Скандалът с подслушванията не е българският „Уотъргейт“! За съжаление!

Поредният скандал с подслушването на опозиционни политици и граждански активисти не е българският „Уотъргейт“. За съжаление! Както не бяха и всички предишни разкрития за неправомерно използване на специални разузнавателни средства. Защото ако бяха, нарушителите отдавна щяха да са отстранени, разследвани и осъдени. А законите щяха да са така променени, че да не допускат повече злоупотреби.

Да припомня – в САЩ аферата „Уотъргейт“ доведе до единственото засега предсрочно напускане на президентския пост – републиканецът Ричард Никсън бе принуден да подаде оставка за това, че е разпоредил подслушване на централата на Демократическата партия в сградата на хотел „Уотъргейт“. Микрофоните бяха сложени от хора на специално създадената от него секретна служба – т.нар. „водопроводчици“. Службата уж трябва да се занимава с шпионаж, но в действителност работи срещу политическите му противници, в т.ч. чрез създаване на безредици на предизборни митинги и други събития на демократите. Планът е провален от съвестен охранител на сградата, решил да направи непредвидена обиколка на хотел „Уотъргейт“. Медиите изваждат наяве скандала. „Водопроводчиците“ са обвинени и арестувани. Никсън и хора от най-близкото му обкръжение са разобличени, че редовно са злоупотребявали с власт, вземали са подкупи и са заплашвали опонентите си. Сенатът и Камарата на представителите провеждат пълно разследване и установяват, че Никсън е подкопал конституционния ред и трябва да бъде предаден на съд. Т.е. преди половин век в САЩ гражданското общество и институциите стигнаха до поръчителите! Нещо, което тук просто не може да се случи. Не и при действащите закони.

Да започнем оттам, че у нас на практика няма нужда да подслушваш незаконно. Ако имаш власт – подслушваш си „законно“. Винаги можеш да намериш законов текст, по който да разработваш и да прилагаш СРС спрямо свой опонент – било то политически, икономически или просто персонално непоносим. Достатъчно е да се подаде анонимен донос, за да се образува дело, дори и за най-тежки престъпления като шпионаж, диверсия, тероризъм. След това се намира съдия, който да даде благословия за използването на СРС. Рядко някой отказва, когато става дума за подобни тежки деяния. Да не говорим за масовата практика да се подслушват хора, „прихванати“ покрай други лица, без срещу тях специално да са приложени СРС-та или да има разследване. Оттам нататък е въпрос на лична преценка какво и как ще се използва от събраната информация. СРС-тата, които не се използват като доказателства, би трябвало да се унищожават, но на практика никой не следи дали и кога това се случва. Масова практика е материалите от СРС-та по едно дело да се прикриват в папка по друго, за да бъдат извадени при нужда. Така хем не могат да бъдат намерени, хем ако стане гаф, винаги можеш да се оправдаеш с „грешка“.

Контролът върху използването на СРС-та също е кауза пердута. По закон! Има създадено Бюро за контрол на използването на СРС, което уж трябва да е независимо, но на практика не е. Хората в него се избират от управляващите, които имат мнозинство в парламента, и често дори не са специалисти, а верни партийни кадри. Дори да решат да си свършат съвестно работата обаче, пак са с вързани ръце, защото зависят от информацията, която им се подава от останалите институции – прокуратура, МВР, ДАНС, които пък нямат никакъв интерес да се самоизобличават в нередности. Затова и се броят на пръстите на едната ръка гражданите, за които е установено, че са подслушвани незаконно. По официални данни от 2014 г. досега са 22 лица. При хиляди разрешения за прилагане на СРС-та всяка година.

Законът се е погрижил максимално да затрудни и разследването на незаконното използване на СРС-та. Последният скандал е ярък пример за това. Започна с фойерверки – как са подслушвани 32 души, които впоследствие се увеличиха до 82. Инициирани бяха разследвания. Показаха се номера на искания за СРС, даже имена, спрямо които са прилагани. След което всичко затъна в процедурни и законови хватки. ДАНС и прокуратурата светкавично установиха, че няма нищо нередно. И никой не може да ги опровергае. Проверката на МВР се саботира на всяка крачка. Предаващите материали за СРС-та са заплашени с наказания за разпространяване на класифицирана информация. А премиерът и министърът на вътрешните работи в прав текст признаха, че дори да установят, че има нещо нередно, не биха могли да влязат в подробности кой кого и защо е подслушвал. Защото законът им забранява. Т.е. априори е ясно, че на обществото нищо няма да му стане ясно.

Всичко това показва, че дяволът е заровен в законите. Ако те не бъдат променени, злоупотребите със СРС ще продължат. Въпросът е ще се намерят ли управляващи, които ще се преборят с изкушението да използват СРС-тата за лични, а не за обществено значими цели.

Руската федерация е вредна за вашето здраве

И физическото, и политическото

Откакто строим демокрацията, все ни управляват с контрадезинформация. Постоянно се пускат фалшиви новини, които в най-добрия случай се опровергават след известно време. Принципът е постоянен, методите се сменят. Резултатът обаче е един – живеем в някакъв Туин Пийкс, където совите не са това, което са. Накрая никой не знае кое е факт и кое – измислица. Което е и целта на занятието.

Нека разгледаме двата скандала с руски привкус през последните дни – отравянето тип „Скрипал“ в България и потенциалната заплаха от хибридни атаки по време на изборите. 

Какво знаем със сигурност за отравянето?

Трима български граждани са отровени с химикал, който според властите би могъл да е пестицид, но според медиите би могло и да е бойно отровно вещество. Пострадалите български граждани съвсем не са случайни и имат сериозни основания да подозират, че са накърнили руски интереси – било със сделка за спецпродукция с Украйна, било с покупката на оръжейния завод „Дунарит“. Още повече, че един от основните заподозрени за отравянето на бившия руски агент Сергей Скрипал е бил в България и то не един, а три пъти. И датите на две от визитите му странно съвпадат с дните на отравяне на собственика на „Дунарит“.

На фона на всичко това органите, които трябва да разследват това зловещо престъпление, мълчат като партизанин на разпит, въпреки че една от жертвите – Емилиян Гебрев, непрекъснато вдига шум по въпроса в пресата. Активизират се едва когато със скандала се заемат чуждестранните медии, които го поставят в доста неприятен контекст – евентуална връзка с отравянето на Скрипал. И са принудени да се заемат с кризисен PR, който трябва да ни убеди, че през изминалите четири години те много са работили, нищо че не им личи.

Така разбрахме, че разследващите са проследили пътя на руколата до раждането ѝ на полето. Но не са отделили същото внимание на другия заподозрян – кафето.

Разбрахме, че са положили много усилия за установяване на отровата. Но не са се заинтересували от доклада на финландската химическа лаборатория, поръчан от лекарите от ВМА.

Разбрахме, че разследването е спряно след няколко месеца, защото не е намерен извършителят. Но остана тайна дали изобщо е имало заподозрян и дали е разследвана руската връзка, за която от самото начало сигнализира жертвата.

Разбрахме, че разследването е възобновено по искане на жертвата след отравянето на Скрипал, защото Гебрев се усъмнил, че двете престъпления много си приличат. Но не стана ясно защо разследващите са „проспали“ тези прилики, въпреки че партньорските британски служби са им предоставили цялата налична информация, която със сигурност е повече от публично известната. В случая българските партньори не само че не са направили очевидната връзка, но и демонстративно омаловажиха работата на британските си колеги. Нали помните, че България бе една от малкото страни в ЕС, които не изгони руски дипломати, защото се нуждаела от още доказателства преди да предприеме подобна стъпка. Което говори или за некадърност, или за саботаж.

Разбрахме, че наистина един от заподозряните за отравянето на Скрипал – някой си Сергей Федотов, е бил три пъти в България, като два от тях съвпадат с периодите, когато Гебрев е принуден да влезе в болница заради рязко влошаване на здравето. Но не разбрахме защо разследващите категорично отхвърлят версията, че двата факта са свързани. Може би, защото Федотов е фен на катедралата „Александър Невски“ и не пропуска случай да ѝ се възхити лично?!

Всичко това говори само за едно – някой упорито се опитва да ни пробута паралелна реалност, смесвайки факти и измислици, в очакване на по-сериозни разкрития в следващите седмици.

Така или иначе, със сигурност Русия е вредна за вашето здраве!

Долу-горе подобна е ситуацията и по втория сюжет – внезапното прозрение на ГЕРБ, че Русия ще се намеси в изборите за европарламент и че трябва да сме готови за хибридни атаки.

Първо, руските тролове отдавна са тук и няма нужда да се прави специално разследване по въпроса. Достатъчно е да се види кой как се вихри под всяко мнение, което се отклонява от правата линия на Кремъл. Те даже си пуснаха указанията за действие в един форум, ако някой все още се чуди как да ги идентифицира. Така че планът за неутрализирането им трябваше отдавна да е преведен в действие, а не тепърва да се умува да го има ли изобщо.

Второ, няма особена нужда някой специално да атакува сайтовете на българските институции. Те периодично се самосаботират и блокират цялата държава за дни, че и седмици наред. И причината за това не е, че авторите им са скрити лимонки на Кремъл, а че електронното правителство се гради върху обикновена некадърност и корупция.

И трето, най-важното – кому выгодно? Коя от партиите, които имат шанс да пратят депутат в европарламента, накърнява руските интереси? 

ГЕРБ, която прави всичко възможно да затвърди руския енергиен монопол, като защитава „Турски поток“ и реанимира АЕЦ „Белене“, противно на всякаква иконическа и финансова логика?

БСП и президента Радев, които скачат по команда на Решетников и са против всякакви европейски ценности, независимо дали става дума за Истанбулската конвенция или за ситуацията във Венецуела?

ДПС, чийто основен бизнес двигател е партньор на най-разнообразни руски фирми в името на вторичното разграбване на остатъците от КТБ?

Или „патриотите” и „Воля“, които се снимат с гордост по конгресите на „Единна Русия“?

Очевидно е, че някой се опитва предварително да се изкара жертва и да си създаде алиби за евентуално неособено добро представяне на изборите. И да създаде паралелна реалност, в която причина за лошия резултат не са корупцията, некадъността и шуробаджанащината, а някакъв имагинерен външен враг, който пречи на управляващите да берат плодовете на своите „успехи“.

Едно е сигурно – Руската федерация е вредна и за вашето политическо здраве!