Бай Ганьо прави избори – епизод пореден

Максимата, че няма значение кой как гласува, а кой как брои, ще бъде нагледно илюстрирана на предстоящите избори. Не само парламентарните, а и на президентските.

Не че досега не е имало съмнение в прозрачността на изборите. Просто за първи път в закона бяха заложени толкова много и толкова безумни „гаранции“, че вотът ще бъде труден за упражняване и невъзможен за проследяване. И най-циничното, както винаги, е, че всичко това се прави в „името на гражданите“. Резултатът също е предвидим – това ще са най-непрозрачните, най-непосетените и най-скъпите избори досега.

Всичко започна с „благородното“ желание на управляващите да изчистят проблемите при гласуването и да го нагодят към извънредната обстановка, в която живеем. Ако си спомняте, те затова и останаха на власт при протестите през лятото – за да управляват ефективно в кризата. Но едно е да искаш, друго е да можеш. А в случая нито искат, нито могат – затова прекараха 2/3 от времето във ваканции. И претупаха промените в изборните закони поради липса на време. Така проблемите не бяха решени, а мултиплицирани.

Да започнем с организацията на изборите. Изобщо не е ясно дали ще може да се попълни огромната изборна администрация, която е необходима. В страната има над 12 000 изборни секции, които трябва да имат поне по 5 души комисия. Не е ясно колко души ще се откажат заради обстановката с коронавируса, която по всичко личи, ще се усложнява с наближаването на изборния ден. Не е ясно колко от тях ще поискат да се ваксинират. И дали тези, които пожелаят, ще сколасат да го направят и с двете дози при проблемите с доставките.

Отделно в изборните секции ще има наблюдатели и застъпници. За тяхното ваксиниране никой не говори. Т.е. около 10-тина души поне, без да броим гласуващите, ще трябва да прекарат часове наред в тясна и неудобна стая за гласуване, която по обективни причини ще е естествен развъдник на зараза. В други държави, провели избори в кризата, условията за гласуване бяха драстично променени – гласуваше се на открито или в огромни помещения с добра вентилация, като спортни зали например. У нас за това никой не отваря дума. Сложната обстановка съвсем логично ще спре голяма част от хората от гласуване. Българите са една от най-болните и застаряващи нации, така че има обективни обстоятелства хората да се страхуват. Особено при тази организация на изборите. Но това не спря управляващите да заложат още „капани“. Карантинираните например ще бъдат обикаляни с подвижни урни и комисия от 3 души. Колко време ще отнеме това и дали ще се намерят кандидати за такива комисии при нарастващата заболеваемост е риторичен въпрос. Ако всички желаещи успеят да гласуват в изборния ден, ще е чудо.Отделно, от глас бяха лишени карантинираните в последните 3 дни преди изборите. Нищо, че това е противоконституционно!

Още по-голяма ще е драмата с гласуването в чужбина, където отделните държави също налагат ограничения, а по традиция секциите са малко и опашките са дълги. Но българите в чужбина винаги са били недолюбвани по време на избори, така че никой от седящите в парламента не отвори и дума за решаване на техните проблеми.Всичко това можеше лесно да бъде решено с въвеждане на дистанционно или електронно гласуване. Историята обаче е доказала, че управляващите ще воюват докрай с прогреса и технологиите. Защото точно така могат да загубят контрола върху електората, който смятат за „гарантиран“ и е все по-кът.

Така стигаме до ключовия момент – броенето на гласовете. Само най-големите наивници са се надявали този път да бъде въведено видео наблюдение при броенето на гласовете. И надеждите им не се сбъднаха. Напротив –бяха направени промени в закона, които да гарантират, че фалшификациите няма да бъдат уловени.Под предлога, че трябва да се опростят протоколите с резултатите, които изготвят секционните избирателни комисии, управляващите решиха, че множество данни, които преди се отчитаха поотделно, сега ще се събират заедно или направо ще отпаднат от документацията. А те са важни за коректността на самите избори – като броя на гласоподавателите, дописани в избирателния списък в самия изборен ден. Тази информация дава представа доколко (не)адекватни са списъците с избирателите – тема, която толкова години подхранва съмненията в публичното пространство за измами и манипулации на вота.

Също така, редица други данни, които досега бяха вписвани поотделно, вече ще бъдат събирани заедно – различните видове недействителни бюлетини, сгрешените бюлетини, унищожените от СИК бюлетини… Така се губи информация за различните причини, които правят бюлетините невалидни. Няма да се вписват отделно и неизползваните бюлетини. Отпадна и разбивката на недействителните гласове по кандидатски листи – така няма да знаем на кои партии се падат най-много невалидни бюлетини.

Всичко това не дава основания да бъдем оптимисти за честността на предстоящите избори. Даже поставя сериозната дилема да участваме ли изобщо в предрешено състезание, за да легитимираме нагласен резултат. Защото Бай Ганьо продължава да прави изборите у нас. И не се влияе от никакви демократични промени.

КТБ – шест милиарда причини да помним!

От утре, 1 октомври 2020 година, пет български банки преминават под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) – Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк. За мнозина това ще е тъжна дата, защото за тях прекият контрол е едва ли не отстъпление от националния ни суверенитет. Те обаче се възмущават от последиците, а не от причините за това решение. Много бързо се забрави поводът, по който беше взето решението България изобщо да кандидатства за Единния банков надзор на ЕС – рухването на КТБ. През юли 2014 г., на консултациите при президента Росен Плевнелиев, всички политически сили, представени в 42-рия парламент, се съгласиха, че това е най-доброто решение, за да не се допускат в бъдеще подобни кризи. Шест години по-късно решението е факт.

Не така оптимистично, обаче стоят нещата с наказанието на допусналите източването и фалита на една от най-големите български банки. Както и със събирането на откраднатите суми. Шест години по-късно имаме поне шест доказателства за безхаберието на властите и 5 млрд. причини да се чувстваме разочаровани и измамени. За пореден път.

1. Съдебният процес за източването на КТБ е едва в началото си, заплашва да бие всички рекорди по продължителност и едва ли ще приключи в тази декада;

2. Главният обвиняем е недосегаем за БГ правосъдие, а главният свидетел се оплита в показанията си и сочи само един виновник за поддържането и срутването на пирамидата КТБ, омаловажавайки собствената си роля в процеса. Въпреки, че за всички е очевидно, че тази измама е невъзможна без политически чадър и е непосилна за сам човек.

3. Управителят на БНБ, допуснал рухването на КТБ, се измъкна безнаказано и се офиицализира като собственик на винарна.

4. Съставът на КФН, оказал се ни чул, ни видял срутването на КТБ, въпреки че акциите ѝ се търгуваха на капиталовия пазар, а работата на надзора е да следи всичко да е по правилата, просперира – мнозина продължиха да заемат високи държавни постове и да бъдат обявявани за безупречни експерти, въпреки грандиозната си издънка.

5. Шефове на държавни и общински предприятия, допуснали милиони от подопечните им фирми да потънат в КТБ, продължиха да управляват и да получават премии за добро справяне с работата.

6. Синдиците на КТБ събраха едва под 1 милиард лева от изчезналите над 6 млрд. лв., като много от имотите и предприятията смениха собствеността си на тъмно, при съмнителни обстоятелства и срещу смешни суми. Останалите 5 милиарда лева потънаха в нечии джобове и партийни каси. 

А истинските собственици на офшорките, източили КТБ, си останаха зад кулисите. Защото управляващите изчакаха почти цяла година преди да възложат международно финансово разследване на паричните потоци в КТБ. Достатъчно време, за да се заметат следите на най-големия грабеж на десетилетието. Спомням си доклада на “Аликс партнърс”, с който се запознах в началото на 2016 г. – фирмата, която беше наета от Фонда за гарантиране на влоговете уж да разследва къде са отишли парите на КТБ. Уви, министърът на финансите бе пропуснал да изиска фирмата да проследи и разкрие истинските собственици на компаниите пощенски кутии, в чиито сметки потънаха милиардите на КТБ. Да припомня – по-голямата част от тях бяха средства на държавни институции, държавни и общински фирми и предприятия.

“Най-големият обир беше проспан – и съучастник в това е държавата в лицето на управляващите”. Казах го през 2016 година от трибуната на НС, казвам го и сега!

А сметката, както винаги, платихме всички ние.

Докато ние им гледаме сеира, те си уреждат келепира!

мизерия

Доживяхме и в нашия парламент да се постигне пълен консенсус! И то по много важен въпрос – как да се похарчат парите, които плащаме като данъци.

Не! Консенсусът не е за увеличение на най-мизерните пенсии, както веднага бихте си помислили. Там промяна няма – Сребърният фонд, в който трябва да се трупат пари за повишението чрез приходите от приватизация и концесии, за пореден път ще остане празен. А, парите от продажбата на Летище „София“ ще отидат за покриването на дълговете на вечно кретащото БДЖ.

Не! Консенсусът не е за подпомагане на майките. Там управляващите са непоклатими – ако майките получат повече от 380 лв. месечно за втората година от майчинството си, ще вземат да се разглезят и няма да се върнат бързо на работа, а това е в тяхна вреда.

Не! Консенсусът не е и за грижата за най-уязвимите. Законът за социалните услуги, който трябваше да влезе в сила от 1 януари 2020 г. и който решително би подпомогнал хората с увреждания, бе отложен заради поредното разлюляване на коалиционния „мир“.

Не! Консенсусът не е и за парите за здравеопазване. За реформа там няма нито визия, нито воля. Нищо, че хората доплащат над 65% от лекарствата една трета от лечението си. В резултат, ситуацията тук вече прилича на Дивия Запад – все по-често отчаяни пациенти се саморазправят с изнервени лекари под невъзмутимия поглед на държавата, която предпочита да запълва дупки вместо да укрепи фундамента на системата.

Да! Както вече сте се досетили, Консесусът е за парите, които партиите ще получават като субсидия за 2020 г. Може да не ви се вярва, но най-важният дебат за всички нас – този за бюджета на държавата ни в голямата си част бе „претупан“ за един час, но за Нейно Величество Субсидията пренията продължиха цял един ден.

По въпроса със субсидията всяка година се разиграват баталии. Депутатите прибягват до какви ли не спектакли, за да мотивират нуждата да се самофинансират от щедро по-щедро. Даже референдум благоволиха да допуснат, но резултатите не им харесаха и дружно решиха да не ги зачитат. Все пак 72% от българите се произнесоха, че субсидията трябва да е 1 лв. Но както всички знаем, за депутатите народната воля важи само когато съвпада с тяхната. 

Същото важи и за законите. Практиката е показала, че те могат да бъдат нарушавани в името на общото благо – ако депутатите са сторили някаква глупост и се налага да я поправят. По време на дебатите около субсидиите бе прегазен невъзмутимо Правилника за работа на парламента, който позволява само по две гласувания на текст – субсидията бе фиксирана на 8 лв. с трето гласуване на текст, който вече бе отхвърлен два пъти. Но както отбеляза председателят Цвета Караянчева: „Правилникът не изчерпва абсолютно всички житейски ситуации“. Те и законите са така, но простосмъртните понасяме последствия, ако ги нарушим даже поради незнание, камо ли с умисъл. 

В случая не става дума за сирохомилство – партиите имат нужда от финансиране. Проблемът даже не е в това колко голяма да е субсидията от държавния бюджет, макар че очевидно няма логика да превръщаме партиите в паразити, които живуркат от лихвите върху милионите субсидии, сложени на депозит. Въпросът е как се харчат тези пари. А точно там никой не желае да въведе ред. За разлика от всеки гражданин, фирма или организация, която трябва по три пъти да доказва пред данъчните всеки приход и разход, партиите се „отчитат“ на ангро. 70% от разходите им са в графа „Други“. Сметната палата, която трябва да ги проверява, само подпечатва т.нар. им отчети, без да се задълбочава защо например по закон парите трябва да отиват само и единствено за партийна дейност, а масово се използват за дарения на храмове. Както се казва, с чужда пита – помен се прави. И вече никой не си прави труда даже да привлича симпатизанти, които да внасят членски внос. 

Но дебат по този въпрос няма. Има драматични совалки за това дали субсидията да е 0 лв., 1 лв., 8 лв. или 10 лв., като дебатите често са лишени от всякаква логика. ДПС, например, първо бранеше идеята, че партиите изобщо не трябва да бъдат финансирани от бюджета – както може да се очаква от партията, основател на модела с обръчите от фирми. После предложи субсидията да е 10 лв., но категорично отказа да подкрепи БСП тя да е 8 лв.?!? ГЕРБ уж спазва повелята на лидера си субсидията да е 1 лв., защото така е поискал народът. Но бързо и даже „без отвращение“ клекна пред коалиционните партньори от „Обединени патриоти“ за 8 лв. ДПС обвини ГЕРБ, че е в сговор с БСП как да прекара субсидията от 8 лв. – като депутатите от ГЕРБ напуснат пленарната зала при гласуването, за да мине предложението. И после използваха абсолютно същата тактика, за да осигурят безпрепятствено минаване на текста за 8 лв.

Целият този цирк допълнително срива и без това мижавия рейтинг на парламента. И едва ли ще убеди някого, че сеирът за масите си струва. Обаче келепирът за партиите е осигурен.