Говорите ли брюкселски?

Не знам дали знаете, но брюкселският език е сред най-сложните и за усвояване, и за разбиране. Иска се истински талант да можеш да говориш дълго, увъртяно и неразбрано – така че никой да не се обиди от критиката, ако има такава. Затова и последният доклад на Европейската комисия (ЕК) е четиво, което всеки може да тълкува според собствените си виждания и да бъде прав. В него са включени както хвалбите на управляващите, така и критиките на опозицията и недоволните протестиращи. Затова и двете страни го припознават като „обективен“.

По-лошото е, че в доклада много старателно е избягвано всичко, което може да мине за оценка на ЕК за ситуацията у нас. Докладът, особено частта му, посветена специално за България, е цитат до цитата със старателно и напоително посочване на източниците за една или друга информация. И затова двете спорещи страни трябва да прибягват до статистически данни, за да докажат, че точно тяхното виждане надделява. Управляващите наблягат, че името България се споменавало едва на 10-ата страница на доклада и са отбелязани всички рапортувани от тях „успехи“, ерго какво ни е зле?! Протестиращите вадят данните на „Политико“, че ЕК е изразила 16 пъти опасения към България и 3 пъти „сериозни опасения“, и само Полша ни надминава в това отношение.

Основният дефект на доклада обаче е, че от него на практика нищо не следва. Най-негативният ефект е, че противно на клетвите на управляващите, мониторингът по правосъдие и вътрешен ред върху България и Румъния не не отпадна с новото наблюдение на всички държави в ЕС. И сега двете държави са под двоен надзор. Което може да е позорно, но пък ние сме на тоя позорен стълб повече 10 години (мониторингът беше въведен през 2006 г.), така че сме свикнали. А и когато си в тандем, винаги можеш да нарочиш „другарчето“ за виновно за ситуацията. Както и стана. Някога управляващите се бореха със зъби и нокти да заменят някоя думичка в докладите и празнуваха с фанфари констатациите на ЕК, че са поели „ангажимент“ и че имат „политическа воля“ за промени. Сега не си правят този труд, защото са наясно, че ЕК отдавна е разбрала, че никакъв „ангажимент“ и „политическа воля“ няма да променят статуквото у нас. Но за да не признае собственото си безсилие, ЕК вече има „опасения“, а някъде и „сериозни опасения“. Нищо повече. Конюктурата в ЕС е такава, че е по-важно на кое политическо семейство е член управляващата някъде партия и дали подкрепя каквото трябва когато трябва да подкрепи, отколкото какви ги върши в собствената си страна и дали това е в синхрон с принципите на съюза.

На този фон, приетата от Комисията по правосъдие и вътрешни работи остра проекторезолюция на ЕП за България, в която се изброяват всички скандали, показващи законодателните пороци и корупционните практики, и се иска спиране на еврофондовете, е направо като ритник в имиджа. Но имиджът на България в ЕС отдавна е толкова зле, че повече няма накъде. Реални последици от тази проекторезолюция също едва ли ще има. Ако изобщо мине на сесия предвид посочените по-горе политикосемейни отношения в Европарламента.

Не знам дали всичко това трябва да бъде обобщено със „за съжаление“. И ЕК, и ЕП не са институции, които могат да решат с магическа пръчка проблемите в България. Те могат да са плашило, могат да са съюзник, но не и двигател. Енергията за промяна трябва да дойде от всички, които живеем и искаме да продължим да живеем в България. Някои положението ги устройва и те бранят със зъби и нокти статуквото. Други са недоволни и месеци наред вече протестират в пек, дъжд и студ. Трети се опитват тихо да променят системата отвътре. Кой ще надделее, ще се разбере на изборите. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Три дни позор!

Три дни! Три дни след шокиращите кадри от бруталния побой от полицаи над едно момче, което законно протестираше пред Министерски съвет, всички отговорни за поведението на полицията мълчат!

Чухме защитни пледоарии за недопустимото поведение на униформените, които, видите ли, били изнервени от провокациите!

Чухме гневни речи срещу инфилтрираните в мирния протест футболни агитки, които хвърляли каквото им падне и по органите на реда, и по протестиращите!

Чухме жални оди за ритан и замерван с бутилки микробус на уплашени симпатизанти на ГЕРБ!

Но не и за кървавите кадри. Дори след стана ясно, че момчето не е някакъв криминално проявен елемент, а отличен студент в престижен чуждестранен университет, той продължава да бъде голямата срамна тайна, за която всички институции мълчат с надеждата да бъде заровена и забравена.

Няма никакъв спор, че полицията трябва да бъде уважавана, а не атакувана. За което и тя сама трябва да положи усилия като започне да се отнася с еднакъв аршин и с властимащите и с обикновените граждани.Няма никакъв спор, че голяма част от полицаите съвестно си вършат работата и с хладнокръвието си предотвратяват ескалация на напрежението.Няма никакъв спор, че 99% от протестиращите са искрено възмутени от случващото се в страната и искат промяна към по-добро, за да останат да живеят тук.

Няма никакъв спор, че нито един протестиращ, независимо на коя партия е симпатизант, не трябва да бъде заплашван или обиждан.

И няма никакъв спор, че има 1% яки момчета с черни фланелки, които всяка вечер се опитват да предизвикат и компрометират и двете страни. Както е истина, че има и 1% яки момчета с полицейски униформи, които изкарват агресията си с побой върху протестиращи. Въпросът е защо това се допуска. Агитките са отдавна известни на полицията. Даже премиерът каза, че ги познава. МВР знае и кой им плаща. Защо тогава тези платени провокатори не са изолирани? Защо продължават всяка вечер да всяват напрежение на площада?

МВР знае и кои са бруталните полицаи! По-яките, с фешън-опнатите си фланелки, нарочно се сложени най-отпред, за да сплашват мирно протестиращите граждани. Защо тези агресори не са отстранени и наказани своевременно?

Ако управляващите не са слепи и имат съвест и морал, защо не са поели отговорност за скандалните кадри? Една оставка може и да не решава проблемите, но е знак, че в тази страна не всичко е загубено. Че в тази страна полицията пази, а не саботира обществения ред. И се грижи за сигурността на гражданите, а не ги пребива безпричинно до припадък. Независимо какви убеждания изповядват те!