Е-гьолът в условия на пандемия

Лекари от Спешна помощ, трескаво прелистващи екселски таблици в опит да намерят свободно легло за тежко болен пациент. Джипита, въртящи телефони, за да уведомят за издадено направление за безплатен ковид-19 тест. Граждани, молещи се в аптеките да им дадат лекарства, описани в изпратена от личния лекар по Viber рецепта …

Едва ли има смислено обяснение за тези покъртителни за XXI век картини. Не и след десетките милиони, похарчени за електронно здравеопазване. Не, и след годините пропиляно в спорове време. Не и след обещаната през 2015 година електронна рецепта, която през 2020 г. още липсва, а пореден здравен министър я обещава до края на декември. Не, и след бодрите рапорти, че всичко в безпрецедентната здравна криза, в която се намираме, е под контрол. Не и след оптимистичните обещания, че дори нещо да не е наред, в следващите дни то като с магическа пръчка ще се оправи.


Всъщност нищо не е наред. Към момента малко над 5% от електронните административни услуги, предлагани 2019 г. насам, са наистина такива. Е-управлението стана е-гьол, по подобие на АЕЦ “Белене”. И причината за това е простичка – няма как с аналогови управляващи да имаш електронно правителство.


За единна здравна информационна система се говори от 2002 г. Тогава, а и сега, планът е някой хубав ден всички да имаме е-здравни досиета, лекарите, болниците и аптеките да са свързани в единна система, да има е-рецепти, е-направления и т.н. И пациентите да получават, а медиците да осигуряват качествена грижа с възможно най-малко главоболия.


18 години и няколкостотин милиона по-късно имаме възможност единствено да проверяваме здравния си статус и платените ни от НЗОК прегледи, лечение и лекарства. А болниците, лекарите и аптеките могат да докадват в реално време в НЗОК назначените прегледи и лечения. Е-рецепта е в състояние на почти готовност от 2015 г. насам. Е-направления – също. Сега обещават малката стъпчица, нужна за финализирането на тези процеси, да бъде направена до края на декември. 


Горчивата истина е, че бюрокрацията се бори със зъби и нокти срещу всеки опит да й бъде отнета власт. А натоварените с изграждането на системата се интересуват много повече от усвояването и най-вече отклоняването на средствата, отколкото от реалното изпълнение на работата. Показателен за това е фактът, че през март IT фирми предложиха да дарят 15 000 часа безвъзмезден труд, за да довършат поне най-нужните в тази криза модули на е-здравеопазване.

Резултатът? След тържествената PR пресконференция никой не пожела да се възползва от тази възможност. Обяснението? Абе, твърде е сложно, за да го дадем на специалистите. Току виж вземат да се справят и разобличат дългогодишните си усилия нищо да не бъде придвижено. 


Сарказмът настрана! Досега бюрокрацията и липсата на е-правителство ни струваше много пари и време. Сега тя вече струва човешки живот! Колкото по-бързо управляващите осъзнаят това, толкова повече хора ще имат шанс да оцелеят в битката с болестите.

Пет безспорни успеха на новата система за плащане по пътищата

Празничното настроение по случай Трети март пак беше помрачено от поредните сривове в новата система за плащане на движението по пътищата чрез електронни винетки и тол такси. И отново, търговци, превозвачи и обикновени шофьори надигнаха глас срещу станалите вече традиционни сривове в новата ни пътнотаксуваща система.

Но, съгласете се, че не са прави тези, които виждат само гафовете във въвеждането на тол-а и винетките. Управляващите имат безспорни успехи, които всички ние не само не забелязваме, но дори когато ни ги показват, съвсем лекомислено подценяваме. Затова е задължително, не само да ги припомним, но и да обясним на народонаселението ползите от техните постижения.

1. Всички мрачни прогнози се оправдаха

Прогнозите, особено в България, много рядко се сбъдват. В случая обаче изненади нямаше. Тол системата, която бе сглобявана няколко години на принципа „шев и кройка“, многократно отлагана и въведена без тестове в 12 без 5, даде на късо още в първите часове на работата си. Винетната система бе въведена на същия принцип и логично веднага блокира. Тогава, това предизвика само шеги и подигравки, но после изведе на протест жителите на множество селища и квартали, които трябваше да се въоръжат с електронен стикер, ако искат да отидат до магазина, гробището, а в някои случаи просто да се приберат у дома от работа. За да потушат напрежението, управляващите прибегнаха до изпитана тактика – обещаха да не глобяват нарушителите. Така стигаме до втория успех.

2. България за пореден път потъпка върховенството на закона

Фактът, че у нас законът е врата в полето и може безнаказано да се нарушава, не е новина. Всички са наясно, че за милиони няма закони и че срещу определени „стимули“ повечето представители на органите на реда бдят за НЕприлагането на закона. В случая обаче заповедта да се прегази закона идва от най-високо място – от правителството, което даде изрични указания нарушителите, неплащащи за пътищата, да не се глобяват, докато не се изчистят идиотиите. Колко ще продължи това положение не е ясно. За тировете отлагането е до 27 март, поне засега. За винетките – до някой хубав за демокрацията ден. Още по-смущаващо е, че това указание не бе дори привидно „облечено“ нормативно – все пак сроковете са записани в закон, а пътищата без винетка са изрично изброени в закон и постановление на МС.

Разбира се, всичко това можеше да бъде избегнато, ако бе направена задължителната по закон оценка на въздействието. Но кой в България спазва такива неща? Особено пък сред министрите и депутатите, които очевидно смятат, че след като приемат законите, за тях те не важат и могат безпроблемно да ги нарушават. И никой досега не ги е опровергал.

3. Циментира се принципът, че колкото едно нещо е по-скъпо, толкова е по-дефектно

Обичайното оправдание за нереално високите цени за всяко начинание, организирано от общинската или централната власт у нас, е, че така се гарантира качество. Системите за плащане на пътищата обаче отново опровергават това. Те струват над 180 млн. лв, но още от самото начало дадоха съществени дефекти. Отделно, по (не)известни причини, АПИ ограничи начините, по които тежкотоварните автомобили могат да отчитат и плащат за изминатите километри, като не лицензира нито една GPS компания и пусна само 2 фирми да продават бордови устройства. Липсата на конкуренция, съвсем естествено, вдигна цените в пъти и превозвачите се разбунтуваха. Премиерът отново влезе в ролята на помирител и нареди устройствата да се дават безплатно. Дали фирмите ще се съгласят, предстои да видим.

За да е пълен хаосът, и винетната и тол системите блокираха за часове още в началото и се оказаха недоработени и неразбираеми за онези, които трябва да ги ползват.

Всичко това можеше да се избегне, ако имаше достатъчно дълъг тестови период и предварителна разяснителна кампания. Но кой се занимава с подобни подробности в България?

4. Доказано бе, че при некадърност и корупция чудеса не стават

При така заложените изходни параметри, не можем да виним управляващите, че се надяваха на чудо. То обаче не се случи. Науката може да бъде безкрайно благодарна за поредното доказателство, че некадърността и корупцията не могат да бъдат компенсирани със сляпа вяра в чудеса.

5. Демонстрирано бе завидно умение гафовете да се представят като постижения

На жаргон, на това му се вика гьонсуратлък. Въпреки очевадните проблеми със системата, идиотиите, протестите и отлагането ѝ, всички отговорни фактори в АПИ и регионалното министерство отчетоха невиждани успехи. И обясниха недоволството със световната конспирация на зли сили, слагащи прът в колелото на успешното управление. Дори Кашпировски може да завиди на леденото спокойствие, с което представяха черното за бяло. Ще е наистина голямо достижение, ако успеят да зомбират населението да повярва на думите им, а не на очите си. Те поне си вярват. И затова даже не помислят за поемане на отговорност чрез подаване на оставка например.

Всичко това логично се вписва в схемата, по която се управлява България през последните десетилетия – „Създай проблем, отложи реформа, отчети го като успех“. Докато тя не се промени, нищо добро не ни чака. Дори и да вярваме в чудеса!

Пари ми дай, и за реформи хич не ме търси

В България обещанията се дават, за да не се изпълняват. Особено предизборните. Всички се кълнат, че като дойдат на власт, ще свалят данъците, ще увеличат доходите и ще превърнат корумпираната среда в рай за бизнеса. След изборите обаче ги наляга тотална амнезия и те се отдават на прахосничество и откровен мързел. Вина по принцип не се поема, а катастрофалните резултати и всяка по-смислена критика се обясняват с някакви тайнствени сили, които кроят пъклени заговори за сваляне на правителството.

Красноречив пример за това е проектозаконът за държавния бюджет за 2019 г., който стриктно спазва всички порочни традиции за правене на финансовите планове на държавата. Макропоказателите са като за витрина, a ефектите са микроскопични – като за под юргана. Приходите ще са повече, но и харчовете ще са щедри. Така че за поредна година въпреки растежа на икономиката пак ще имаме дефицит!

По традиция най-много пари се отпускат за социалната сфера, но на принципа на всекиго по малко, колкото да не е без хич. Вдигаме минималните осигурителни прагове и максималните осигурителни доходи, дето се кълняхме, че няма да ги пипаме, но пък запазваме тавана на пенсиите, дето трябваше да отпадне. Както се казва – да не би да се промъкне някой неощетен.

Разбира се, много е изкушаващо да вземеш от „богатите“ – в случая от хората, които получават над 3000 лв. заплата (както се изрази една синдикалистка – бълха ги ухапала). Но също така трябва да си даваш сметка, че точно фирмите, които ще бъдат най-засегнати от мярката – IT, най-лесно ще се изнесат от България, защото работят глобално и нищо не ги задържа локално. И че се изпраща негативен сигнал към всички, които евентуално биха се насочили към България. Не че са много – чуждестранните инвестиции се сринаха със 70% за година и даже българските капитали започнаха да се изнасят към по-сигурни и предвидими страни. Така че тук сметките за повече приходи са не само без кръчмар, но може да се окаже – и без кръчма.

Солидна сума пари ще се налее и в здравеопазването. От което то няма да оздравее, даже още повече ще се разболее, тъй като последната концепция за „реформа“ включва обединяване на хаоса в различните му поделения в един общ хаос под шапката на една мегаагенция. Надеждата на вносителите е, че като се обединят куп неефективни и бюрократизирани структури в една, те изведнъж ще проработят като по вода. Логика, която здрав разум не може да я проумее. Но пък кога здравият разум е бил съвместим със здравната система? И за да не остане нищо нехаотично, нужните промени в няколко закона са подпъхнати в допълнителните и заключителни разпоредби на закона за бюджета на НЗОК, за да се избяга от общественото обсъждане, при което биха могли да се зададат неудобни въпроси, на които министерството няма отговори. Щото по-нататъшното функциониране на новия мастодонт ще се бистри в поредица от наредби, които тепърва ще се пишат. Колко болни ще доживеят да разберат кой и как ще ги лекува, както се казва, е Божа работа. 

По традиция рекордна сума – 1.5 млрд. лв., ще получи и МВР. Там за реформи се говори от години, даже през лятото предишния министър се излъга да пусне и обществена поръчка за концепция за преструктуриране на този мастодонт. Месец по-късно поръчката беше прекратена „поради отпаднала необходимост“, което съвсем логично доведе до „належаща необходимост“ от още пари. По принцип у нас реформите не се правят, за да се спестят пари, а се дават пари, за да не се правят реформи. Дали срещу тези средства ще получим по-качествена услуга, е риторичен въпрос. 90% от сумата ще отиде за заплати, т.е. за бензин, за патрулки, за подобряване на работните условия на полицаите и т.н., а за подобряване на сигурността ни заради която иначе МВР изобщо съществува няма да остане почти нищо. И недоволни ще са и униформените, и гражданите.

По традиция рязко увеличение на бюджета иска и съдебната власт. Забележителното в случая е, че въпреки че таксите за завеждане на дела скочиха 17 пъти, съдебната система не очаква никакво увеличение на приходите от тях. Което е най-голямото доказателство, че единствената цел на промените, срещу които се обявиха и самите магистрати, и гражданският сектор, е била да се ограничи достъпът до правосъдие. Особено там, където могат да се атакуват актовете на властта и да се объркат нечии планове.

Разбира се, армията за пореден път получава пари, за да купи някаква техника, което по традиция едва ли ще се случи. Електронното правителството отново ще направи опит да тръгне, но едва ли ще успее, защото там колкото повече милиони се наливат, толкова по-малък е напредъкът. Някоя отсечка на т.нар. магистрали ще получи шанс да мръдне с някой друг километър, който да бъде ремонтиран още преди да бъде открит … Списъкът може да бъде продължен …

Така че финансите в “стабилната” ни татковина ще продължат да бъдат такива, каквито си ги знаем! Революция не се очаква! Идват избори! Избирателите, дето разчитат на управляващите, получиха примамка да отидат до урните – увеличават се с 10% заплатите на държавните служители. Другите, които се опитват да се справят сами и справедливо недоволстват от липсата на реформи, няма нужда изобщо да си правят този труд. То и без това няма за кого да гласуват! Най-много да объркат нечии сметки.