Пари ми дай, и за реформи хич не ме търси

В България обещанията се дават, за да не се изпълняват. Особено предизборните. Всички се кълнат, че като дойдат на власт, ще свалят данъците, ще увеличат доходите и ще превърнат корумпираната среда в рай за бизнеса. След изборите обаче ги наляга тотална амнезия и те се отдават на прахосничество и откровен мързел. Вина по принцип не се поема, а катастрофалните резултати и всяка по-смислена критика се обясняват с някакви тайнствени сили, които кроят пъклени заговори за сваляне на правителството.

Красноречив пример за това е проектозаконът за държавния бюджет за 2019 г., който стриктно спазва всички порочни традиции за правене на финансовите планове на държавата. Макропоказателите са като за витрина, a ефектите са микроскопични – като за под юргана. Приходите ще са повече, но и харчовете ще са щедри. Така че за поредна година въпреки растежа на икономиката пак ще имаме дефицит!

По традиция най-много пари се отпускат за социалната сфера, но на принципа на всекиго по малко, колкото да не е без хич. Вдигаме минималните осигурителни прагове и максималните осигурителни доходи, дето се кълняхме, че няма да ги пипаме, но пък запазваме тавана на пенсиите, дето трябваше да отпадне. Както се казва – да не би да се промъкне някой неощетен.

Разбира се, много е изкушаващо да вземеш от „богатите“ – в случая от хората, които получават над 3000 лв. заплата (както се изрази една синдикалистка – бълха ги ухапала). Но също така трябва да си даваш сметка, че точно фирмите, които ще бъдат най-засегнати от мярката – IT, най-лесно ще се изнесат от България, защото работят глобално и нищо не ги задържа локално. И че се изпраща негативен сигнал към всички, които евентуално биха се насочили към България. Не че са много – чуждестранните инвестиции се сринаха със 70% за година и даже българските капитали започнаха да се изнасят към по-сигурни и предвидими страни. Така че тук сметките за повече приходи са не само без кръчмар, но може да се окаже – и без кръчма.

Солидна сума пари ще се налее и в здравеопазването. От което то няма да оздравее, даже още повече ще се разболее, тъй като последната концепция за „реформа“ включва обединяване на хаоса в различните му поделения в един общ хаос под шапката на една мегаагенция. Надеждата на вносителите е, че като се обединят куп неефективни и бюрократизирани структури в една, те изведнъж ще проработят като по вода. Логика, която здрав разум не може да я проумее. Но пък кога здравият разум е бил съвместим със здравната система? И за да не остане нищо нехаотично, нужните промени в няколко закона са подпъхнати в допълнителните и заключителни разпоредби на закона за бюджета на НЗОК, за да се избяга от общественото обсъждане, при което биха могли да се зададат неудобни въпроси, на които министерството няма отговори. Щото по-нататъшното функциониране на новия мастодонт ще се бистри в поредица от наредби, които тепърва ще се пишат. Колко болни ще доживеят да разберат кой и как ще ги лекува, както се казва, е Божа работа. 

По традиция рекордна сума – 1.5 млрд. лв., ще получи и МВР. Там за реформи се говори от години, даже през лятото предишния министър се излъга да пусне и обществена поръчка за концепция за преструктуриране на този мастодонт. Месец по-късно поръчката беше прекратена „поради отпаднала необходимост“, което съвсем логично доведе до „належаща необходимост“ от още пари. По принцип у нас реформите не се правят, за да се спестят пари, а се дават пари, за да не се правят реформи. Дали срещу тези средства ще получим по-качествена услуга, е риторичен въпрос. 90% от сумата ще отиде за заплати, т.е. за бензин, за патрулки, за подобряване на работните условия на полицаите и т.н., а за подобряване на сигурността ни заради която иначе МВР изобщо съществува няма да остане почти нищо. И недоволни ще са и униформените, и гражданите.

По традиция рязко увеличение на бюджета иска и съдебната власт. Забележителното в случая е, че въпреки че таксите за завеждане на дела скочиха 17 пъти, съдебната система не очаква никакво увеличение на приходите от тях. Което е най-голямото доказателство, че единствената цел на промените, срещу които се обявиха и самите магистрати, и гражданският сектор, е била да се ограничи достъпът до правосъдие. Особено там, където могат да се атакуват актовете на властта и да се объркат нечии планове.

Разбира се, армията за пореден път получава пари, за да купи някаква техника, което по традиция едва ли ще се случи. Електронното правителството отново ще направи опит да тръгне, но едва ли ще успее, защото там колкото повече милиони се наливат, толкова по-малък е напредъкът. Някоя отсечка на т.нар. магистрали ще получи шанс да мръдне с някой друг километър, който да бъде ремонтиран още преди да бъде открит … Списъкът може да бъде продължен …

Така че финансите в “стабилната” ни татковина ще продължат да бъдат такива, каквито си ги знаем! Революция не се очаква! Идват избори! Избирателите, дето разчитат на управляващите, получиха примамка да отидат до урните – увеличават се с 10% заплатите на държавните служители. Другите, които се опитват да се справят сами и справедливо недоволстват от липсата на реформи, няма нужда изобщо да си правят този труд. То и без това няма за кого да гласуват! Най-много да объркат нечии сметки.

Ние даже не се опитваме да ги лъжем. Те дори не се преструват, че ни вярват

Така могат да се опишат накратко отношенията между България и партньорите от ЕС на 11-а година от нашето членство в Съюза.

Шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер представиха вчера пред Европейския парламент многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г. 

Дословно, ЕК казва така: „Важна новост в предложения бюджет е засилената връзка между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава. Поради това Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки. Предложените нови инструменти ще позволят на Съюза да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава”.

След дългогодишни опити да ни помогне да станем държава с действаща съдебна система, която правораздава според закона, а не според джоба или интереса на този или онзи, ЕК най-накрая разбра, че с добро няма да стане, и извади най-силния си коз – предложи спиране на еврофондовете за всяка държава, която не уважава върховенството на закона и демократичните ценности. 

България пък, след като години наред имитираше реформи, от които положението само се влошаваше, а не се подобряваше, категорично се обяви срещу подобен „субективен критерий, който ще бъде инструмент за политическо вмешателство“.

Формално погледнато, в момента най-силно застрашени от прилагането на новия подход са Полша и Унгария, чийто политически лидери откровено се подиграват на ЕС, приемайки закони, които са в разрез с принципите на Съюза, и отказвайки да изпълняват общите решения. 

Обективно погледнато, България и Румъния са също сред най-силните кандидати за налагане на подобни санкции, тъй като са единствените, които се намират под мониторинг точно заради пороците при прилагането на закона. И фактът, че управляващите у нас и в северната ни съседка се снишават и не се опълчват открито на ЕС по ключови въпроси, няма да им помогне особено и за дълго.

Хубавата новина е, че маските паднаха, картите са на масата и времето за надлъгване свърши. Ако иска успешно да се справи с кризите с бежанците, очаквания Брекзит, обтегнатите отношения с Русия, надигащото се недоволство в голяма част от страните, довело до възход на крайнодесни партии, ЕС трябва да се промени – радикално и спешно. Предлаганата бюджетна рамка и критерият „върховенство на закона“ са само първата стъпка. Следващата най-вероятно ще е обвързването на парите от еврофондовете с тяхното ефективно харчене. Защото на западноевропейците им омръзна парите им да потъват в корупционни схеми, от които се облагодетелстват политически кръгове. Честно казано – на нас, българите, също.

Лошата новина е, че България отново е от грешната страна на битката за реформирането на ЕС. Тя е в отбора на онези, които не желаят върховенство на закона, защото си дава ясна сметка, че не може да издържи теста. Това би означавало да разбие всички олигархично-роднинско-корупционни обръчи, които задушават съдебната система и осигуряват просперитета на #КОЙ и СВОЙ. Да започне да прилага, а не да извращава законите. И да залага на бързо и ефективно, а не на субективно и ефектно „правосъдие“.

В тази битка ние, гражданите, не сме в отбора на нашите политици, колкото и да се опитват да ни убедят, че евентуално спиране на еврофондовете, ще удари обикновения българин. Истината е, че най-силно ще пострадат онези, които години наред крадат и разхищават нашите пари. Защото с много по-малко пари могат да се направят много повече и по-качествени неща. Просто средствата трябва да се управляват и разпределят кадърно. В обществена, а не в лична или партийна полза.

2018: Бюджет на маскирания социализъм

Всяка година горе долу по това време финансовият министър представя бюджета на България за следващата. Така е от десетилетия – било е и по времето на непобедилия, и на победилия, и на зрелия социализъм. Така е и сега – по времето на маскирания социализъм. Защо е маскиран ли? Защото, май само на книга скъсахме с него. Целият ни живот зависна между социализма и демокрацията. Бюджета, най-вече! Няма и следа в бюджет 2018 от финансиране на дългосрочни проекти. Липсва ясен и предварително широко обсъден приоритет на нацията, чието финансиране да се гарантира за десетилетия напред. А, защо е социализъм всички знаем. И по времето на НРБ и сега разпределянето на приходите се прави на принципа “за всекиго по нещо”.

Винаги като чета мотивите към който и да е бюджет се изумявам (и чак умилявам), че нямало достатъчно пари, за да се осъществят всички хубави идеи на управляващите партии. И че ако съберем само още няколко милиарда, ще настъпи такъв живот, че само ще си викаме: Дано!

Това обаче просто не е вярно. Всяка година бюджетът разпределя над 35 млрд. лева, а за догодина цифрата е почти 40 млрд. лв. Проблемът е, че тези пари потъват в черни дупки, които никой не иска да запуши. Защото ще трябва да се захване с непопулярни и тежки реформи, които ще му докарат недоволни протестиращи под прозорците, а това направо ще му утрепе рейтинга. Да не говорим, че плодовете и славата остават за неговите наследници, които ще извадят късмета да управляват страната след 5-10-15 години. А и няма нищо по-удобно от контролирания електорат – онези хора, които разчитат главно на държавата, за да вържат двата края, и които са готови да гласуват за всеки, които им обещае 5-10 лв. повече месечно. Затова и правителствата се държат като господари, а не като слуги на обществото. Те „дават“, „даряват“, „смиляват се“, но не управляват.

Всичко това ясно личи и в бюджета за 2018 година. 
– При добре развиваща се икономика (4% очакван ръст) пак се увеличават данъци, осигуровки, минимални осигурителни прагове, акцизи, и се трупа дефицит от 1,1 млрд. лв.
– Най-много пари отиват за социално подпомагане – 13 млрд. лв. или 35% повече от миналата година. Но по-голямата част от тях са за пенсии, които ще се увеличат едва с 3.8%. Гарантираният минимален доход се вдига с 10 лв., детските за 1 дете – с 3 лв., другите социални плащания – също долу-горе с толкова. Мижави резултати на фона на огромните суми, защото не са запушени пробойните нито при инвалидните пенсии, нито при ранното пенсиониране.
– С 14% (до 3 млрд. лв.) се увеличават парите за образование. Но от това качеството няма да се подобри, защото всичко потъва в плащания на калпак. Няма нито визия, нито желание за промяна на качеството нито на преподаването, нито на образователния процес. Ако искаме да последваме първенци като Финландия в образоването и реализацията на нашите деца, трябва да обособим специален фонд и ясно разписан проект за модернизация на образованието в България. Това обаче е сложно! Я да си караме постарому с бюджета за образование – с много счетоводство и никакви смислени идеи.
– С 12% повече или общо 14 млрд. лв. ще получи здравеопазването, но системата ще продължи да бъде източвана, защото не се предвиждат никакви мерки срещу мошениците и затягане на контрола. Единственото, което управляващите успяха да измъдрят, е да орежат правата на всички българи, намалявайки обезщетението за първите три дни болничен. Засега тази несправедливост е спряна, но е показателна за това, че е по-лесно да се накажат всички, отколкото да се заловят и накажат тарикатите.
– 90% от гигантския бюджет на МВР от 1.3 млрд. лв. отиват за заплати!?! А полицаите справедливо протестират срещу ниското заплащане, липсата на облекло и техника! Просто чиновниците там са твърде много и никой не желае да прекрати порочната практика те да получават колкото хората, които работят на улицата и рискуват живота си.
– Същият е проблемът и при министерството на отбраната – 911 млн. лв. от 1.2 млрд. бюджет отиват за заплати! Откъде пари за превъоръжаване? Летците вече приземиха бойните самолети, които се разпадат. Скоро и другите войски ще ги последват в протестите. Докато комисионерите във високите си кабинети се надцакват и наумуват, войската ще се самозакрие.

Така че пари има! Ефективно управление липсва!