Докато властите се наумуват, цените ще се налудуват

В България е традиция в моменти на криза мерки да се вземат късно и неадекватно. 

От началото на годината започна шоковото поскъпване на основни суровини в световен мащаб. Това доведе до поскъпване и в България на основни храни и други изделия от първа необходимост между 50% и 100%. И докато българина изнемогва с връзването на семейния бюджет, изглежда, че само българското правителство не е усетило галопиращата инфлация. Защото служебното правителство и досега няма план за смекчаване на кризата нито предвижда мерки за компенсиране на най-засегнатите фирми и най-бедните слоеве от населението.

Вихрещата се енергийна криза не прави изключение. Още от юни бе ясно, че цените на газа и тока са тръгнали стремглаво нагоре и няма скоро да се успокоят. Другите държави в ЕС започнаха спешно да готвят мерки – компенсации за фирмите, подпомагане на гражданите, преструктуриране на резервите… Точно по това време у нас се обсъждаше актуализацията на бюджета за 2021 г. И в него няма нито дума за този съществен риск за икономиката. Въпреки че по думите на доскорошния финансов министър Асен Василев пари има и те трябва да бъдат разпределени за спешни неща. Единственият спор, за който се разбра постфактум, е свързан с датата за затваряне на ТЕЦ „Марица Изток 2“, която трябва да бъде записана в Плана за възстановяване и развитие. Но дори и той се разглеждаше в контекста на предстоящата предизборна борба – като разногласие между двамата министри, впускащи се в политиката, и вицепремиера, отговарящ за внасянето на вече безнадеждно закъснелия план в Брюксел.

Летаргията продължи и дълго след приемането на бюджета. Едва миналия петък правителството излезе с някакви мерки. Само за да потвърди максимата, че колкото по-късно, толкова по-зле. 

Основният проблем е, че всички мерки ще се случат в най-добрия случай в края на годината, и то ако има работещ парламент, който да одобри поредната актуализация на бюджета за 2021 г. Или ще са заложени в бюджета за 2022 г., който също зависи от работещ парламент. Колко от засегнатите средни и малки фирми ще издържат дотогава, е трудно да се прогнозира. Със сигурност много няма да успеят, изтощени и от трудностите, с които са се сблъскали по време на Ковид кризата. 

„По-спешните“ мерки като изкуствено намаляване на цените, на които АЕЦ „Козлодуй“ продава тока, пък могат да се окажат поредното лобистко начинание – условията за участие в търговете са толкова високи, че само големи търговци на ток могат да се класират. Затова ще е много интересно да се види кои са купувачите и дали евтиният ток не е увеличил нечии печалби чрез продажби в чужбина.

Още по-трогателно е „успокоението“, че цените на тока и парното нямало да се вдигат за населението поне до 1.01.2022 г. А след това можело да има задържане на цената. Някои даже призовават за мораториум върху плащането на сметките за 6 месеца. Тази еквилибристика вече сме я гледали. И то неведнъж. Резултатът е ясен – енергийните фирми задлъжняват драматично, а ценовият удар след това е още по-тежък. Да не говорим, че населението вече плаща за високия ток – чрез поскъпването на основни стоки и продукти. Олиото примерно е поскъпнало с 43% за година, а хлябът вече гони 2 лева. По-заможните граждани се оглеждат къде да инвестират парите си, за да не загубят те своята стойност заради увеличаващата се инфлация – доказателство за това е бумът на цените на имотите. Хората, които обаче едва свързват двата края, нямат такива възможности.

Логичният въпрос е какво може да се направи. Факт е, че в случая става дума за обективно поскъпване на енергията на международните пазари. Факт е обаче и че българската енергетика е нереформирана, неефективна и тежко задлъжняла. Факт е, че тя се управлява от „калинки“ на бившите управляващи и се подчинява на частни лобистки интереси. Каквото и наливане на пари да се направи, това ще е временно закърпване на положението, и то с твърде спорен ефект. 

Затова основният фокус трябва да бъде как да се преструктурира енергетиката така, че тя да е по-гъвкава при подобни ситуации. Мерките трябва да са краткосрочни – подпомагане на фирмите и гражданите веднага, даже със задна дата, както и суапови сделки за по-евтин азербайджански газ, и дългосрочни – максимално бързо завършване на газовата връзка с Гърция, чийто старт вече няколко пъти се отлага, и промяна на структурата на енергетиката с оглед на „зелената сделка“, по която България вече е поела ангажименти, например. Звучат логично, но често логиката отстъпва на популизма, особено в предизборна ситуация. Затова и управляващите предпочитат да преливат от пусто в празно, а спасяването на давещите се е оставено на самите давещи се.

Де насилие вилней, там законът линей!*

Тази седмица управляващите стъпиха на нов връх в законодателните си търсения на благини за народа! Всичката Мара втасала, та между първо и второ четене на Закона за бюджета, предложиха да се ограничи свободното краткосрочно предлагане на стаи и апартаменти за гости, които не са изрично сертифицирани като места за настаняване от според Закона за туризма. Сиреч, платформи като Booking, Airbnb, Expedia, Facebook и др. няма да могат да публикуват обяви на български граждани и фирми за даване на стаи под наем без предварителното дозволение на Министъра на туризма или който там е посочен от него. Ако дръзнат да нарушат това народополезно правило, ги чакат солени финансови санкции, а при „системни нарушения“ дори ще се спира достъпа до съответните интернет сайтове. Само, дето не е ясно кого ще накажат: предоставящите „нерегламентирани“ стаи под наем или всички ползватели на горните приложения. Но това изобщо не е важно!

В тази връзка, не знам докога политиците у нас ще си губят времето да имитират демокрация и да ни санкционират частично. Българинът е тарикат и все успява да се измъкне от капаните, които му залагат. С много псувни, вайкане и охкане, но някак успява! А това не е добре! Затова ще си позволя да предложа на управляващия елит някои крути мерки, които да държат народа в правия път.

Както вече сами се убедихте, предложенията за промени в Закона за туризма са само плаха стъпка в правилната посока. Трябва да се действа много по-решително и всеобхватно.

1. Няма какво да се чака Facebook, Airbnb, Booking, Expedia и други такива да направят 2-3 нарушения, за да спрем достъпа до тях. Един нов закон, априори трябва да забрани на българина да влиза там! Особено до Facebook! Тук не просто се отдават некатегоризирани палатки и каравани под наем, тук всеки акаунт е потенциална заплаха за стабилността! Всяка свобода на словото си има граници, все пак! Я си представете, че започне да се използва за критика на управляващите, или не дай, Боже, за организиране на протести (с палатки!!!). В нормалните държави като Китай, Куба и Северна Корея това пространство, както си му е реда, е отделено за благодарности за грижите за народа. Или е блокирано, докато ползвателите му се научат да се държат прилично.

2. Българският туризъм е на ръба на пропаст, дълбана от десетилетия върху някогашна дюна, укрепена в основите с гигантски хотел поне с аквапарк. Вместо да са патриоти и да помогнат в усилията последните късчета на българското Черноморие да бъдат „доукрепени“, т.е. застроени и унищожени, българите хукнали по морета и планини у съседите. Няма да стане така! Трябва да се приеме закон и за онези български хотели, където всеки от нас е длъжен да летува – с прилежащи брой шалтета и шопски салати по 40 лв. С този самоотвержен патриотизъм със сигурност ще привлечем вниманието на световните медии. А това неминуемо ще доведе милиони туристи желаещи да вкусят от „обслужването“ и скубането в мутренските ни хотели!

3. Отдавна е назряло времето и за нов закон, в който ясно да се каже, че частната собственост може да е частна, но само чиновникът може да се разпорежда свободно с нея. Не е достатъчно само отдаването на стаи под наем да се лицензира. А ходенето на гости какво е? Откъдето и да го погледнеш, е отдаване на помещение и маса за краткосрочно или дългосрочно (според количеството на пиенето) ползване. Да знаете само на колко агенции може да възложим да се заемат с регулирането на тоя въпрос! И на колко чиновника още може да създадем работа! Не може да се позволява на всеки да решава какво да прави с нещата, които притежава. Днес ще отдава свободно под наем, утре ще почне да иска да знае как и да казва за какво да се харчат данъците му! Твърдо не – добрият пример и свободата са най-големият враг на плутокрацията!

4. Не може българинът все да очаква от чиновника да си свърши работата, за която е назначен. В България никога не сме имали такива традиции и не виждам защо тепърва да ги градим. Чиновникът е там, за да пречи, не да помага. Затова трябва да му се дават все повече и повече правомощия. И е много неправилно да му се вменяват задължения! Това не са задължения, а благоволения, които той може да даде на данъкоплатците, когато и както той реши.

Крайно време е с нов закон да се отсече, че където има чиновници, Интернет шанс няма! Още колко милиарда трябва да похарчим за електронно правителство, за да се научим, че всеки електронен подпис трябва да е придружен с мокър печат поне? Няма да позволим на мишката да изяде книжката! Книжката трябва да е прономерована, прошнурована и парафирана от Негово Величество Чиновникът!

5. Промени трябва да има и в Конституцията. Трябва да се запише, че политиците имат изконно право да създават проблеми там, където ги няма, за да отклонят вниманието от проблемите там, където ги има, но те не знаят или не им изнася да решат. Както се казва – проблем проблем избива. А когато не могат да се изловят и накажат нарушителите, управляващите имат право да си го изкарат на всички. Най-вече на изрядните и предприемчивите! Кой, ако не те, ще платят сметката за всички глупости, които могат да се сътворят. Политиците и без това го правят, не разбирам защо да не го узаконим.

Това са само част от идеите, които могат да бъдат приложени на практика. Знам си, че ми е бедна фантазията и не мога да се меря с тази на некадърниците, добрали се до власт. У нас напоследък май само такива управляват.

________________________

*Епиграма на Радой Ралин, карикатура на Борис Димовски („Люти чушки“)

Поне опашката да си бяха отрязали

Партиите решиха да узаконят политическия рекет. При това даже не благоволиха да си отрежат опашките, стърчащи от черните каси. Не само защото изобщо не се притесняват от тях, а и защото очевидно са убедени, че наглостта им за пореден път ще остане ненаказана.

Три години след референдума на Слави, и само месец след като той заяви, че ще участва в местния вот, партиите решиха да се състезават с него по популизъм. Маскираха надпреварата като: „чухме гласа на народа“, т.е. на онези 72% от участвалите в допитването през 2016 година, които поискаха орязване на партийните субсидии до 1 лев на глас. Управляващите, обаче решиха освен от държавната хазна да се обогатяват тройно. С нашите пари. Ако досега се финансираха от бюджета официално с 11 лв. (,а неофициално с 13 лв.) за глас, занапред ще вземат по 1 лв., но ще получават неограничено дарения от фирми, както и няма да плащат наем за офисите си. Така щял да се приложи американският опит във финансирането на партиите, като се осигури невиждана прозрачност и отчетност.

Идеята фирми да могат да даряват за партии може и да е американска, но изпълнението е побългарено до безобразие. Първо, в САЩ партиите не получават никакви субсидии от бюджета. Второ, не ползват безплатни офиси. И трето, американските фирми-дарители не разчитат на изкуствено дишане от държавния бюджет, нито на „студен резерв“, а отчетността и прозрачността наистина са на изключително високо ниво. Което, между другото, не ги застрахова срещу скандали с конфликти на интереси.

У нас държавата отдавна е парцелирана между фирми-фаворитки, които преяждат благодарение на щедри инжекции от обществени поръчки. По места бизнесмените са дори още по-пряко зависими от партийния феодал и от местната власт, която в много случаи е единственият работодател и платежоспособен партньор. Не трябва да си Ванга, за да прозреш, че всички, които искат даже не да процъфтяват, а просто да съществуват, ще трябва да се отчитат в партийните каси на управляващите партии. Сега го правят тайно, утре – ще е и тайно, и явно. Останалите, които са решили да стоят далеч от политиката или, не дай Боже, да подкрепят опозиционна партия, могат да очакват върху тях да се стовари с цялата си тежест държавната репресивна машина – прокурори, следователи, данъчни, ХЕИ, Инспекция по труда … Примери за подобна участ има и сега.

На партиите обаче не им стиска финансирането им да остане дори и на този квазипазарен принцип. Затова гледат да се подсигурят и с помощ от бюджета под формата на субсидии, и с безплатни офиси. Някои дори поискаха безплатно телевизионно време… Очевидно социалистическото начало в тях няма как да бъде заличено. Веднъж добрали се до софрата, всичко трябва да им е на тепсия. Защо да си правят труда да привличат членове или да събират членски внос?

И накрая – най-важният въпрос, слонът в стаята, който никоя партия не вижда. Никой не говори за затягане на контрола върху изразходването на партийните пари. В момента той е чисто символичен – партиите мятат в Сметната палата по един бланков отчет годишно, от който никой нищо конкретно не може да разбере, а и никой сериозно не проверява. Достатъчно доказателство за това е фактът, че нито Сметната палата, нито самите партии са разбрали, че министерството на финансите е превеждало години наред повече пари, отколкото им се полагат. Докато партиите получават пари и почти не ги отчитат, всеки гражданин получил някакъв доход извън заплатата си е длъжен да попълва достатъчно подробна и конкретна данъчна декларация всяка година. За фирмите е още по-строго – огромната част от тях изпращат подробни месечни отчети и подробни дневници на всяка своя продажба!!! Да не говорим, че всяко заведение, бензиностанция, обикновена закусвалня и други подобни обекти изпращат на НАП в реално време всяка своя продажба!!! Ето за този двоен аршин иде реч – дребните търговци и гражданите са изрядни и подотчетни до последната стотинка, дори когато става дума за стотина хиляди лева оборот годишно, а партиите, които получават десетки милиони годишно от бюджета ни залъгват с бланкови и неясни „отчети“.

Ясно е като бял ден, че черните каси в партиите никой не ги контролира, камо ли – да ги санкционира. Макар, че лесно биха могли да бъдат осветени по разходите, които се правят по време на всяка една предизборна кампания. БСП даже официално признават в отчета си, че имат един милион лева В БРОЙ в сейфа на Позитано 20. Казано още по-ясно – един милион от черните пари, които не са могли да натъкмят в официалния отчет са „писани“, че уж са в касата на партията. Тук-таме има партия, глобена за неподаване на отчет, но няма нито една, наказана за неверен отчет. Дори партиите с доказано фиктивни дарители се измъкнаха от правосъдието. Как при това положение да повярваме, че някой ще следи да не се гази общественият интерес и закона, когато правилата за финансиране бъдат разхлабени?

Принципният подход би трябвало да е напълно различен. На първо място всички трябва да имат равен старт – в момента имаме партии-олигарси, които кътат милиони на влог, и партии-парии, които едва свързват двата края. Очевидно е, че битката между тях е неравна и предопределена. Второ, партиите трябва да започнат да си плащат за всичко по пазарни цени. Само така ще се научат да ценят всяка стотинка, която получават. Трето, трябва да има железен гаранции срещу злоупотреби – компании, които финансират политически партии, не би трябвало да могат да участват в обществени поръчки или да получават пряко държавни средства. Защото винаги ще има съмнения как са спечелили. И последно, контролът върху финансирането трябва да е много по-сериозен, публичен и ясен. За да се знае, че питото е платено! Знам, че на всички ни се иска да е така. Въпросът е на кого му стиска?