Една година позор!

Реалността често надминава и най-мрачните ни фантазии. Преди една година видяхме потресаващи кадри от побоя на едно момче и неговите приятели, дръзнали да протестират срещу корупцията и безхаберното управление в тази страна. Видяхме управляващи, които се снишиха и дори не порицаха злоупотребилите с властта си полицаи. Видяхме полицейски шефове, представящи се за жертви и търсещи съпричастност от обществото.

Днес, една година по-късно, стана ясно, че всъщност нищо не сме видели. Потресаващите кадри, показани в НС, са очевадно доказателство, че прекомерната употреба на сила не е изолирано изпускане на нерви, а масово явление в полицията. Което не само, че не се наказва, а и се толерира.

Как иначе да си обясним факта, че кадрите са крити една година? Че за тези издевателства са наказани само няколко души, и то символично? Че ние не знаем техните имена и те продължават да работят в полицията? Че прокуратурата така и не се впечатли от десетките любителски кадри и от публичните свидетелства на жертвите на полицейския тормоз и дори разследване за насилието по време на протестите нямаше?

Заради всичко това тази една година е позор! И всеки ден, през който няма справедливо наказание за подобни издевателства, е позор! Защото утре ние можем да сме на мястото на пребитите без причина момчета и момичета.

Е-гьолът в условия на пандемия

Лекари от Спешна помощ, трескаво прелистващи екселски таблици в опит да намерят свободно легло за тежко болен пациент. Джипита, въртящи телефони, за да уведомят за издадено направление за безплатен ковид-19 тест. Граждани, молещи се в аптеките да им дадат лекарства, описани в изпратена от личния лекар по Viber рецепта …

Едва ли има смислено обяснение за тези покъртителни за XXI век картини. Не и след десетките милиони, похарчени за електронно здравеопазване. Не, и след годините пропиляно в спорове време. Не и след обещаната през 2015 година електронна рецепта, която през 2020 г. още липсва, а пореден здравен министър я обещава до края на декември. Не, и след бодрите рапорти, че всичко в безпрецедентната здравна криза, в която се намираме, е под контрол. Не и след оптимистичните обещания, че дори нещо да не е наред, в следващите дни то като с магическа пръчка ще се оправи.


Всъщност нищо не е наред. Към момента малко над 5% от електронните административни услуги, предлагани 2019 г. насам, са наистина такива. Е-управлението стана е-гьол, по подобие на АЕЦ “Белене”. И причината за това е простичка – няма как с аналогови управляващи да имаш електронно правителство.


За единна здравна информационна система се говори от 2002 г. Тогава, а и сега, планът е някой хубав ден всички да имаме е-здравни досиета, лекарите, болниците и аптеките да са свързани в единна система, да има е-рецепти, е-направления и т.н. И пациентите да получават, а медиците да осигуряват качествена грижа с възможно най-малко главоболия.


18 години и няколкостотин милиона по-късно имаме възможност единствено да проверяваме здравния си статус и платените ни от НЗОК прегледи, лечение и лекарства. А болниците, лекарите и аптеките могат да докадват в реално време в НЗОК назначените прегледи и лечения. Е-рецепта е в състояние на почти готовност от 2015 г. насам. Е-направления – също. Сега обещават малката стъпчица, нужна за финализирането на тези процеси, да бъде направена до края на декември. 


Горчивата истина е, че бюрокрацията се бори със зъби и нокти срещу всеки опит да й бъде отнета власт. А натоварените с изграждането на системата се интересуват много повече от усвояването и най-вече отклоняването на средствата, отколкото от реалното изпълнение на работата. Показателен за това е фактът, че през март IT фирми предложиха да дарят 15 000 часа безвъзмезден труд, за да довършат поне най-нужните в тази криза модули на е-здравеопазване.

Резултатът? След тържествената PR пресконференция никой не пожела да се възползва от тази възможност. Обяснението? Абе, твърде е сложно, за да го дадем на специалистите. Току виж вземат да се справят и разобличат дългогодишните си усилия нищо да не бъде придвижено. 


Сарказмът настрана! Досега бюрокрацията и липсата на е-правителство ни струваше много пари и време. Сега тя вече струва човешки живот! Колкото по-бързо управляващите осъзнаят това, толкова повече хора ще имат шанс да оцелеят в битката с болестите.

Енергетика в страната на чудесата!

В българската енергетика стават чудеса! Не вярвате ли? Ето!

Само тук е възможно да се прави „диверсификация”, като едновременно се обвързваш все по-тясно с един-единствен доставчик на газ и умело саботираш всички възможности за разкъсване на порочния кръг. И дори да се хвалиш с това.

Само тук е възможно един човек да окупира целия пазар на ток, без нито един регулаторен орган „да забележи”, още по-малко да го санкционира. А, дори когато КЗК изрично бъде сезирана за ненормалната обстановка на пазара, да обясни, че нито иска, нито може да установи дали и кой нарушава правилата на пазарната икономика и свободната конкуренция.

Само тук никой държавен орган не може да установи кой стои зад няколко офшорни компании, които активно сключват големи договори за покупка на евтин ток от държавни фирми и да го продават пак на държавни и частни фирми на значително по-високи цени. Въпреки, че службите разполагат с необходимите закони, с всички възможни средства и международни връзки, с които непрекъснато се хвалят. И цялата тази бутафория на фона на факта, че от две години насам и най-дребните компании са длъжни да обявяват пред Търговския регистър реалните си собственици. 

Само тук е възможно един гьол да се превърне, без никакви обяснения в сериозна бизнес възможност, после пак да се превърне в още по-голям гьол, а сега отново да е най-мечтаната инвестиция. Макар оборудването му да е все така ненадеждно, строителството – все по-скъпо, а нуждата – все по-необоснована.

Само тук е възможно енергийни „кадри“, уволнени за корупция или некадърност, няколко месеца по-късно да се върнат на същите или даже на по-високи позиции с обяснението, че са незаменими специалисти.

Само тук е възможно управлението благосклонно да наблюдава как контролираните от нея предприятия сами се лишават от приходи в полза на съвсем неслучайни частни компании – като им продават ток на ниски цени през нагласени търгове, или като доброволно се отказват от поддръжка на студен резерв в полза на частни фирми, които изобщо нямат капацитет да осигуряват студен резерв.

За всичко това, разбира се, има простичко обяснение – в енергетиката има много пари, които лесно могат да бъдат пренасочени към когото трябва, а той „да се отблагодари” за услугата със съответните отчисления към партийни или лични каси. 

Само, че в тази перфектна корупционна схема има един голям губещ – българската икономика, а оттам и всички български граждани. Всички, които надлежно си плащат изкуствено оскъпения ток. Които няма как още дълго да бъдат заблуждавани, че всичко това се прави за тяхното благо, защото цените не само на тока, но и на всички свързани с него стоки и услуги тръгват нагоре, а процъфтяващи доскоро предприятия започват да спират работа. И въпросът е не дали, а кога схемата ще даде на късо. И колко големи ще са пораженията!