Ток, шок и ужас

Едва ли е имало много ситуации в най-новата ни история, когато е имало пълно единодушие, че положението е критично и дори е вече извън контрол. Точно такава е ситуацията с цените на тока и газа в момента. И без никакво преувеличение тя може да се определи като „Шок и ужас“. Цената на електроенергията за фирмите скочи почти пет пъти от началото на годината – от 100 лв. мВт/ч през януари достигна 480 лв. мВт/ч през октомври. Няма бизнес, който да може да издържи на подобна тенденция. Още по-големият проблем е, че ще наблюдаваме ефекта на доминото в икономиката, защото абсолютно цялата стопанска дейност зависи от цената на енергоносителите.

Резултатът ще бъде в две посоки. Големите предприятия и заводи с енергоемки производства ще фалират, ако не получат подкрепа от държавата, и стотици хиляди работници ще останат без доходи точно в разгара на зимата и ковид кризата. Малките и средни фирми, които успеят някак си да закърпят положението, пък ще включат повишените си разходи в цените на стоките и услугите си. Вече сме свидетели на поскъпване с 50 до 100 процента на основни храни и други стоки от първа необходимост. Така цената на кризата ще се плати от всички българи. Това е за сведение на управляващите, които ни уверяват, че домакинствата са защитени от ценовото цунами в енергетиката, защото купуват електроенергията на регулиран пазар и евентуално повишение на цените там може да има едва на 1 януари 2022 г. 

Разбира се, има обективни фактори – основно международни, на които трудно можем да влияем. Но има и субективни, които не можем да подминем и които влошават ситуацията – пълната безпомощност на правителството. Още от юли бе ясно, че цените на газа и тока са тръгнали стремглаво нагоре и няма скоро да се успокоят. Другите държави в ЕС започнаха спешно да готвят мерки – компенсации за фирмите, подпомагане на гражданите, отмяна на ДДС, преструктуриране на резервите …

У нас по това време се обсъждаше актуализацията на бюджета, но в него няма нито ред за мерки срещу задаващото се ценово цунами в енергетиката. Правителството предпочете, по стар соцобичай, да се сниши и да се моли бурята да мине. Но тя не отмина, а ни помете.

Управляващите бяха притиснати до стената и чак през октомври започнаха да обсъждат мерки. Които нито ще са кой знае колко ефективни, нито ще влязат в сила скоро. Защото повечето идеи изискват промени в законите, за които трябва парламент, или разрешение от ЕК. Т.е. могат да влязат в сила най-рано в края на годината. Не е ясно колко от засегнатите фирми ще оцелеят дотогава.

От вчера служебният кабинет заговори за по-бързо плащане компенсации – от 50 лв. мВт/ч. Освен че са безкрайно закъснели, те няма да решат нищо при цена на тока от над 400 лв. мВт/ч. Логично възниква въпросът защо през последния един месец МС твърдеше, че за тези компенсации трябва задължителна актуализация на бюджета, а след протеста на работодатели и синдикати вчера вече смята, че те могат да се дадат със задна дата още с октомврийските сметки? 

Какви мерки могат да се вземат веднага?

1). Държавата може да поиска АЕЦ Козлодуй, която вече има 1.3 млрд. лв. печалба от високите цени, да ѝ плати предсрочно дивидента и тези пари да се преразпределят за подкрепа на бизнеса.

2). Правителството може да накара държавните предприятия, произвеждащи ток, да заложат такива критерии на търговете за продажба на ток, че да могат повече предприятия да се включат – примерно да се понижи исканата гаранция за участие в търга, която за пакетите на евтиния ток на АЕЦ сега е 100 милиона лева, или да сложи тавани на сделките, за да не се изнася по-евтината енергия. Иначе става точно обратното – евтината електроенергия, произведена в България, субсидира чуждите икономики. Най-бедният в Европа подпомага богатите!

Мерките, които могат да се вземат сега, наистина трябва да са бързи и краткосрочни. Първата работа на новия парламент и правителство обаче трябва да са дългосрочните мерки – да се преразгледа структурата на енергетиката и да се реши на каква енергия ще залагаме в бъдеще, кои са приоритетните енергийни проекти, на които ще разчитаме, кои са мощностите, които ни струват твърде скъпо и трябва да бъдат затворени. Все проблеми, които десетилетия наред не бяха решавани, а задълбочавани от лобистки боричкания и корупционни практики. Ако не се захванем с тях спешно, следващото ценово цунами може и да не го дочакаме.

Енергетика в страната на чудесата!

В българската енергетика стават чудеса! Не вярвате ли? Ето!

Само тук е възможно да се прави „диверсификация”, като едновременно се обвързваш все по-тясно с един-единствен доставчик на газ и умело саботираш всички възможности за разкъсване на порочния кръг. И дори да се хвалиш с това.

Само тук е възможно един човек да окупира целия пазар на ток, без нито един регулаторен орган „да забележи”, още по-малко да го санкционира. А, дори когато КЗК изрично бъде сезирана за ненормалната обстановка на пазара, да обясни, че нито иска, нито може да установи дали и кой нарушава правилата на пазарната икономика и свободната конкуренция.

Само тук никой държавен орган не може да установи кой стои зад няколко офшорни компании, които активно сключват големи договори за покупка на евтин ток от държавни фирми и да го продават пак на държавни и частни фирми на значително по-високи цени. Въпреки, че службите разполагат с необходимите закони, с всички възможни средства и международни връзки, с които непрекъснато се хвалят. И цялата тази бутафория на фона на факта, че от две години насам и най-дребните компании са длъжни да обявяват пред Търговския регистър реалните си собственици. 

Само тук е възможно един гьол да се превърне, без никакви обяснения в сериозна бизнес възможност, после пак да се превърне в още по-голям гьол, а сега отново да е най-мечтаната инвестиция. Макар оборудването му да е все така ненадеждно, строителството – все по-скъпо, а нуждата – все по-необоснована.

Само тук е възможно енергийни „кадри“, уволнени за корупция или некадърност, няколко месеца по-късно да се върнат на същите или даже на по-високи позиции с обяснението, че са незаменими специалисти.

Само тук е възможно управлението благосклонно да наблюдава как контролираните от нея предприятия сами се лишават от приходи в полза на съвсем неслучайни частни компании – като им продават ток на ниски цени през нагласени търгове, или като доброволно се отказват от поддръжка на студен резерв в полза на частни фирми, които изобщо нямат капацитет да осигуряват студен резерв.

За всичко това, разбира се, има простичко обяснение – в енергетиката има много пари, които лесно могат да бъдат пренасочени към когото трябва, а той „да се отблагодари” за услугата със съответните отчисления към партийни или лични каси. 

Само, че в тази перфектна корупционна схема има един голям губещ – българската икономика, а оттам и всички български граждани. Всички, които надлежно си плащат изкуствено оскъпения ток. Които няма как още дълго да бъдат заблуждавани, че всичко това се прави за тяхното благо, защото цените не само на тока, но и на всички свързани с него стоки и услуги тръгват нагоре, а процъфтяващи доскоро предприятия започват да спират работа. И въпросът е не дали, а кога схемата ще даде на късо. И колко големи ще са пораженията!

Бой! А след боя – багер!

За някои това е толкоз просто и логично. 
Какво тук значат някакви си права или закони?!

У нас, при всеки сблъсък, в който са замесени представители на ромския етнос, се развихрят емоции и страсти, организират се митинги и шествия, някой управляващ се сеща, че може да демонстрира твърда ръка, а националистите изживяват своя кратък звезден миг. Но така проблемът не се решава, а се задълбочава. И е само въпрос на време къде конфликти ще ескалират отново – днес е във Войводиново, утре – в Катуница, вдругиден – в Сливен… Защото те не са етнически, а политически и се свеждат до липсата на воля у управляващите законите да се прилагат стриктно, а не избирателно. 

Това означава изобщо да не се допуска незаконно строителство. А не 20 години кмет, общинска администрация и полиция безучастно да наблюдават как временните колиби трупат тухла след тухла и керемидка до керемидка, как стават прогимназии, които отгоре на всичко се захранват и с незаконен ток. Или пък геройски да се рушат паянтови постройки, а да се подминават сараи и хотели, изникнали по същия порочен начин върху пристанища, дюни, край писти или язовири.

Това означава всички, независимо от техния произход, да плащат данъците си и парите от тях да се инвестират обратно за благото на гражданите. А не да се измислят нелепи проекти като раздаване на безплатни мезонети, които ромите, и да искат, не могат да поддържат. Защото въпреки милионите, прахосани за ромско включване, те пак нямат работа и доходи. Защото децата им масово продължават да са неграмотни и без никакъв шанс за по-добро бъдеще.

Това означава всички престъпления – от най-дребната кражба до убийството, да се наказват своевременно и според закона. А не да се пренебрегват постоянно в името на криворазбран етнически мир, което само насажда чувство за безнаказаност у извършителите и на безнадежност у потърпевшите. Или пък да се отива в другата крайност и да се прибягва към саморазправа, като се бутат незаконни къщи като вендета за това, че двама младежи са набили командос. Не възмездие, а справедливост жадуват българските граждани!

Това означава да се проявява елементарна човешка съпричастност и да не се изхвърлят на улицата насред зима семейства с деца, без да им се предложи алтернатива. Защото това няма да ги направи по-добри граждани, а по-озлобени хора.

Нищо подобно не се случва. Поради нежелание, некадърност или корупция. И се отваря широко поле за емоционална манипулация и политическа експлоатация на страховете и на гнева на хората. С участието на ромски, футболни или националистически агитки.

Но така повече не може да продължава. Ако не спре безхаберието на всички власти в нашата държава и те не започнат да си вършат работата, водени от закона, а не от сметки без кръчмар, периодичните сблъсъци тук таме бавно, но сигурно ще доведат до катастрофа. Потърпевши ще сме всички ние.