КТБ – шест милиарда причини да помним!

От утре, 1 октомври 2020 година, пет български банки преминават под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) – Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк. За мнозина това ще е тъжна дата, защото за тях прекият контрол е едва ли не отстъпление от националния ни суверенитет. Те обаче се възмущават от последиците, а не от причините за това решение. Много бързо се забрави поводът, по който беше взето решението България изобщо да кандидатства за Единния банков надзор на ЕС – рухването на КТБ. През юли 2014 г., на консултациите при президента Росен Плевнелиев, всички политически сили, представени в 42-рия парламент, се съгласиха, че това е най-доброто решение, за да не се допускат в бъдеще подобни кризи. Шест години по-късно решението е факт.

Не така оптимистично, обаче стоят нещата с наказанието на допусналите източването и фалита на една от най-големите български банки. Както и със събирането на откраднатите суми. Шест години по-късно имаме поне шест доказателства за безхаберието на властите и 5 млрд. причини да се чувстваме разочаровани и измамени. За пореден път.

1. Съдебният процес за източването на КТБ е едва в началото си, заплашва да бие всички рекорди по продължителност и едва ли ще приключи в тази декада;

2. Главният обвиняем е недосегаем за БГ правосъдие, а главният свидетел се оплита в показанията си и сочи само един виновник за поддържането и срутването на пирамидата КТБ, омаловажавайки собствената си роля в процеса. Въпреки, че за всички е очевидно, че тази измама е невъзможна без политически чадър и е непосилна за сам човек.

3. Управителят на БНБ, допуснал рухването на КТБ, се измъкна безнаказано и се офиицализира като собственик на винарна.

4. Съставът на КФН, оказал се ни чул, ни видял срутването на КТБ, въпреки че акциите ѝ се търгуваха на капиталовия пазар, а работата на надзора е да следи всичко да е по правилата, просперира – мнозина продължиха да заемат високи държавни постове и да бъдат обявявани за безупречни експерти, въпреки грандиозната си издънка.

5. Шефове на държавни и общински предприятия, допуснали милиони от подопечните им фирми да потънат в КТБ, продължиха да управляват и да получават премии за добро справяне с работата.

6. Синдиците на КТБ събраха едва под 1 милиард лева от изчезналите над 6 млрд. лв., като много от имотите и предприятията смениха собствеността си на тъмно, при съмнителни обстоятелства и срещу смешни суми. Останалите 5 милиарда лева потънаха в нечии джобове и партийни каси. 

А истинските собственици на офшорките, източили КТБ, си останаха зад кулисите. Защото управляващите изчакаха почти цяла година преди да възложат международно финансово разследване на паричните потоци в КТБ. Достатъчно време, за да се заметат следите на най-големия грабеж на десетилетието. Спомням си доклада на “Аликс партнърс”, с който се запознах в началото на 2016 г. – фирмата, която беше наета от Фонда за гарантиране на влоговете уж да разследва къде са отишли парите на КТБ. Уви, министърът на финансите бе пропуснал да изиска фирмата да проследи и разкрие истинските собственици на компаниите пощенски кутии, в чиито сметки потънаха милиардите на КТБ. Да припомня – по-голямата част от тях бяха средства на държавни институции, държавни и общински фирми и предприятия.

“Най-големият обир беше проспан – и съучастник в това е държавата в лицето на управляващите”. Казах го през 2016 година от трибуната на НС, казвам го и сега!

А сметката, както винаги, платихме всички ние.

Три дни позор!

Три дни! Три дни след шокиращите кадри от бруталния побой от полицаи над едно момче, което законно протестираше пред Министерски съвет, всички отговорни за поведението на полицията мълчат!

Чухме защитни пледоарии за недопустимото поведение на униформените, които, видите ли, били изнервени от провокациите!

Чухме гневни речи срещу инфилтрираните в мирния протест футболни агитки, които хвърляли каквото им падне и по органите на реда, и по протестиращите!

Чухме жални оди за ритан и замерван с бутилки микробус на уплашени симпатизанти на ГЕРБ!

Но не и за кървавите кадри. Дори след стана ясно, че момчето не е някакъв криминално проявен елемент, а отличен студент в престижен чуждестранен университет, той продължава да бъде голямата срамна тайна, за която всички институции мълчат с надеждата да бъде заровена и забравена.

Няма никакъв спор, че полицията трябва да бъде уважавана, а не атакувана. За което и тя сама трябва да положи усилия като започне да се отнася с еднакъв аршин и с властимащите и с обикновените граждани.Няма никакъв спор, че голяма част от полицаите съвестно си вършат работата и с хладнокръвието си предотвратяват ескалация на напрежението.Няма никакъв спор, че 99% от протестиращите са искрено възмутени от случващото се в страната и искат промяна към по-добро, за да останат да живеят тук.

Няма никакъв спор, че нито един протестиращ, независимо на коя партия е симпатизант, не трябва да бъде заплашван или обиждан.

И няма никакъв спор, че има 1% яки момчета с черни фланелки, които всяка вечер се опитват да предизвикат и компрометират и двете страни. Както е истина, че има и 1% яки момчета с полицейски униформи, които изкарват агресията си с побой върху протестиращи. Въпросът е защо това се допуска. Агитките са отдавна известни на полицията. Даже премиерът каза, че ги познава. МВР знае и кой им плаща. Защо тогава тези платени провокатори не са изолирани? Защо продължават всяка вечер да всяват напрежение на площада?

МВР знае и кои са бруталните полицаи! По-яките, с фешън-опнатите си фланелки, нарочно се сложени най-отпред, за да сплашват мирно протестиращите граждани. Защо тези агресори не са отстранени и наказани своевременно?

Ако управляващите не са слепи и имат съвест и морал, защо не са поели отговорност за скандалните кадри? Една оставка може и да не решава проблемите, но е знак, че в тази страна не всичко е загубено. Че в тази страна полицията пази, а не саботира обществения ред. И се грижи за сигурността на гражданите, а не ги пребива безпричинно до припадък. Независимо какви убеждания изповядват те!

Пази, Боже, слепи да те управляват!

Някога Алеко предупреждаваше: „Пази, Боже, сляпо да прогледне!“. Какво ли би възкликнал днес, когато види как слепи ни управляват. За тях дюните са урегулиран терен за застрояване, хотелите са укрепителни съоръжения, а оранжево-кафевият цвят на морската вода е признак за кристална чистота. 

Идеята за укрепването на свлачище чрез четириетажна сграда с асансьор и стълбища на Шофьорския плаж край Алепу може и да е уникално българска инвенция, но причината за тази нагла хрумка е универсална – корупция. Особеното е, че замесените лица дори вече не правят опит да прикриват действията си под някакъв благовиден предлог. Те съвсем нагло прегазват закона и пренебрегват общественото мнение. Защото могат. Защото знаят, че нищо не ги заплашва. И защото няма кой ги накаже!

И са прави! От какво да се страхуват? Нима всяко удивително красиво кътче у нас не е вече безмилостно обезобразено с бетон? Нима има плаж, който да не е даден на мутри? Нима има място, на което отпадъци да не се изливат директно в морето? …

Всичко това може да се случи само с користната помощ от държавата и контролните органи, които по закон би трябвало да спират безобразията. Но те не само си затварят очите, но и активно участват – продават или заменят апетитни земи на безценица, разрешават строежи току до морето, променят закони така, че максимално да улеснят апетитите на ония, които разчитат на връзки и подкупи. И този „инвестиционен“ интерес надделява над обществения. 

В случая най-малкият проблем е, че мнозина отдавна са зачеркнали българското Черноморие като дестинация. И никакви ограничения или патриотарски призиви няма да ги върнат там. Или че хотелиерите се държат като щрауси, призовавайки медиите да не пишат за замърсяване и презастрояване, защото това им пречело на бизнеса. 

По-големият е, че подобни действия рушат тъканта на обществото ни, показват му нагледно как в живота се успява само с корупция и наглост. Подобни безобразия често застрашават здравето и дори живота на хората. Защото корупцията не само загрозява. Тя убива!