Говорите ли брюкселски?

Не знам дали знаете, но брюкселският език е сред най-сложните и за усвояване, и за разбиране. Иска се истински талант да можеш да говориш дълго, увъртяно и неразбрано – така че никой да не се обиди от критиката, ако има такава. Затова и последният доклад на Европейската комисия (ЕК) е четиво, което всеки може да тълкува според собствените си виждания и да бъде прав. В него са включени както хвалбите на управляващите, така и критиките на опозицията и недоволните протестиращи. Затова и двете страни го припознават като „обективен“.

По-лошото е, че в доклада много старателно е избягвано всичко, което може да мине за оценка на ЕК за ситуацията у нас. Докладът, особено частта му, посветена специално за България, е цитат до цитата със старателно и напоително посочване на източниците за една или друга информация. И затова двете спорещи страни трябва да прибягват до статистически данни, за да докажат, че точно тяхното виждане надделява. Управляващите наблягат, че името България се споменавало едва на 10-ата страница на доклада и са отбелязани всички рапортувани от тях „успехи“, ерго какво ни е зле?! Протестиращите вадят данните на „Политико“, че ЕК е изразила 16 пъти опасения към България и 3 пъти „сериозни опасения“, и само Полша ни надминава в това отношение.

Основният дефект на доклада обаче е, че от него на практика нищо не следва. Най-негативният ефект е, че противно на клетвите на управляващите, мониторингът по правосъдие и вътрешен ред върху България и Румъния не не отпадна с новото наблюдение на всички държави в ЕС. И сега двете държави са под двоен надзор. Което може да е позорно, но пък ние сме на тоя позорен стълб повече 10 години (мониторингът беше въведен през 2006 г.), така че сме свикнали. А и когато си в тандем, винаги можеш да нарочиш „другарчето“ за виновно за ситуацията. Както и стана. Някога управляващите се бореха със зъби и нокти да заменят някоя думичка в докладите и празнуваха с фанфари констатациите на ЕК, че са поели „ангажимент“ и че имат „политическа воля“ за промени. Сега не си правят този труд, защото са наясно, че ЕК отдавна е разбрала, че никакъв „ангажимент“ и „политическа воля“ няма да променят статуквото у нас. Но за да не признае собственото си безсилие, ЕК вече има „опасения“, а някъде и „сериозни опасения“. Нищо повече. Конюктурата в ЕС е такава, че е по-важно на кое политическо семейство е член управляващата някъде партия и дали подкрепя каквото трябва когато трябва да подкрепи, отколкото какви ги върши в собствената си страна и дали това е в синхрон с принципите на съюза.

На този фон, приетата от Комисията по правосъдие и вътрешни работи остра проекторезолюция на ЕП за България, в която се изброяват всички скандали, показващи законодателните пороци и корупционните практики, и се иска спиране на еврофондовете, е направо като ритник в имиджа. Но имиджът на България в ЕС отдавна е толкова зле, че повече няма накъде. Реални последици от тази проекторезолюция също едва ли ще има. Ако изобщо мине на сесия предвид посочените по-горе политикосемейни отношения в Европарламента.

Не знам дали всичко това трябва да бъде обобщено със „за съжаление“. И ЕК, и ЕП не са институции, които могат да решат с магическа пръчка проблемите в България. Те могат да са плашило, могат да са съюзник, но не и двигател. Енергията за промяна трябва да дойде от всички, които живеем и искаме да продължим да живеем в България. Някои положението ги устройва и те бранят със зъби и нокти статуквото. Други са недоволни и месеци наред вече протестират в пек, дъжд и студ. Трети се опитват тихо да променят системата отвътре. Кой ще надделее, ще се разбере на изборите. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Ние даже не се опитваме да ги лъжем. Те дори не се преструват, че ни вярват

Така могат да се опишат накратко отношенията между България и партньорите от ЕС на 11-а година от нашето членство в Съюза.

Шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер представиха вчера пред Европейския парламент многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г. 

Дословно, ЕК казва така: „Важна новост в предложения бюджет е засилената връзка между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава. Поради това Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки. Предложените нови инструменти ще позволят на Съюза да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава”.

След дългогодишни опити да ни помогне да станем държава с действаща съдебна система, която правораздава според закона, а не според джоба или интереса на този или онзи, ЕК най-накрая разбра, че с добро няма да стане, и извади най-силния си коз – предложи спиране на еврофондовете за всяка държава, която не уважава върховенството на закона и демократичните ценности. 

България пък, след като години наред имитираше реформи, от които положението само се влошаваше, а не се подобряваше, категорично се обяви срещу подобен „субективен критерий, който ще бъде инструмент за политическо вмешателство“.

Формално погледнато, в момента най-силно застрашени от прилагането на новия подход са Полша и Унгария, чийто политически лидери откровено се подиграват на ЕС, приемайки закони, които са в разрез с принципите на Съюза, и отказвайки да изпълняват общите решения. 

Обективно погледнато, България и Румъния са също сред най-силните кандидати за налагане на подобни санкции, тъй като са единствените, които се намират под мониторинг точно заради пороците при прилагането на закона. И фактът, че управляващите у нас и в северната ни съседка се снишават и не се опълчват открито на ЕС по ключови въпроси, няма да им помогне особено и за дълго.

Хубавата новина е, че маските паднаха, картите са на масата и времето за надлъгване свърши. Ако иска успешно да се справи с кризите с бежанците, очаквания Брекзит, обтегнатите отношения с Русия, надигащото се недоволство в голяма част от страните, довело до възход на крайнодесни партии, ЕС трябва да се промени – радикално и спешно. Предлаганата бюджетна рамка и критерият „върховенство на закона“ са само първата стъпка. Следващата най-вероятно ще е обвързването на парите от еврофондовете с тяхното ефективно харчене. Защото на западноевропейците им омръзна парите им да потъват в корупционни схеми, от които се облагодетелстват политически кръгове. Честно казано – на нас, българите, също.

Лошата новина е, че България отново е от грешната страна на битката за реформирането на ЕС. Тя е в отбора на онези, които не желаят върховенство на закона, защото си дава ясна сметка, че не може да издържи теста. Това би означавало да разбие всички олигархично-роднинско-корупционни обръчи, които задушават съдебната система и осигуряват просперитета на #КОЙ и СВОЙ. Да започне да прилага, а не да извращава законите. И да залага на бързо и ефективно, а не на субективно и ефектно „правосъдие“.

В тази битка ние, гражданите, не сме в отбора на нашите политици, колкото и да се опитват да ни убедят, че евентуално спиране на еврофондовете, ще удари обикновения българин. Истината е, че най-силно ще пострадат онези, които години наред крадат и разхищават нашите пари. Защото с много по-малко пари могат да се направят много повече и по-качествени неща. Просто средствата трябва да се управляват и разпределят кадърно. В обществена, а не в лична или партийна полза.