голяма трагедия като катастрофата край Своге или смъртта на журналиста Милен Цветков, не способстват за неговото усъвършенстване, защото са писани набързо и без задълбочен анализ. Колкото да се отбие номерът и да се потуши общественото недоволство. Без оценка на въздействието, която да покаже доколко ефективни ще са те и дали няма повече да навредят, отколкото да помогнат. Затова и голяма част от нарушителите се измъкват безнаказано и стават още по-нагли. Когато към това се прибави и класическият въпрос на пътя: „Сега к’во праим?“, картината става почти безнадеждна.

Вероятно за мнозина има много по-належащи въпроси от безопасността по пътищата. Но точно защото тези проблеми се коментират едва когато необратимото се случи, те не се решават, а се маскират. За да ни зашлевят отново при следващата жертва на войната по пътищата. Която може да бъде наш близък. Или пък самите ние.

Докато ние им гледаме сеира, те си уреждат келепира!

мизерия

Доживяхме и в нашия парламент да се постигне пълен консенсус! И то по много важен въпрос – как да се похарчат парите, които плащаме като данъци.

Не! Консенсусът не е за увеличение на най-мизерните пенсии, както веднага бихте си помислили. Там промяна няма – Сребърният фонд, в който трябва да се трупат пари за повишението чрез приходите от приватизация и концесии, за пореден път ще остане празен. А, парите от продажбата на Летище „София“ ще отидат за покриването на дълговете на вечно кретащото БДЖ.

Не! Консенсусът не е за подпомагане на майките. Там управляващите са непоклатими – ако майките получат повече от 380 лв. месечно за втората година от майчинството си, ще вземат да се разглезят и няма да се върнат бързо на работа, а това е в тяхна вреда.

Не! Консенсусът не е и за грижата за най-уязвимите. Законът за социалните услуги, който трябваше да влезе в сила от 1 януари 2020 г. и който решително би подпомогнал хората с увреждания, бе отложен заради поредното разлюляване на коалиционния „мир“.

Не! Консенсусът не е и за парите за здравеопазване. За реформа там няма нито визия, нито воля. Нищо, че хората доплащат над 65% от лекарствата една трета от лечението си. В резултат, ситуацията тук вече прилича на Дивия Запад – все по-често отчаяни пациенти се саморазправят с изнервени лекари под невъзмутимия поглед на държавата, която предпочита да запълва дупки вместо да укрепи фундамента на системата.

Да! Както вече сте се досетили, Консесусът е за парите, които партиите ще получават като субсидия за 2020 г. Може да не ви се вярва, но най-важният дебат за всички нас – този за бюджета на държавата ни в голямата си част бе „претупан“ за един час, но за Нейно Величество Субсидията пренията продължиха цял един ден.

По въпроса със субсидията всяка година се разиграват баталии. Депутатите прибягват до какви ли не спектакли, за да мотивират нуждата да се самофинансират от щедро по-щедро. Даже референдум благоволиха да допуснат, но резултатите не им харесаха и дружно решиха да не ги зачитат. Все пак 72% от българите се произнесоха, че субсидията трябва да е 1 лв. Но както всички знаем, за депутатите народната воля важи само когато съвпада с тяхната. 

Същото важи и за законите. Практиката е показала, че те могат да бъдат нарушавани в името на общото благо – ако депутатите са сторили някаква глупост и се налага да я поправят. По време на дебатите около субсидиите бе прегазен невъзмутимо Правилника за работа на парламента, който позволява само по две гласувания на текст – субсидията бе фиксирана на 8 лв. с трето гласуване на текст, който вече бе отхвърлен два пъти. Но както отбеляза председателят Цвета Караянчева: „Правилникът не изчерпва абсолютно всички житейски ситуации“. Те и законите са така, но простосмъртните понасяме последствия, ако ги нарушим даже поради незнание, камо ли с умисъл. 

В случая не става дума за сирохомилство – партиите имат нужда от финансиране. Проблемът даже не е в това колко голяма да е субсидията от държавния бюджет, макар че очевидно няма логика да превръщаме партиите в паразити, които живуркат от лихвите върху милионите субсидии, сложени на депозит. Въпросът е как се харчат тези пари. А точно там никой не желае да въведе ред. За разлика от всеки гражданин, фирма или организация, която трябва по три пъти да доказва пред данъчните всеки приход и разход, партиите се „отчитат“ на ангро. 70% от разходите им са в графа „Други“. Сметната палата, която трябва да ги проверява, само подпечатва т.нар. им отчети, без да се задълбочава защо например по закон парите трябва да отиват само и единствено за партийна дейност, а масово се използват за дарения на храмове. Както се казва, с чужда пита – помен се прави. И вече никой не си прави труда даже да привлича симпатизанти, които да внасят членски внос. 

Но дебат по този въпрос няма. Има драматични совалки за това дали субсидията да е 0 лв., 1 лв., 8 лв. или 10 лв., като дебатите често са лишени от всякаква логика. ДПС, например, първо бранеше идеята, че партиите изобщо не трябва да бъдат финансирани от бюджета – както може да се очаква от партията, основател на модела с обръчите от фирми. После предложи субсидията да е 10 лв., но категорично отказа да подкрепи БСП тя да е 8 лв.?!? ГЕРБ уж спазва повелята на лидера си субсидията да е 1 лв., защото така е поискал народът. Но бързо и даже „без отвращение“ клекна пред коалиционните партньори от „Обединени патриоти“ за 8 лв. ДПС обвини ГЕРБ, че е в сговор с БСП как да прекара субсидията от 8 лв. – като депутатите от ГЕРБ напуснат пленарната зала при гласуването, за да мине предложението. И после използваха абсолютно същата тактика, за да осигурят безпрепятствено минаване на текста за 8 лв.

Целият този цирк допълнително срива и без това мижавия рейтинг на парламента. И едва ли ще убеди някого, че сеирът за масите си струва. Обаче келепирът за партиите е осигурен.

Я да мрем по-добре – II

Когато преди няколко месеца обърнах внимание, че част от бъдещите пенсионери ще са ощетени от направената набързо и тайно поредна промяна в така наречената пенсионна реформа, едва ли не бях разпнат на кръст от така наречените отговорни институции. Те се опитаха да ми обяснят, че не съм експерт, за да се обаждам, и че фактът, че 37% от бъдещите пенсионери ще бъдат ощетени, е изключение, което е пренебрежимо на фона на това, че останалите щели да са облагодетелствани. За щастие, след надигналото се обществено недоволство, дори чиновниците, за които всички ние сме просто цифри и проценти, бяха принудени да капитулират и да променят закона така, че ощетени да няма.
Сега се оказа, че не 37%, а всички, които се осигуряваме съвестно за пенсия, сме прецакани – втората пенсия, която 30 години наред ни рекламираха като сигурен пристан за нашите старини, се оказа фикция. За някои тя ще е толкова минимална, че в крайна сметка две (пенсия от НОИ и от частен фонд) ще се окаже по-малко от едно (пенсия само от НОИ). И всичко това отново се случва заради политически шмекерии и чиновнически еквилибристики. 

Понеже материята е сложна, а аз не съм специалист, ще сведа нещата до няколко съвсем простички факта, които никой не отрича.
Когато преди 20 години стартира пенсионната реформа, тя имаше три „стълба“, два от които задължителни. Идеята беше, работещите да се осигуряват не само в НОИ, а и в частен фонд, където парите, които спестят, няма да влизат в общ фонд, за да покриват разходите на всички пенсионери, а ще бъдат в отделна сметка, с която единствено те ще могат да разполагат. Понеже парите ще се инвестират, а няма веднага да се харчат, както в НОИ, ще се натрупва доходност, която като минимум ще пребори инфлацията и така ще ни осигури прилична пенсия, а не подаяние от държавата. За да няма ощетени, когато му дойде времето, пенсията от НОИ ще бъде намалена с около 20% – минимумът от осигуровките, който се предполага, че ще сме пренасочили към частните фондове през годините. Но, както е казано „Пътят към ада е постлан с добри намерения!“

За да се случи този оптимистичен сценарий, държавата обеща да направи няколко неща. Първо: вноската към частните фондове постепенно да се увеличи до 7%; Второ: дефицитът в НОИ да изчезне; и Трето: да бъдат осигурени условия парите ни да се инвестират разумно, т.е. с нисък риск и доходност надвишаваща инфлацията.
Нищо от това не се случи. Главно по популистки причини – нито един политик след 2001 година няма нито желанието нито волята да вземе непопулярни решения. Затова вноската си стои „закована“ на 5% от години, а не стана 7%. „Дупката“ в НОИ си расте лавинообразно, а не намалява. Вместо да се инвестират, парите за втора пенсия си стоят на минимална лихва в някоя банка, за да ги изяжда инфлацията, срещу което частните пенсионни фондове си начисляват щедри такси и комисионни. 

Отделен проблем е, че държавата не си прави труда да преследва и наказва неизрядните работодатели, които не внасят дължимите осигурителни вноски. А по закон пенсията в НОИ зависи от начислените, а не от реално платените вноски. От което дупката, която се покрива от нашите данъци чрез трансферите от държавния бюджет, става още по-голяма. Накратко – държавата не е изпълнила нито едно от своите обещания, но продължава упорито да настоява всички ние да понесем последиците на нейната безотговорност: да се намали и без това мижавата ни втора пенсия с 20%. Освен това, щом не ни харесва размера на допълнителната пенсия, можело да се прехвърлим в НОИ, където всички ще бъдем хем равни, хем бедни. Като в „добрия стар социализъм“.

Най-наглото в цялата ситуация е, че държавата категорично не желае да ни даде право на избор какво да правим с парите си за пенсия. Дори да имаме достатъчно спестявания, ние не можем да разполагаме с тях свободно, нищо че са в отделна сметка и уж само наши. Ние можем да получаваме малка част от тях месечно при крайно неблагоприятни за нас условия. Т.е. пак ще кретаме, но с две пенсии.

Така че, откъдето и да го погледнеш, всички сме прецакани. Независимо кога и как ще се пенсионираме.