Oт коронавируса има и полза. За някои чиновници!

И може да звучи невероятно, но в България има институции, които са много благодарни за кризата с коронавируса. Защото карантината и наложените рестрикции, които създадоха проблеми на бизнеса и хората, всъщност прикриха тяхната абсолютна безпредметност и некадърност. И даже в някои случаи им помогнаха да отчетат успехи, за които те нямат абсолютно никакъв принос. Но имат финансиране, раздават заплати, че и бонуси.

Такъв е случаят с безопасността по пътищата. Ако се вгледаме в цифрите на статистиката, за първите три месеца на 2020 г. са загинали 85 души или 24% по-малко от миналата година. В началото на септември, по данни на МВР, загиналите на пътя вече доближават 300, а за сравнение през същия период на миналата 2019 г. те бяха 628. Дори коронавируса не ни помогна и ние отново се наредихме на второ място в черната статистика на ЕС – само Румъния ни изпревари.

Анализът на данните показва, че „успехът“ в началото на годината се дължи на коронавируса, който попречи на хората да се движат активно по пътищата, а не на мерките, уж взети от най-разнообразните структури, създадени да се справят с проблема. А за контрола по пътищата отговарят общо 12 институции, сред които пет министерства. Отделно пътищата ни вече са осеяни с камери като в „Биг Брадър“ – там ни следят „очите“ на „Пътна полиция“, Тол системата, общините и Агенция „Пътна инфраструктура“. И въпреки това се кара безумно, осакатяват се хора, погубват се човешки животи.

Причините за това са отдавна известни – лошите пътища и безнаказаните нарушители. И корумпираните политици, и корумпираните чиновници, и корумпираните полицаи, които допускат и дори толерират неефективния контрол. Колкото и да се гордеят управляващите с асфалта, който се полага наляво и надясно, в България магистрала в класическия смисъл на думата няма. Има отделни отсечки, някои завършени, други – не толкова, които излизат златни при строеж и стават платинени при ремонт. Последният пример е отсечката на магистрала „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора, която само за 5 години отне 16 живота.

Започната при царския кабинет и пусната по време на тройната коалиция, нейният ремонт ще е по-скъп от вложените за изграждането ѝ средства – ще струва близо 90 милиона лева. Рекорд за път, строен преди десетина години.

Как е възможно това? Като не се обяви открита процедура с ясни правила и участници, а парите се дадат на държавното предприятие „Автомагистрали“, което пък ги разпределя между обръч от фирми под прикритието на рамков договор за поддръжка и почистване на пътищата в дадена област. Честите промени на Закона за движение по пътищата, особено след толкова голяма трагедия като катастрофата край Своге или смъртта на журналиста Милен Цветков, не способстват за неговото усъвършенстване, защото са писани набързо и без задълбочен анализ. Колкото да се отбие номерът и да се потуши общественото недоволство. Без оценка на въздействието, която да покаже доколко ефективни ще са те и дали няма повече да навредят, отколкото да помогнат. Затова и голяма част от нарушителите се измъкват безнаказано и стават още по-нагли. Когато към това се прибави и класическият въпрос на пътя: „Сега к’во праим?“, картината става почти безнадеждна.

Вероятно за мнозина има много по-належащи въпроси от безопасността по пътищата. Но точно защото тези проблеми се коментират едва когато необратимото се случи, те не се решават, а се маскират. За да ни зашлевят отново при следващата жертва на войната по пътищата. Която може да бъде наш близък. Или пък самите ние.

Я да мрем по-добре – II

Когато преди няколко месеца обърнах внимание, че част от бъдещите пенсионери ще са ощетени от направената набързо и тайно поредна промяна в така наречената пенсионна реформа, едва ли не бях разпнат на кръст от така наречените отговорни институции. Те се опитаха да ми обяснят, че не съм експерт, за да се обаждам, и че фактът, че 37% от бъдещите пенсионери ще бъдат ощетени, е изключение, което е пренебрежимо на фона на това, че останалите щели да са облагодетелствани. За щастие, след надигналото се обществено недоволство, дори чиновниците, за които всички ние сме просто цифри и проценти, бяха принудени да капитулират и да променят закона така, че ощетени да няма.
Сега се оказа, че не 37%, а всички, които се осигуряваме съвестно за пенсия, сме прецакани – втората пенсия, която 30 години наред ни рекламираха като сигурен пристан за нашите старини, се оказа фикция. За някои тя ще е толкова минимална, че в крайна сметка две (пенсия от НОИ и от частен фонд) ще се окаже по-малко от едно (пенсия само от НОИ). И всичко това отново се случва заради политически шмекерии и чиновнически еквилибристики. 

Понеже материята е сложна, а аз не съм специалист, ще сведа нещата до няколко съвсем простички факта, които никой не отрича.
Когато преди 20 години стартира пенсионната реформа, тя имаше три „стълба“, два от които задължителни. Идеята беше, работещите да се осигуряват не само в НОИ, а и в частен фонд, където парите, които спестят, няма да влизат в общ фонд, за да покриват разходите на всички пенсионери, а ще бъдат в отделна сметка, с която единствено те ще могат да разполагат. Понеже парите ще се инвестират, а няма веднага да се харчат, както в НОИ, ще се натрупва доходност, която като минимум ще пребори инфлацията и така ще ни осигури прилична пенсия, а не подаяние от държавата. За да няма ощетени, когато му дойде времето, пенсията от НОИ ще бъде намалена с около 20% – минимумът от осигуровките, който се предполага, че ще сме пренасочили към частните фондове през годините. Но, както е казано „Пътят към ада е постлан с добри намерения!“

За да се случи този оптимистичен сценарий, държавата обеща да направи няколко неща. Първо: вноската към частните фондове постепенно да се увеличи до 7%; Второ: дефицитът в НОИ да изчезне; и Трето: да бъдат осигурени условия парите ни да се инвестират разумно, т.е. с нисък риск и доходност надвишаваща инфлацията.
Нищо от това не се случи. Главно по популистки причини – нито един политик след 2001 година няма нито желанието нито волята да вземе непопулярни решения. Затова вноската си стои „закована“ на 5% от години, а не стана 7%. „Дупката“ в НОИ си расте лавинообразно, а не намалява. Вместо да се инвестират, парите за втора пенсия си стоят на минимална лихва в някоя банка, за да ги изяжда инфлацията, срещу което частните пенсионни фондове си начисляват щедри такси и комисионни. 

Отделен проблем е, че държавата не си прави труда да преследва и наказва неизрядните работодатели, които не внасят дължимите осигурителни вноски. А по закон пенсията в НОИ зависи от начислените, а не от реално платените вноски. От което дупката, която се покрива от нашите данъци чрез трансферите от държавния бюджет, става още по-голяма. Накратко – държавата не е изпълнила нито едно от своите обещания, но продължава упорито да настоява всички ние да понесем последиците на нейната безотговорност: да се намали и без това мижавата ни втора пенсия с 20%. Освен това, щом не ни харесва размера на допълнителната пенсия, можело да се прехвърлим в НОИ, където всички ще бъдем хем равни, хем бедни. Като в „добрия стар социализъм“.

Най-наглото в цялата ситуация е, че държавата категорично не желае да ни даде право на избор какво да правим с парите си за пенсия. Дори да имаме достатъчно спестявания, ние не можем да разполагаме с тях свободно, нищо че са в отделна сметка и уж само наши. Ние можем да получаваме малка част от тях месечно при крайно неблагоприятни за нас условия. Т.е. пак ще кретаме, но с две пенсии.

Така че, откъдето и да го погледнеш, всички сме прецакани. Независимо кога и как ще се пенсионираме.

Докато ние тях не хакнем, все те нас ще хакват!

Откакто мишката изяде книжката, потече една титанична борба между държавната бюрокрация, която упорито се опитва да остане офлайн, и останалия свят, който неизбежно се пренася онлайн. Битката е неравна, защото чиновниците, по силата на закона и обстоятелствата, имат много власт да се разпореждат и злоупотребяват с нашите права и свободи. Затова на бюрокрацията и иде от вътре да саботира всеки опит тази нелегална власт да бъде ограничена чрез въвеждането на електронно правителство. Понякога това става заради обикновена некадърност, друг път – заради корупция – продаването на черно на чувствителна лична и корпоративна информация отдавна се е превърнало във доходоносен „бизнес“ за много чиновници! Резултатът е винаги един и същ – трагичен. За данъкоплатците.

Поредното доказателство за това е безпрецедентният теч на информация от НАП. България с пълно право може да претендира за първите места в тази черна хроника в световен мащаб. Вярно е, че има големи пробиви като Wikileaks, например, но никога досега информацията за почти цялото население на една страна не се е оказвала нерегламентирано в публичното пространство. 

Затова в случая най-притеснителни са нелепите опити за омаловажаване на проблема. В изтеклата база данни на НАП се съдържат ЕГН-тата на над 5 млн. български граждани, комбинирани с друга чувствителна информация като адреси, имейли, доходи, имоти, търговски отношения между фирми, кореспонденция между държавни и международни институции, логове и пароли на данъчни и т.н. Нелепи са опитите на управляващите да говорят, че това е само 3% от базата данни на НАП. Ударът е грандиозен и изключително ефективен, както отбелязаха експертите, изследвали изтеклата база данни, защото са засегнати са над 95% от населението. Може и да няма цялостно досие за никой гражданин, но има предостатъчно данни, които могат да се употребят за изнудване, кражба, измама, за прехвърляне на дългове и т.н. Неслучайно законът за GDPR, който побърка всички фирми в началото на годината, и чието въвеждане струваше на бизнеса стотици милиони, е толкова строг при нарушения. Гротеската тук идва и от факта, че точно този, който е отговорен за този теч и който трябваше да си посипе главата с пепел и да е по-нисък от тревата, се опитва да маргинализира проблема.

Тъжното е, че дори и след пробивът в НАП никой не дискутира какви мерки трябва да се вземат. Един се възхищава от хакерите, друг се вайка за пари. Управляващите цинично отбелязват, че ако НАП нямала толкова много електронни услуги и не била толкова отворена към гражданите, нямало да бъде атакувана и пробита. При такова мислене изобщо няма да е чудно, ако държавата почне да прави онова, което най-добре умее – да се върне към хартията там, където вече е минала онлайн. Както се казва – спрете Земята, искам да сляза. Посоката трябва да е точно обратната – да се инвестира все повече в киберсигурност, защото колкото и да се опитваме да останем назад от прогреса, дори само фактът, че сме член на ЕС ще ни принуди да го следваме.

Трябва да се вземат мерки не просто за спиране на информационния теч и за наказване на виновните, но и за взимане на мерки, които да предотвратят всякакви евентуални престъпления, от които могат да пострадат невинни граждани и фирми. А точно за това никой не говори. Управляващите ни успокояват, че нямало опасност за приходите в хазната. Пък гражданите – кучета ги яли! Дума не издумват за опасностите за доходите и имуществото на гражданите, които са имали неблагоразумието чинно да спазят закона и да ги обявят пред данъчните. Напротив, навира ни се в очите, че видите ли сами и доброволно сме си дали личните данни, какво пък толкова дето са поизтекли малко в публичното пространство. А, истината е ужасяваща – човек може да смени имейла си, дори телефона си, но не и ЕГН-то си. Всички знаем колко много злоупотреби с ЕГН-та имаше и досега – при кражба на имоти, на МПС, на фирми, и др., представете си какво ще се стане оттук нататък.

Трогателен е опитът да се обясни как държавата нямала пари нито за добра защита на базата си данни, нито за добри заплати да наеме опитни и качествени IT специалисти. Говорим за страната, която е похарчила над 2 млрд. лева за електронно правителство, което ни нарежда на първо място сред страните от Източна Европа по този показател. Въпросът е какво е видял редовият гражданин от тези харчове и въобще как се харчат тези пари. Те се прахосват, а парите потъват в джобовете на приближени на управляващите! Защото, търговете са с предизвестен победител, който в повечето случаи не е най-добрият, а най-приближеният до определена политическа сила. Защото се избират остарели или направо неефективни системи, които после задължително изискват скъпа поддръжка, за която пък не са предвидени средства. Защото и до днес отделните администрации не само нямат връзка помежду си, но и ползват различни информационни системи, които не си „говорят“ помежду си и затова няма как и да се направи така, че да си проговорят…, освен ако не се почне всичко отначало. И въпросът е не дали, а кога ще изгърми следващата система. Доказателство за това са периодичните сривове в различни системи и катастрофи като тези с Търговския регистър миналото лято и кражбата от НАП сега.

И накрая – по въпроса за отговорността. До този момент само един 20-годишен младеж е обявен за виновник за големия срив. Лично аз не вярвам, че той е наистина виновен! Ясно се виждат несъответствията в сервираната ни версия. Заподозреният 20-годишен хакер има уменията да хакне НАП, да източи базите й (без да бъде заловен), да ги качи в интернет непроследимо, но въпреки всичките си умения накрая е хванат. Човек, който е такъв експерт по киберсигурност, отлично знае как да остане непроследим и анонимен. Поне за българските служби. Или този хакер е направил груба грешка при тази „операция“ и значи не е чак такъв вълшебник, какъвто службите твърдят, че е, или прехвалената защита на базите данни на НАП, за която сме платили стотици милиони, не е това, за което ни се представя!

Замислете се! Има нещо нередно в бързото залавяне на Кристиян и в още поскоростното му освобождаване. В случая съмнението се подсилва и от факта, че всички кибер служби 2 седмици не могат да намерят и следа от хакера, но ден след изтичане на информацията в Интернет го арестуват. Вчера беше арестуван „терорист“, а днес е освободен безобиден интернрт хулиган?! Момчето удобно се оказа младо, талантливо и с история с подобни хаквания на държавни институции, макар и като „бял“ хакер.

Но дори и това момче да е хакерът, пробил системата на НАП, то е само следствието, а не причината за грандиозния теч. Защото в държавата има един куп отговорни лица – политици и висши чиновници, които трябва да гарантират, че подобно нещо не може да се случи. Или поне – не в такъв мащаб. Точно те в момента са се снишили или се правят на непукисти. Ако и този път им се размине и допуснем да ни залъжат с поредния дежурен „клошар“ или „хакер“, и ако не поискаме понасяне на висока политическа отговорност, сами ще носим вина за неизбежния следващ теч, който нищо чудно да е още по-голям и драматичен. Или ние тях ще хакнем, или те нас все ще хакват!