Суша или наводнение – изберете сами

Не мога да разбера защо някои хора непрекъснато твърдят, че в България няма избор. Всяка година например избираме от какво да си патим – от суша или от наводнение. И това се дължи не на непредсказуемата природа, както се опитват да ни внушат, а на напълно предсказуемите управляващи.

Които строят, докато вали проливен дъжд, и рушат, когато грее слънце.

Които укрепват свлачища с хотели и спират ерозия с изсичане на гори.

Които строят вили, а не диги по коритата на реките.

Които първо дават 500 млн. на една компания без опит и техника за ремонт на язовири, а година по-късно се сещат, че язовирите трябва също да се обединят и управляват единно – кой знае защо това ще стане в друга компания. Не знам колко време ще мине, докато прозрат, че двете компании ще трябва да се слеят, но със сигурност мога да прогнозирам, че дотогава няма да има нито пари, нито язовири.

Всичко това можеше да е просто сюжет за български „Борат“, ако не се случваше в реалността и не струваше огромни пари и човешки съдби. За съжаление, у нас държавата е по-голямо бедствие от природата. И няма никакво значение коя партия или кой министър е на власт. Проблемът не е в човека, а в системата, която никой не може или не иска да промени.

Пет безспорни успеха на новата система за плащане по пътищата

Празничното настроение по случай Трети март пак беше помрачено от поредните сривове в новата система за плащане на движението по пътищата чрез електронни винетки и тол такси. И отново, търговци, превозвачи и обикновени шофьори надигнаха глас срещу станалите вече традиционни сривове в новата ни пътнотаксуваща система.

Но, съгласете се, че не са прави тези, които виждат само гафовете във въвеждането на тол-а и винетките. Управляващите имат безспорни успехи, които всички ние не само не забелязваме, но дори когато ни ги показват, съвсем лекомислено подценяваме. Затова е задължително, не само да ги припомним, но и да обясним на народонаселението ползите от техните постижения.

1. Всички мрачни прогнози се оправдаха

Прогнозите, особено в България, много рядко се сбъдват. В случая обаче изненади нямаше. Тол системата, която бе сглобявана няколко години на принципа „шев и кройка“, многократно отлагана и въведена без тестове в 12 без 5, даде на късо още в първите часове на работата си. Винетната система бе въведена на същия принцип и логично веднага блокира. Тогава, това предизвика само шеги и подигравки, но после изведе на протест жителите на множество селища и квартали, които трябваше да се въоръжат с електронен стикер, ако искат да отидат до магазина, гробището, а в някои случаи просто да се приберат у дома от работа. За да потушат напрежението, управляващите прибегнаха до изпитана тактика – обещаха да не глобяват нарушителите. Така стигаме до втория успех.

2. България за пореден път потъпка върховенството на закона

Фактът, че у нас законът е врата в полето и може безнаказано да се нарушава, не е новина. Всички са наясно, че за милиони няма закони и че срещу определени „стимули“ повечето представители на органите на реда бдят за НЕприлагането на закона. В случая обаче заповедта да се прегази закона идва от най-високо място – от правителството, което даде изрични указания нарушителите, неплащащи за пътищата, да не се глобяват, докато не се изчистят идиотиите. Колко ще продължи това положение не е ясно. За тировете отлагането е до 27 март, поне засега. За винетките – до някой хубав за демокрацията ден. Още по-смущаващо е, че това указание не бе дори привидно „облечено“ нормативно – все пак сроковете са записани в закон, а пътищата без винетка са изрично изброени в закон и постановление на МС.

Разбира се, всичко това можеше да бъде избегнато, ако бе направена задължителната по закон оценка на въздействието. Но кой в България спазва такива неща? Особено пък сред министрите и депутатите, които очевидно смятат, че след като приемат законите, за тях те не важат и могат безпроблемно да ги нарушават. И никой досега не ги е опровергал.

3. Циментира се принципът, че колкото едно нещо е по-скъпо, толкова е по-дефектно

Обичайното оправдание за нереално високите цени за всяко начинание, организирано от общинската или централната власт у нас, е, че така се гарантира качество. Системите за плащане на пътищата обаче отново опровергават това. Те струват над 180 млн. лв, но още от самото начало дадоха съществени дефекти. Отделно, по (не)известни причини, АПИ ограничи начините, по които тежкотоварните автомобили могат да отчитат и плащат за изминатите километри, като не лицензира нито една GPS компания и пусна само 2 фирми да продават бордови устройства. Липсата на конкуренция, съвсем естествено, вдигна цените в пъти и превозвачите се разбунтуваха. Премиерът отново влезе в ролята на помирител и нареди устройствата да се дават безплатно. Дали фирмите ще се съгласят, предстои да видим.

За да е пълен хаосът, и винетната и тол системите блокираха за часове още в началото и се оказаха недоработени и неразбираеми за онези, които трябва да ги ползват.

Всичко това можеше да се избегне, ако имаше достатъчно дълъг тестови период и предварителна разяснителна кампания. Но кой се занимава с подобни подробности в България?

4. Доказано бе, че при некадърност и корупция чудеса не стават

При така заложените изходни параметри, не можем да виним управляващите, че се надяваха на чудо. То обаче не се случи. Науката може да бъде безкрайно благодарна за поредното доказателство, че некадърността и корупцията не могат да бъдат компенсирани със сляпа вяра в чудеса.

5. Демонстрирано бе завидно умение гафовете да се представят като постижения

На жаргон, на това му се вика гьонсуратлък. Въпреки очевадните проблеми със системата, идиотиите, протестите и отлагането ѝ, всички отговорни фактори в АПИ и регионалното министерство отчетоха невиждани успехи. И обясниха недоволството със световната конспирация на зли сили, слагащи прът в колелото на успешното управление. Дори Кашпировски може да завиди на леденото спокойствие, с което представяха черното за бяло. Ще е наистина голямо достижение, ако успеят да зомбират населението да повярва на думите им, а не на очите си. Те поне си вярват. И затова даже не помислят за поемане на отговорност чрез подаване на оставка например.

Всичко това логично се вписва в схемата, по която се управлява България през последните десетилетия – „Създай проблем, отложи реформа, отчети го като успех“. Докато тя не се промени, нищо добро не ни чака. Дори и да вярваме в чудеса!

Създал си проблем? Наруши закон, за да го решиш!

В студиото на сутрешния блок на БНТ директорът на Националното тол управление в АПИ Антон Антонов заяви, че проблем със системата за електронни винетки няма. Вместо да обяви, че подава оставка! Защото когато редовите граждани не спазим някой закон, ние обикновено имаме проблем и съвсем закономерно понасяме наказание.

Администрацията в България обаче, ако има проблем, го „решава“, като нарушава някой закон. И се оправдава, че го прави в името на общото благо, и даже чака аплодисменти и благодарности за това. Вместо да признае неприятния факт, че така тя прикрива собствената си некадърност, безхаберие и в много случаи – корумпираност.

Прекрасна илюстрация за това е хаосът около въвеждането на електронните винетки.
Когато една частна фирма въвежда нова система, тя се стреми да предвиди всички възможни засечки и своевременно да ги отстрани. Или поне се старае да създаде нужните предпоставки решаването им да става с най-малко неудобства за клиентите. АПИ обаче прави точно обратното – тя създава всички предпоставки проблемите да се мултиплицират, а клиентите – да се подлудят. От една година агенцията рекламира, че от 01.01.2019 г. влиза в сила електронната винетка. Но точно тя се оказа абсолютно неподготвена за старта. Да не говорим, че още през 2016-та година 43-ото Народно събрание прие разпоредбите за въвеждане на ТОЛ системата в комбинация с електронната винетка. Оттогава изминаха над две години, очевидно в безплодни „усилия“ на АПИ.

Защото, системата е очевидно недоизкусурена – непрекъснато блокира, не конвертира хартиените винетки, не праща имейли за извършената операция, някои граждани не могат да платят, други „късметлии“ обаче плащат по два пъти… Акцията е очевидно технически неподсигурена – няма монтирани апарати за купуване на винетки даже по границите, да не говорим за бензиностанциите в страната или за малките населени места, жителите на които също се нуждаят от винетка, за да отидат до гробищата например по път, напомнящ лунен пейзаж… И даже няма на кого да се оплачеш – колцентърът на оператора на тол системата щял да заработи някога, може би, но не сега!

Така хиляди български граждани зорлем бяха превърнати в нарушители.

Не че има и как да ги хванат – камерите по пътя, дето трябва да засичат нарушителите, не са монтирани, а прясно назначените тол полицаи нямат връзка със системата, за да проверят кой автомобил е изряден и кой – не. Затова гражданите бяха посъветвани да доказват електронната си винетка с … хартиена разпечатка! Звучи като виц, ама не е!
Накрая АПИ „реши“ проблема, като наруши закона – изобщо отмени винетките до 15.01. Поне! 

А вместо да си посипят главата с пепел, шефовете ѝ продължиха упорито да твърдят, че всичко е перфектно изпълнено по план и който недоволства е саботьор и само създава излишна паника.

В случая по план очевидно само са назначени над 900 служители и са похарчени 180 млн. лв. от нашите пари. И то похарчени от едни аналогови чиновници, които разбират дигитализацията не като прогрес, а като далавера. На тях не им пука каква система са приели, нито пък как и за колко ще я поддържат – това щяло да се решава, след като изтече гаранцията на тол системата! Няма логика? Няма, ако харчиш собствените си пари, които си изкарал с честен труд. Има, ако прахосваш чужди пари и никой не ти търси сметка за това.

Но какво се чудим, като то и цялото ни електронно правителство се прави така. Досега са похарчени над 2 млрд. лв., но връзка между администрациите няма, а чиновниците продължават да изискват хартиено доказателство за подписан с електронен подпис документ.

Пак стана „Хубаво е, ама не е готово!“