Пет безспорни успеха на новата система за плащане по пътищата

Празничното настроение по случай Трети март пак беше помрачено от поредните сривове в новата система за плащане на движението по пътищата чрез електронни винетки и тол такси. И отново, търговци, превозвачи и обикновени шофьори надигнаха глас срещу станалите вече традиционни сривове в новата ни пътнотаксуваща система.

Но, съгласете се, че не са прави тези, които виждат само гафовете във въвеждането на тол-а и винетките. Управляващите имат безспорни успехи, които всички ние не само не забелязваме, но дори когато ни ги показват, съвсем лекомислено подценяваме. Затова е задължително, не само да ги припомним, но и да обясним на народонаселението ползите от техните постижения.

1. Всички мрачни прогнози се оправдаха

Прогнозите, особено в България, много рядко се сбъдват. В случая обаче изненади нямаше. Тол системата, която бе сглобявана няколко години на принципа „шев и кройка“, многократно отлагана и въведена без тестове в 12 без 5, даде на късо още в първите часове на работата си. Винетната система бе въведена на същия принцип и логично веднага блокира. Тогава, това предизвика само шеги и подигравки, но после изведе на протест жителите на множество селища и квартали, които трябваше да се въоръжат с електронен стикер, ако искат да отидат до магазина, гробището, а в някои случаи просто да се приберат у дома от работа. За да потушат напрежението, управляващите прибегнаха до изпитана тактика – обещаха да не глобяват нарушителите. Така стигаме до втория успех.

2. България за пореден път потъпка върховенството на закона

Фактът, че у нас законът е врата в полето и може безнаказано да се нарушава, не е новина. Всички са наясно, че за милиони няма закони и че срещу определени „стимули“ повечето представители на органите на реда бдят за НЕприлагането на закона. В случая обаче заповедта да се прегази закона идва от най-високо място – от правителството, което даде изрични указания нарушителите, неплащащи за пътищата, да не се глобяват, докато не се изчистят идиотиите. Колко ще продължи това положение не е ясно. За тировете отлагането е до 27 март, поне засега. За винетките – до някой хубав за демокрацията ден. Още по-смущаващо е, че това указание не бе дори привидно „облечено“ нормативно – все пак сроковете са записани в закон, а пътищата без винетка са изрично изброени в закон и постановление на МС.

Разбира се, всичко това можеше да бъде избегнато, ако бе направена задължителната по закон оценка на въздействието. Но кой в България спазва такива неща? Особено пък сред министрите и депутатите, които очевидно смятат, че след като приемат законите, за тях те не важат и могат безпроблемно да ги нарушават. И никой досега не ги е опровергал.

3. Циментира се принципът, че колкото едно нещо е по-скъпо, толкова е по-дефектно

Обичайното оправдание за нереално високите цени за всяко начинание, организирано от общинската или централната власт у нас, е, че така се гарантира качество. Системите за плащане на пътищата обаче отново опровергават това. Те струват над 180 млн. лв, но още от самото начало дадоха съществени дефекти. Отделно, по (не)известни причини, АПИ ограничи начините, по които тежкотоварните автомобили могат да отчитат и плащат за изминатите километри, като не лицензира нито една GPS компания и пусна само 2 фирми да продават бордови устройства. Липсата на конкуренция, съвсем естествено, вдигна цените в пъти и превозвачите се разбунтуваха. Премиерът отново влезе в ролята на помирител и нареди устройствата да се дават безплатно. Дали фирмите ще се съгласят, предстои да видим.

За да е пълен хаосът, и винетната и тол системите блокираха за часове още в началото и се оказаха недоработени и неразбираеми за онези, които трябва да ги ползват.

Всичко това можеше да се избегне, ако имаше достатъчно дълъг тестови период и предварителна разяснителна кампания. Но кой се занимава с подобни подробности в България?

4. Доказано бе, че при некадърност и корупция чудеса не стават

При така заложените изходни параметри, не можем да виним управляващите, че се надяваха на чудо. То обаче не се случи. Науката може да бъде безкрайно благодарна за поредното доказателство, че некадърността и корупцията не могат да бъдат компенсирани със сляпа вяра в чудеса.

5. Демонстрирано бе завидно умение гафовете да се представят като постижения

На жаргон, на това му се вика гьонсуратлък. Въпреки очевадните проблеми със системата, идиотиите, протестите и отлагането ѝ, всички отговорни фактори в АПИ и регионалното министерство отчетоха невиждани успехи. И обясниха недоволството със световната конспирация на зли сили, слагащи прът в колелото на успешното управление. Дори Кашпировски може да завиди на леденото спокойствие, с което представяха черното за бяло. Ще е наистина голямо достижение, ако успеят да зомбират населението да повярва на думите им, а не на очите си. Те поне си вярват. И затова даже не помислят за поемане на отговорност чрез подаване на оставка например.

Всичко това логично се вписва в схемата, по която се управлява България през последните десетилетия – „Създай проблем, отложи реформа, отчети го като успех“. Докато тя не се промени, нищо добро не ни чака. Дори и да вярваме в чудеса!

Болен тарикат носи

Традиция у нас е отговорността и последиците за хаоса, корупцията и некадърността в дадена област да се прехвърля върху всички данъкоплатци. И това да се прави в момент, когато те са най-уязвими и имат най-голяма нужда от подкрепа. При това подкрепа не като подаяние от държавата, а като заслужено облекчение от собствените пари, които гражданите години наред съвестно са спестявали за черни дни. Обикновено мотивите за подобни промени са благородни, но мерките са направо цинични.

Последният пример е удивителната обществена дискусия за болничните листове, на която сме свидетели. Няма спор, че в и в тази сфера има измами и те трябва да бъдат преустановени – за да не се източва НОИ и да не сме ощетени всички ние, коректните осигуряващи се. Как обаче се предлага това да стане? Традиция у нас е: „Като се накажат всички онези, които НЕ лъжат“. Защото само от парите на изрядните платци могат да платят гафовете на управляващите. И защото колкото и да са много измамниците, съвестните са повече и точно те ще платят цената.

Големият проблем е Кой да плаща първите три дни от болничните? Предложенията варират от те изобщо да не се плащат до „компромиса“ първите два дни да се поемат от работещия, следващите два – от работодателя, а оттам нататък – от НОИ. Т.е. при всички варианти болният е прецакан и то точно когато е най-зле – в първите дни на болестта. Защото само той няма никакви лостове за влияние върху вземането на решения. От него се очаква само да плаща сметката. Даже два пъти – веднъж като се осигурява чинно във фондовете „Общо заболяване и майчинство“ и „Трудова злополука и професионална болест“, докато работи, и втори път – като се лиши от обезщетение в първите дни, когато се разболее. Забележете – като се лиши от внесените от самия него пари за обществено осигуряване! За сизифовското ходенето по мъките по линия на здравните осигуровки изобщо няма да отваряме дума.

Останалите участници в дебата си гонят своите интереси и имат шанс да ги защитят. Работодателите логично искат да се оттърват от задължението да плащат първите три дни болничен, което се съгласиха да поемат като жест в момента на кризата през 2008 – 2009 г. срещу обещанието договорката с НОИ и правителството да трае три години. Трите години станаха десет и краят им не се вижда. Болничните вместо да намалеят, се увеличиха и то при сравнително константни числа на легално наетите. Изчислява се, че измамите са за около 50 млн. лв. годишно. Но, няма сила, която спре измамите! Къде по-лесно е да се накажат съвестните платци на социални осигуровки, които са имали наглостта да се разболеят.

Лекарите също не желаят да поемат отговорност за фалшивите болнични и контрола върху тях. Въпреки, че точно те са призвани по закон да установяват кой е болен и кой не. Напротив, медиците настояват да се наказват болните, които лъжат, че са зле с впечатляващия аргумент, че джипитата нямало как да знаят кой симулира и кой – не. Много интересно, ако лекарят не може да установи това, тогава, кой може? И защо изобщо е лекар?

Но най-големият циник, както винаги, е НОИ. Институцията, която с удоволствие прибира парите от нашите осигуровки за болест, когато дойде време да плаща, започва да жонглира с бюджети, макрорамки и дефицити, само и само да откаже да изпълни ангажимента, който е поела. Според НОИ около 200 млн. ще са нужни, ако първите дни се върнат към НОИ, а те нямало откъде да ги вземат. Звучи умилително като оправдание, но всъщност е чиста лъжа, която разчита на късата ни памет за обещанията на НОИ и държавата, дадени преди 10 години към работодателите, и поети по закон към данъкоплатците. Очевидно трябва вече да сме свикнали с това! Спомнете си само колко пъти промениха правилата за пенсиониране, все в наша вреда. Заради няколко десетки измамници, имащи право на високи пенсии срещу неадекватни осигуровки (пак заради недоглеждане или некадърност на онези, които са приемали законите), падането на тавана за стотици хиляди, чинно плащали си каквото и когато трябва, все се отлага. А заради няколко милиона повече в джоба на НОИ в началото на годината се опитаха да ощетят близо 40% от новите пенсионери.

За всеки, който е боравил с пари на микрониво – с домашния бюджет или като шеф на фирма, решението на подобни проблеми е просто – този, който дава парите, трябва да контролира как те се харчат, да насърчава коректните и да наказва нарушителите. На макрониво обаче такава логика не съществува. Там контролът не се осъществява от този, който дава парите – НОИ, а от „Медицински одит“, който е към здравното министерство. По официални данни на здравното министерство на 1000 заловени лекари с нарушения при издаването на болничен лист, се наказват само двама. За последните три години има 10 000 отменени болнични листове, а наказаните лекари са 20! И като не могат или не искат да уловят и накажат нарушителите, удрят онези, които спазват правилата. Защото е най-лесно.

Резултатът от всичко това е пореден удар върху доверието в осигурителната система, което и без това не е особено високо. В случая с болничните се преминава още една граница – коректните платци не само ще бъдат наказани да платят два пъти, но и официално ги обявяват за измамници, които априори злоупотребяват с правата си! Без доказателства!

Така на клетия болен не му остава нищо друго, освен да се напие. Защото както се оказа, личните лекари нямали право да отказват болничен за махмурлук?!!! И да седне да препрочете Вазов за „Пиянството на един народ“! Там идеи какво да се прави има.

Енергетика в страната на чудесата!

В българската енергетика стават чудеса! Не вярвате ли? Ето!

Само тук е възможно да се прави „диверсификация”, като едновременно се обвързваш все по-тясно с един-единствен доставчик на газ и умело саботираш всички възможности за разкъсване на порочния кръг. И дори да се хвалиш с това.

Само тук е възможно един човек да окупира целия пазар на ток, без нито един регулаторен орган „да забележи”, още по-малко да го санкционира. А, дори когато КЗК изрично бъде сезирана за ненормалната обстановка на пазара, да обясни, че нито иска, нито може да установи дали и кой нарушава правилата на пазарната икономика и свободната конкуренция.

Само тук никой държавен орган не може да установи кой стои зад няколко офшорни компании, които активно сключват големи договори за покупка на евтин ток от държавни фирми и да го продават пак на държавни и частни фирми на значително по-високи цени. Въпреки, че службите разполагат с необходимите закони, с всички възможни средства и международни връзки, с които непрекъснато се хвалят. И цялата тази бутафория на фона на факта, че от две години насам и най-дребните компании са длъжни да обявяват пред Търговския регистър реалните си собственици. 

Само тук е възможно един гьол да се превърне, без никакви обяснения в сериозна бизнес възможност, после пак да се превърне в още по-голям гьол, а сега отново да е най-мечтаната инвестиция. Макар оборудването му да е все така ненадеждно, строителството – все по-скъпо, а нуждата – все по-необоснована.

Само тук е възможно енергийни „кадри“, уволнени за корупция или некадърност, няколко месеца по-късно да се върнат на същите или даже на по-високи позиции с обяснението, че са незаменими специалисти.

Само тук е възможно управлението благосклонно да наблюдава как контролираните от нея предприятия сами се лишават от приходи в полза на съвсем неслучайни частни компании – като им продават ток на ниски цени през нагласени търгове, или като доброволно се отказват от поддръжка на студен резерв в полза на частни фирми, които изобщо нямат капацитет да осигуряват студен резерв.

За всичко това, разбира се, има простичко обяснение – в енергетиката има много пари, които лесно могат да бъдат пренасочени към когото трябва, а той „да се отблагодари” за услугата със съответните отчисления към партийни или лични каси. 

Само, че в тази перфектна корупционна схема има един голям губещ – българската икономика, а оттам и всички български граждани. Всички, които надлежно си плащат изкуствено оскъпения ток. Които няма как още дълго да бъдат заблуждавани, че всичко това се прави за тяхното благо, защото цените не само на тока, но и на всички свързани с него стоки и услуги тръгват нагоре, а процъфтяващи доскоро предприятия започват да спират работа. И въпросът е не дали, а кога схемата ще даде на късо. И колко големи ще са пораженията!