Суша или наводнение – изберете сами

Не мога да разбера защо някои хора непрекъснато твърдят, че в България няма избор. Всяка година например избираме от какво да си патим – от суша или от наводнение. И това се дължи не на непредсказуемата природа, както се опитват да ни внушат, а на напълно предсказуемите управляващи.

Които строят, докато вали проливен дъжд, и рушат, когато грее слънце.

Които укрепват свлачища с хотели и спират ерозия с изсичане на гори.

Които строят вили, а не диги по коритата на реките.

Които първо дават 500 млн. на една компания без опит и техника за ремонт на язовири, а година по-късно се сещат, че язовирите трябва също да се обединят и управляват единно – кой знае защо това ще стане в друга компания. Не знам колко време ще мине, докато прозрат, че двете компании ще трябва да се слеят, но със сигурност мога да прогнозирам, че дотогава няма да има нито пари, нито язовири.

Всичко това можеше да е просто сюжет за български „Борат“, ако не се случваше в реалността и не струваше огромни пари и човешки съдби. За съжаление, у нас държавата е по-голямо бедствие от природата. И няма никакво значение коя партия или кой министър е на власт. Проблемът не е в човека, а в системата, която никой не може или не иска да промени.

Е-гьолът в условия на пандемия

Лекари от Спешна помощ, трескаво прелистващи екселски таблици в опит да намерят свободно легло за тежко болен пациент. Джипита, въртящи телефони, за да уведомят за издадено направление за безплатен ковид-19 тест. Граждани, молещи се в аптеките да им дадат лекарства, описани в изпратена от личния лекар по Viber рецепта …

Едва ли има смислено обяснение за тези покъртителни за XXI век картини. Не и след десетките милиони, похарчени за електронно здравеопазване. Не, и след годините пропиляно в спорове време. Не и след обещаната през 2015 година електронна рецепта, която през 2020 г. още липсва, а пореден здравен министър я обещава до края на декември. Не, и след бодрите рапорти, че всичко в безпрецедентната здравна криза, в която се намираме, е под контрол. Не и след оптимистичните обещания, че дори нещо да не е наред, в следващите дни то като с магическа пръчка ще се оправи.


Всъщност нищо не е наред. Към момента малко над 5% от електронните административни услуги, предлагани 2019 г. насам, са наистина такива. Е-управлението стана е-гьол, по подобие на АЕЦ “Белене”. И причината за това е простичка – няма как с аналогови управляващи да имаш електронно правителство.


За единна здравна информационна система се говори от 2002 г. Тогава, а и сега, планът е някой хубав ден всички да имаме е-здравни досиета, лекарите, болниците и аптеките да са свързани в единна система, да има е-рецепти, е-направления и т.н. И пациентите да получават, а медиците да осигуряват качествена грижа с възможно най-малко главоболия.


18 години и няколкостотин милиона по-късно имаме възможност единствено да проверяваме здравния си статус и платените ни от НЗОК прегледи, лечение и лекарства. А болниците, лекарите и аптеките могат да докадват в реално време в НЗОК назначените прегледи и лечения. Е-рецепта е в състояние на почти готовност от 2015 г. насам. Е-направления – също. Сега обещават малката стъпчица, нужна за финализирането на тези процеси, да бъде направена до края на декември. 


Горчивата истина е, че бюрокрацията се бори със зъби и нокти срещу всеки опит да й бъде отнета власт. А натоварените с изграждането на системата се интересуват много повече от усвояването и най-вече отклоняването на средствата, отколкото от реалното изпълнение на работата. Показателен за това е фактът, че през март IT фирми предложиха да дарят 15 000 часа безвъзмезден труд, за да довършат поне най-нужните в тази криза модули на е-здравеопазване.

Резултатът? След тържествената PR пресконференция никой не пожела да се възползва от тази възможност. Обяснението? Абе, твърде е сложно, за да го дадем на специалистите. Току виж вземат да се справят и разобличат дългогодишните си усилия нищо да не бъде придвижено. 


Сарказмът настрана! Досега бюрокрацията и липсата на е-правителство ни струваше много пари и време. Сега тя вече струва човешки живот! Колкото по-бързо управляващите осъзнаят това, толкова повече хора ще имат шанс да оцелеят в битката с болестите.

Бедни ми, бедни, пенсионере!


Колкото по-дълго и съвестно работиш, колкото по-упорито и повече спестяваш, толкова по-малко получаваш. И финансово, и морално. Звучи абсурдно? Или най-малкото несправедливо? Така е! Но точно такава е пенсионната система у нас. А управляващите вместо да я поправят, се захванаха още повече да задълбочават недъзите ѝ. И дори очакват благодарност за това, че с парите на една част от населението подхвърлят подаяния на друга част.


Последните предложения за вдигане на пенсиите са добра илюстрация за това. Според тях от 1 януари 2021 г. минималната ще се повиши с 20% и ще достигне 300 лв. Така пенсионер, получавал дотогава 250 лв., ще се радва на 50 лв. увеличение, а друг с 290 – само на 10 лв. Двамата ще финишират на 300 лв., въпреки че единият се е осигурявал по-дълго и на по-висока заплата.


Ако някой в момента получава 300 лв., няма да вземе нищо отгоре чак до 1 юли 2021 г., когато пенсиите на всички останали ще се актуализират и то само с 5% по швейцарското правило.
Таванът на максималните пенсии ще се вдигне с 20%, но пак няма да падне, въпреки че за новите пенсионери това трябваше да стане още през 2019 г.


Всичко това ще доведе до няколко ефекта:


1. Бедните пенсионери ще си останат все така бедни и унижени. Защото ще продължат да разчитат на подаяния, било под формата на ковид, коледни или великденски добавки, или пък като ваучери за храна.


2. Доверието в пенсионната система, което и в момента не е особено голямо, още по-бързо ще ерозира. Защо да се осигуряваш върху реалните си доходи, ако накрая може да получиш толкова, колкото ония, които по една или друга причина, са крили осигуровки?


3. Сметката за това поредно упражнение ще е огромна и ще я платим всички ние, чрез данъците си. Дефицитът в НОИ догодина ще стигне 5-6 млрд., които ще се покрият от републиканския бюджет.

Затова не е случайно, че никой – нито работодателите, нито синдикатите, нито гражданите (не че тях някой ги пита изобщо), не подкрепя идеите.


Много по-добре и справедливо би било да се преизчислят пенсиите, като се увеличи тежестта на всяка година осигурителен стаж. Това е скъпо начинание, защото изисква ресурс, с който в момента държавата не разполага. Всеки бизнесмен или даже човек, който просто води семейните сметки, в подобна ситуация ще направи дългосрочен план в рамките на 2-3-5 години, който да бъде финансово обезпечен. За управляващите обаче (независимо от коя партия са) това е сложно и нежелано мероприятие, защото изисква те коренно да променят начина си на мислене и да се разделят с любимата си роля на „благодетели“. Те предпочитат да имат лостове за влияние, особено преди избори.


Така че още дълго време всички пенсионери – настоящи или бъдещи, ще продължат да бъдат еднакво бедни и обидени!